Страница 35 из 48
— Може ли нещо от всичко това да бъде потвърдено? Да речем, между три часа следобед и седем часа вечерта.
— Малко вероятно — весело отвърна Седрик. — Националната галерия, където пазачите те гледат с мътни погледи, и една изложба на картини, пълна с народ. Не, няма вероятност.
Ема влезе отново. Държеше малък бележник.
— Искате да знаете какво е правил всеки от нас на 20 декември, така ли, инспектор Крадък?
— Ами… ъъъ… да, госпожице Кракънторп.
— Тъкмо преглеждах бележника си. На двайсети отидох в Бракхамптън за срещата на Фондацията за реставриране на църквите. Тя свърши към един без четвърт, а после е лейди Адингтън и госпожица Бартлет, които също бяха в комисията, обядвахме в ресторант „Кадена“. След обеда напазарувах малко — продукти и някои подаръци за Коледа. Бях в „Грийнфорд“, в „Лиал и Суифт“, в „Бутс“ и в още няколко магазина. Около пет без четвърт пих чай в „Детелината“, после отидох на гарата, за да посрещна Брайън, който пристигаше с влак. Прибрах се вкъщи към шест часа и заварих баща си в много лошо настроение. Бях му приготвила обеда, но госпожа Харт, която трябваше да му сервира чая, не се беше появила. Той беше толкова сърдит, че се затвори в стаята си и не ме пусна да вляза, нито пожела да разговаря с мен. Баща ми не обича да излизам следобед, но аз си го позволявам от време на време.
— Вероятно постъпвате разумно. Благодаря ви, госпожице Кракънторп — не можеше да й каже, че след като беше жена, висока метър и шейсет и осем, действията й през този следобед не бяха от голямо значение. Ето защо само попита: — Разбрах, че другите ви двама братя са пристигнали по-късно?
— Алфред дойде късно в събота вечерта. Каза, че се е опитал да ми се обади по телефона следобед, когато бях излязла, но ако е разстроен, баща ми никога не вдига слушалката. Брат ми Харолд пристигна за самата коледна вечер.
— Благодаря ви, госпожице Кракънторп.
— Може би не трябва да питам… — тя се поколеба. — Какво ново има, което предизвиква тези разпити?
Крадък извади папката от джоба си. Измъкна плика с върховете на пръстите си.
— Моля, не го пипайте. Познат ли ви е?
— Но… — Ема объркано се вторачи в него. — Това е моят почерк. Пликът на писмото, което написах на Мартин.
— Така си и помислих.
— Откъде го взехте? Тя дали…? Открихте ли я?
— Може да се окаже, че сме я открили. Този празен плик беше намерен тук.
— В къщата?
— В имението.
— Тогава значи… Тя наистина е дошла тук! Тя… Искате да кажете, че там, в саркофага, е била Мартин?
— Изглежда твърде вероятно, госпожице Кракънторп — внимателно отвърна Крадък.
Когато се завърна в града, това изглеждаше дори още по-вероятно. Чакаше го съобщение от Арман Десен:
Една от приятелките на Ана Стравинска е получила пощенска картичка от нея. Очевидно историята с морското пътешествие е била вярна. Пристигнала е в Ямайка и както ти каза, си прекарва чудесно.
Крадък смачка бележката и я хвърли в кошчето.
— Трябва да отбележа — каза Алегзандър, който седеше на леглото и замислено дъвчеше блокче шоколад, — че това беше най-страхотният ден в живота ми. Намерихме истинска улика — гласът му издаваше страхопочитание. — Всъщност цялата ваканция беше чудесна — добави щастливо той. — Не вярвам подобно нещо да ми се случи отново.
— Надявам се и на мен да не ми се случи — заяви Люси, която беше коленичила и подреждаше багажа му в куфара. — Ще вземеш ли всичката научна фантастика?
— Тези двете книги отгоре — не. Чел съм ги. Топката и обувките ми за футбол, а също и гумените ботуши могат да бъдат опаковани отделно.
— С колко много багаж пътувате вие, момчетата!
— Това няма значение. Ще изпратят ролса. Имат разкошен „Ролс-Ройс“. И един „Мерцедес Бенц“ от новия модел.
— Сигурно са богати.
— Много! И страшно приятни. И все пак не бих искал да си тръгвам. Може да се появи друг труп.
— Искрено се надявам да не стане.
— Е, в книгите често се случва. Искам да кажа, някой, който е видял или е чул нещо, също бива убит. Не е изключено да сте вие — добави той, като отвиваше ново блокче шоколад.
— Благодаря ти!
— Не бих искал да сте вие — увери я Алегзандър. — Много ви харесвам, а също и Стодърс. Смятаме, че не ви е мястото тук, като готвачка. Страхотна кльопачка! А сте и много разумна.
Последното явно беше израз на висше одобрение. Люси го възприе по този начин и отвърна:
— Благодаря! Но нямам намерение да бъда убита само за да ти доставя удоволствие.
— Тогава по-добре внимавайте — предупреди я Алегзандър. Той замълча, като похапна още малко, а после каза с леко безцеремонен глас: — Ако татко се отбива от време на време, ще се грижите за него, нали?
— Разбира се — малко изненадано отвърна Люси.
— Лошото при него е, че животът в Лондон не му понася — информира я Алегзандър. — Захваща се, нали знаете, с неподходящи жени — поклати тревожно глава момчето. — Аз много го обичам, но той има нужда от някого, който да се грижи за него. Оставя се на течението и се сближава с неподходящи хора. Жалко, че мама почина толкова рано. Брайън има нужда от нормален живот вкъщи.
Той погледна сериозно Люси и посегна към ново блокче шоколад.
— Не взимай четвърто, Алегзандър — помоли го Люси, — ще ти стане лошо.
— О, не мисля. Веднъж изядох шест едно след друго и нищо ми нямаше. Не страдам от жлъчка.
Той замълча и след малко каза:
— Знаете ли, Брайън ви харесва.
— Много мило от негова страна.
— Понякога се държи малко глупаво — заяви Алегзандър, — но беше наистина добър летец изтребител. Страшно е смел. И ужасно добродушен.
Замълча, а после, като изви очи към тавана, заговори леко смутено:
— Знаете ли, наистина си мисля, че би било добре, ако се ожени отново. За някоя свястна жена… Аз самият нямам нищо против да имам мащеха… Не, искам да кажа, ако е разбрана…
С чувство на изненада, Люси схвана, че Алегзандър преследва определена цел.
— Всичките тези глупости за мащехите са страшно остарели — продължи той, все още забил поглед в тавана. — Много момчета, които познаваме със Стодърс, имат мащехи — след развод и прочие, и се разбират съвсем добре. Естествено, всичко зависи от самата мащеха. Е, получава се малко конфузно, когато излизат заедно, когато ходят на спортни празници и така нататък. Искам да кажа, ако имат две двойки родители. Макар че това помага, ако искаш да извлечеш изгода.
Той замълча, изправен пред проблемите на съвременния живот.
— Най-хубаво е да имаш свой собствен дом и собствени родители, но ако майка ти е починала, е, нали виждате какво имам предвид? Ако е някоя свястна жена — за трети път заяви.
Люси се почувства трогната.
— Ти си много разумен, Алегзандър — отговори тя. — Трябва да се опитаме да намерим добра съпруга на баща ти.
— Да — съгласи се той уклончиво. После добави безцеремонно: — Мисля, че преди малко ви споменах. Брайън много ви харесва. Той ми го каза.
„Тук наистина се оформиха много сватосвания — помисли си Люси. — Най-напред госпожица Марпъл, а сега и Алегзандър“.
Кой знае защо, тя си спомни свинарниците. Изправи се.
— Лека нощ, Алегзандър. Остава само утре сутринта да сложим тоалетните ти принадлежности и пижамата. Лека нощ.
— Лека нощ — отвърна Алегзандър. Мушна се в леглото, сложи глава на възглавницата, затвори очи — същинска картина на спящ ангел — и мигновено заспа.
Глава деветнайсета
— Не може да се каже, че е окончателно — отбеляза сержант Уедъръл с обичайния си мрачен тон.
Крадък препрочиташе доклада с алибито на Харолд Кракънторп за 20 декември.
Забелязан е в „Сотби“ към 15:30 часа, но се предполага, че скоро след това си е тръгнал. Снимката му не беше разпозната в заведението „Ръсълс“, но тъй като към 17:00 часа там е пълно, а той не е от редовните посетители, този факт не е изненадващ. Прислужникът му потвърди, че в 18:45 часа се е върнал на „Кардиган Гардънс“, за да се преоблече за вечерята — малко късно, като се има предвид, че вечерята е била предвидена за 19:30 часа, и поради тази причина господин Кракънторп бил малко нервен. Не си спомня да го е чул, когато се е прибрал същата вечер, но тъй като беше минало доста време, не можеше точно да си спомни, а и във всеки случай често не го чувал, когато се прибирал. Той и съпругата му обичали да си лягат рано, когато имали възможност. Гаражът в „конюшните“, където Харолд държал колата си, бил частен и се заключвал през нощта, така че никой не следял кой влиза или излиза, нито пък имало причина да се помни някоя конкретна вечер.