16:50 от Падингтън

Искал е мъртвата жена да бъде смятана за Мартин. Мисля, че вероятно е научил за разследванията на френската полиция в Париж около Ана Стравинска. Ето защо уредил да пристигне картичка от Ямайка, изпратена от нея.

Лесно успял да си уреди среща с жена си в Лондон, за да й разкаже за намерението си да се помирят и да я покани да дойде и да „се запознае с неговото семейство“. Няма да говорим за следващата част, която е твърде неприятна. Той, разбира се, е бил алчен човек. Когато се замислил за данъците и за факта, че те чувствително намаляват дохода, започнал да мисли, че ще е по-добре да има значително по-голям капитал. Може вече да се е бил сетил за това, преди да убие жена си. Както и да е, започва да разпространява слухове, че някой се опитва да отрови стария Кракънторп, за да подготви почвата, и завършва, като дава арсен на цялото семейството. Не толкова много, естествено, защото не е искал старият господин да умре.

— Все още не разбирам как е успял — учуди се Седрик. — Нямаше го в къщата, когато кърито се приготвяше.

— Но тогава в кърито не е имало арсен — обясни госпожица Марпъл. — Той го е прибавил после, когато го е отнесъл за изследване. Вероятно преди това е сложил арсена в каната с коктейла. После, в качеството му на медицинско лице, му е било съвсем лесно да отрови Алфред Кракънторп, както и да изпрати таблетките на Харолд в Лондон, застраховайки се предварително, като му е казал, че повече няма нужда от тях. Всичко, сторено от него, е дръзко и безочливо, жестоко и алчно и аз наистина ужасно много съжалявам — завърши госпожица Марпъл, гледайки страховито, както само една възрастна дама може да гледа, — че премахнаха смъртното наказание, защото съм убедена, че ако има някой, заслужаващ да бъде обесен, то това е доктор Куимпър.

— Хайде, стига — обади се Крадък.

— Хрумна ми — продължи госпожица Марпъл, — че дори и да видиш някого само отзад, възприятието е твърде характерно. Помислих си, че ако Елспет може да види доктор Куимпър точно в същото положение, както във влака, тоест с гръб към нея, наведен над жена, която държи за гърлото, почти със сигурност ще го познае или поне ще възкликне изненадано. Ето защо трябваше да осъществя своя малък план с любезната помощ на Люси.

— Да си призная — обади се госпожа Магликъди, — бях потресена. Казах: „Това е той“, преди да мога да помисля. И все пак, знаете, не бях видяла лицето на мъжа и…

— Ужасно се страхувах, че може да го кажеш, Елспет — прекъсна я госпожица Марпъл.

— Разбира се, щях да кажа, че не съм видяла лицето му — заяви госпожа Магликъди.

— Това щеше да бъде фатално. Разбираш ли, скъпа, той помисли, че ти наистина си го познала. Искам да кажа, не би могъл да знае, че не си видяла лицето му.

— Добре, че се сдържах — отбеляза госпожа Магликъди.

— Нямаше да ти позволя да кажеш нито дума повече — заяви госпожица Марпъл.

Изведнъж Крадък се засмя.

— Вие двете сте чудесна двойка! Какво следва, госпожице Марпъл? Какъв е щастливият край? Какво например ще стане с бедната Ема Кракънторп?

— Тя, разбира се, ще преживее случая с доктора и смея да кажа, че ако баща й умре — а аз не мисля, че е чак толкова здрав, на какъвто се прави, Ема ще отиде на пътешествие или ще прекара известно време в чужбина като Джералдин Уеб, а от това би могло да излезе нещо. Надявам се, по-добър мъж от доктор Куимпър.

— А Люси Айлсбароу? Ще има ли за нея сватбени камбани?

— Може би. Не бих се учудила.

— Кой от двамата би избрала? — попита Дърмът Крадък.

— Не знаете ли? — на свой ред попита госпожица Марпъл.

— Не, не знам — отвърна Крадък. — А вие?

— О, да, аз мисля, че знам — заключи госпожица Марпъл. После бързо примигна с очи насреща му.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5999

Издание:

Агата Кристи. 16:50 от Падингтън

ИК „ЕРА“, София, 2011

Второ издание.

Художник и оформление на корицата: Димитър Стоянов — Димо

ISBN: 978–954–389–192–4