Страница 30 из 48
— Казах ви, че не беше определена конкретна дата.
— Но сте говорили за нея. Коя беше?
— Наистина не си спомням.
— И не можете да ми кажете какво сте правили вие самият на 20 декември, петък?
— Съжалявам, но не си спомням абсолютно нищо.
— Нямате ли календар бележник?
— Не понасям подобни неща.
— Става дума за петъка преди Коледа. Не е толкова трудно.
— Играх голф с един човек, от когото можеше да имам полза — поклати глава Алфред. — Не, това беше предната седмица. Сигурно съм се шляел насам-натам. Прекарвам голяма част от времето си по този начин. Мисля, че човек върши повече работа по баровете, отколкото където и да било другаде.
— Може би хората тук или някои ваши приятели са в състояние да ни помогнат.
— Навярно. Ще ги питам. Ще направя каквото е по силите ми — сега Алфред изглеждаше по-самоуверен. — Не мога да ви кажа какво съм правил този ден — заяви той, — но мога да ви кажа какво не съм правил. Не съм убивал никого в големия хамбар.
— Защо го казвате, господин Кракънторп?
— Хайде сега, скъпи ми инспекторе, вие разследвате убийството, нали? И когато започнете да питате: „Къде бяхте еди-кой си ден по еди-кое си време?“, просто стеснявате кръга. Много бих искал да знам защо сте се спрели на петък, 20 декември, между… колко беше… обедните часове и полунощ. Не е възможно да е доказано от лекаря — след толкова време. Видял ли е някой убитата да се промъква в хамбара този следобед? Влязла е и повече не е излязла, и тъй нататък. Така ли?
Проницателните черни очи го гледаха втренчено, но инспектор Крадък беше достатъчно опитен, за да реагира на подобно нещо.
— Боя се, че ще трябва да гадаете — отвърна той шеговито.
— Полицията е толкова потайна.
— Не само полицията. Господин Кракънторп, мисля, че ако се опитате, бихте могли да си спомните какво сте правили този петък. Разбира се, възможно е да имате причини да не желаете да си спомните.
— Няма да се хвана на въдицата, инспекторе. Много е подозрително, естествено, наистина е много подозрително, че не мога да си спомня, но това е! Почакайте малко, онази седмица ходих в Лийдс, отседнах в един хотел, близо до сградата на кметството, не си спомням името му, но лесно можете да го намерите. Сигурно е било в петък.
— Ще проверим — сдържано отвърна инспекторът и се изправи. — Съжалявам, че не можахте да ни помогнете повече, господин Кракънторп.
— Много неблагоприятно за мен. Седрик има сигурно алиби в Ибиса, Харолд, без съмнение, е съобщил час по час деловите си срещи и официалните си обеди, а аз съм без каквото и да било алиби. Много жалко. И толкова глупаво. Вече ви казах, че не убивам хора. И защо, в крайна сметка, трябва да убивам една непозната жена? Дори и ако трупът е на вдовицата на Едмънд, защо е трябвало някой от нас да иска да я премахне? Ако се беше омъжила за Харолд по време на войната и изведнъж се бе появила, щеше да бъде неловко за порядъчния Харолд — двубрачие и прочие. Но Едмънд! Всички щяхме да сме доволни да накараме татко да се изръси малко и да й отпусне някаква сума, както и да прати момчето в прилично училище. Татко щеше да побеснее, но нямаше да може да откаже. Не искате ли да пийнете нещо, преди да си тръгнете, инспекторе? Неприятно е, че не можах да ви помогна.
— Слушайте, сър, знаете ли какво?
Инспектор Крадък погледна възбудения сержант.
— Да, Уедъръл, какво има?
— Спомних си, сър. Този тип. През цялото време се мъчех да се сетя и изведнъж ми просветна. Беше замесен в оная история с консервираните храни заедно с Дик и Роджърс. Не успяха да докажат нищо за него — прекалено е предпазлив. Бил е с някои от групата от Сохо. Аферата с часовниците и италианските сувенири.
Ами да! Сега Крадък разбра защо още от самото начало лицето на Алфред му се струваше познато. Бяха все незначителни неща — нищо не можеше да се докаже. Алфред винаги играеше маловажна роля, готов с правдоподобното оправдание, че е бил въвлечен в аферата. Полицията обаче беше напълно сигурна, че е получавал малка, но постоянна печалба.
— Това хвърля известна светлина върху нещата — отбеляза Крадък.
— Мислите ли, че той го е направил?
— Не бих казал, че е от хората, които извършват убийства. Поведението му обаче обяснява други неща — причината да не може да представи алиби.
— Да, никак не беше добре за него.
— Не съвсем — отвърна Крадък. — Той поддържаше една съвсем разумна линия на поведение — да казваш твърдо, че не си спомняш. Много хора не са в състояние да си спомнят какво са правили и къде са били преди седмица. Страшно полезно е, особено ако не искаш да привличаш вниманието върху начина, по който прекарваш времето си — например в интересни срещи с хората на Дик и Роджърс в крайпътните заведения.
— Значи мислите, че при него всичко е наред?
— Все още не мога да мисля, че изобщо при някого нещата са наред — каза Крадък. — Трябва да поработиш, Уедъръл.
Крадък се върна на бюрото си, седна намръщен и започна да си записва в бележника.
Убиец… висок тъмнокос мъж!!!
Жертва!… Би могла да бъде Мартин, приятелката ши вдовицата на Едмънд Кракънторп.
Или:
Ана Стравинска. Напуска работа по същото време, отговаря по възраст и външен вид — дрехи и прочие.
Доколкото ни е известно, няма връзки с Ръдърфорд Хол.
Първата съпруга на Харолд! Двубрачие! Любовницата на Харолд. Изнудване. Ако има връзка с Алфред, може би става дума за изнудване. Знаела е неща, които биха го пратили в затвора.
Ако е Седрик, може да е имала връзка с него в чужбина — в Париж? На Балеарските острови?
Или:
Жертвата би могла да бъде Ана С., представяща се за Мартин.
Или:
Жертвата е неизвестна жена, убита от неизвестен убиец.
— Най-вероятно последното — изрече на глас Крадък. Той разсъждаваше мрачно върху ситуацията. Не можеш да напреднеш в даден случай, ако мотивът не ти е известен. Всички предполагаеми мотиви изглеждаха или неподходящи, или малко вероятни.
Ако ставаше дума за убийството на стария мистър Кракънторп… При него мотивите са много…
Нещо проблесна в паметта му…
Продължи да пише в бележника:
Да питам доктор К. за болестта на стария по време на Коледа.
Седрик — алиби.
Да разбера последните клюки от госпожица М.
Глава шестнайсета
Когато Крадък пристигна на Мадисън Роуд № 4, той завари Люси Айлсбароу при госпожица Марпъл.
За момент се поколеба относно плана си за провеждане на кампанията, но после реши, че Люси Айлсбароу може би щеше да се окаже ценен съюзник.
След разменените поздрави той извади важно портфейла си, взе три банкноти по една лира, прибави три шилинга и ги сложи на масата пред госпожица Марпъл.
— Какво е това, инспекторе?
— Такса за консултация. Вие сте консултант в разследването на убийство. Пулс, температура, локални реакции, евентуална дълбока причина за въпросното убийство. Аз съм само един измъчен лекар без специалност.
Госпожица Марпъл го погледна и примигна. Той й се ухили. Люси Айлсбароу зяпна, а после се засмя.
— Но, инспектор Крадък, в края на краищата, и вие сте човек.
— Е, добре, може да се каже, че този следобед не съм на работа.
— Споменах, че се познаваме — обърна се госпожица Марпъл към Люси. — Сър Хенри Клидъринг, мой стар приятел, му е кръстник.
— Госпожице Айлсбароу, искате ли да чуете какво каза кръстникът ми за госпожица Марпъл, когато се запознах с нея? Той я окачестви като най-добрия детектив, когото Господ някога е създавал — природен гений, израснал на подходяща почва. Предупреди ме никога да не се отнасям пренебрежително към… — Дърмът Крадък замълча за миг, за да намери синоним на „стари мърморани“ — ъъъ… възрастните дами. Той твърдеше, че обикновено те могат да ти кажат какво би могло да се случи, какво е трябвало да се случи и дори какво в действителност се е случило! И не на последно място, защо се е случило! После добави, че точно тази… ъъъ… възрастна дама е от най-висока класа.