Гейтуей III

Уон не беше просто неприятна личност… о, вината за това не бе негова, разбира се (да, да, Зигфрид, зная… махни се от главата ми!). Той бягаше от правосъдието или щеше да бяга, ако се знаеше какво бе отмъкнал от хичиянските артефакти.

Когато каза на Уолтърс, че е богат, той не го излъга. Уон имаше законно право върху много от хичиянската техника, просто защото майка му го бе родила в хичиянска среда, без други човешки същества, с които да общува. Когато съдът намери време да се занимае със случая, това му донесе много пари. Но Уон смяташе, че има право върху всичко хичиянско, което бъде открито и официално не е регистрирано. Той си присвои един хичиянски звездолет… всички знаеха за него… но подкупи адвокатите, които защитаваха интересите на „Гейтуей Корпорейшън“ и делото бе прекратено. Взе също и някои хичиянски устройства, които не бяха широко достъпни, и ако някой знаеше какво точно представляваха, случаят щеше спешно да се разгледа в съда и Уон вместо досадна личност, щеше да бъде обявен за обществен враг номер едно. Така че Уолтърс имаше всички основания да го мрази, макар че, разбира се, той не изхождаше от тези съображения.

Когато на следващата сутрин отиде при либийците, те бяха махмурлии и раздразнителни. Уолтърс обаче бе по-зле от тях, макар да не беше пил предишната вечер. Това беше и част от причината за лошото му настроение.

Неговите пътници не го попитаха нищо за предната нощ. Всъщност те почти не приказваха, тъй като летяха над обширни савани, горски поляни и много рядко над ферми. Люкман и един от мъжете разглеждаха съсредоточено сателитни холограми с фалшив цвят на сектора, който изследваха, един от другите спеше, четвъртият просто гледаше през прозореца. Самолетът летеше почти изцяло на автопилот. През това време на годината нямаше сериозни атмосферни смущения и Уолтърс имаше достатъчно време да мисли за жена си. Бракът с Доли за него бе истински триумф, но защо след това не беше щастлив?

Доли бе имала тежък живот. Израснала в Кентъки без пари, без семейство, без работа… без никаква квалификация и може би без много ум в главата си… едно такова момиче трябвало да използва всичките си активи, ако иска да се измъкне от тази опушена страна. Единственият търговски актив на Доли била нейната външност. Добра външност, макар и фалшива. Стройна фигура, блестящи очи, но зъбите й не стрували. Четиринадесетгодишна тя започнала работа като танцьорка в един бар в Синсинати, но не й плащали достатъчно и за да преживява, щяло да й се наложи да продава тялото си. Доли не желаела да го прави. Тя щадяла себе си. Опитала се да пее, но нямала глас. Освен това тя пеела без да движи устните си, за да не се виждат редките й зъби, от което приличала повече на вентрилок9… и когато един клиент, когото тя отблъснала, се опитал да я уязви, като й го казал, в главата й неочаквано просветнало. М.К. се смятал за комик в този клуб. Доли си платила с пране и шиене за няколко комедийни номера, направила си кукли, проучила всички куклени представления, които давали по пиезовизията, намерила още и на касети и направила първия си опит на последното за нея съботно представление, тъй като от неделя на мястото й идвала друга певица. Представлението не пожънало голям успех, ала новата певица била още по-лоша и уволнението на Доли се отсрочило. Така изкарала две седмици в Синсинати, един месец в Луисвил, почти три месеца в малки клубове извън Чикаго… Ако ангажиментите били един подир друг, Доли щяла да е доста добре, но между тях имало седмици и дори месеци на бездействие. Все пак не гладувала. А когато дошло време да отлети на планетата Пегис, много от слабите места в пиесата били изгладени от често враждебно настроената или от пияна публика, така че пиесата придобила приемлив вид. Заминаването за Пегис бил отчаян ход, защото за да плати пътя, трябвало писмено да преотстъпи тялото си. На Пегис „звездите“ също не се радвали на голям успех, но положението й не било по-лошо от онова на Земята. Тя вече не пазела тялото си така педантично, но и не разточителствала много. Когато срещнала Оди Уолтърс Младши, той й предложил най-високата цена, предлагана й някога… брак. Така Доли се омъжила. На осемнадесет. За мъж, два пъти по-възрастен от нея.

Животът на Доли в действителност не беше много по-тежък от живота на когото и да било на Пегис… като не броим, разбира се, хора като нефтотърсачите на Оди. Те, или техните компании, бяха платили пълната такса за полета до планетата Пегис и всеки от тях положително имаше в джоба си платен билет за връщане.

Това обаче не ги правеше по-весели. Летяха шест часа до Уест Айлънд, който избраха за базов лагер. Когато се нахраниха, опънаха палатките и казаха по един-два пъти молитвите си, не без неизбежния спор в коя посока да са обърнати лицата им. Махмурлукът им бе преминал, но беше много късно за работа през този ден. За тях. Не и за Уолтърс. На него му наредиха да пресече надлъж и нашир над двадесет хиляди хектара обрасъл с шубраци хълмист терен. Тъй като той просто трябваше да прекара маса-сензор, за да измери гравитационните аномалии, нямаше значение, че е тъмно. Във всеки случай нямаше значение за господин Люкман, но бе от голямо значение за Уолтърс, защото точно такова летене той мразеше най-много. Трябваше да лети на съвсем малка височина, а някои хълмове бяха доста високи. И така, Уолтърс летя едновременно с радар и с маса-сензор, плашейки бавните, глупави животни, които населяваха тези савани на Уест Айлънд, а самият той изтръпваше от ужас, когато откриваше, че е задрямал и неочаквано виждаше как обрасналият с храсти връх на хълма стремително се насочва към самолета.

Уолтърс успя да поспи пет часа, преди господин Люкман да го събуди, за да направи аерофотографско изследване на няколко неясни места, а като свърши със снимките, да набие колове по целия терен. Тези колове не бяха обикновени метални пръти. Те бяха сеизмографи и трябваше да се разположат под формата на връх на стрела, дълъг няколко километра. Освен това трябваше да бъдат пуснати поне от двадесет метра, за да е сигурно, че ще се забият и ще останат прави, както и че техните показания ще са достоверни, и всеки един трябваше да бъде поставен с точност от два метра. Уолтърс безуспешно се опита да обясни на господин Люкман, че тези изисквания са взаимно изключващи се, затова не се изненада, че когато включиха монтираните на камиони вибратори, от петрологическите10 данни нямаше никаква полза. „Пренареди ги!“ — заповяда господин Люкман и Уолтърс трябваше да повтори пеша всяка стъпка, да извади сеизмографите и да ги забие отново на ръка.

Той се бе наел за пилот, но господин Люкман имаше по-широки възгледи. Не само да забива сеизмографни колове. Един ден го накара да копае и да лови прилични на кърлежи насекоми, еквивалент за планетата Пегис на земните червеи, които аерират почвата. На следващия ден му даде да работи с роторна копачка, която се забиваше на няколко десетки метра и изваждаше образци от почвата. Сигурно щяха да го карат и картофи да бели, ако ядяха картофи. Всъщност те се опитаха да го натоварят с миенето на чиниите… но накрая се съгласиха да се редуват. (Уолтърс забеляза, че редът на господин Люкман никога не идваше.) Не че тези неприятни задачи бяха безинтересни. Приличните на кърлежи насекоми слагаха в буркан с разтворител и получената супа изсипваха върху електрофорезна11 филтърна хартия. Образците от роторната копачка пък отиваха в малък инкубатор със стерилна вода, стерилен въздух и стерилни въглеводородни пари. Това бяха два теста за откриване на нефт. Буболечките, прилични на термити, бяха копачи на голяма дълбочина. Част от изкопаното те връщаха обратно на повърхността със себе си, а електрофорезата щеше да сортира донесеното. На планетата Пегис, както и на Земята, имаше микроорганизми, които можеха да живеят на диета от чисти въглеводороди. Така че ако нещо пораснеше и се развиеше в средата от чисти въглеводороди на инкубаторите, ставаше ясно, че то не е могло да съществува без източник на свободни въглеводороди в почвата.

9

Човек, използващ изкуство на говорене, при което гласът се чува като идващ не от говорещия, а от друг източник. — Б.пр.

10

Петрология — научно изследване на произхода, структурата, състава, промените и класификацията на скалите. — Б.пр.

11

Електрофореза — придвижване на частици в суспензия, емулсия или колоиден разтвор под влияние на електрическо поле. — Б.пр.