Страница 72 из 72
— Слава Богу, Робин! Поне нещо е останало непроменено. Ти си умрял. И имаш скърбяща вдовица. Светът е пред най-голямата си промяна. Някакви ужасни същества вероятно ще разрушат всичко, а… а… а ти си мъртъв. И се измъчваш от проклетото си чувство за вина!
Аз също се засмях.
За първи път през, Боже мой, половината ми живот последната малка следа от вина беше изличена. Трудно ми бе да определя как се чувствах. Много отдавна не се бях чувствал така свободен.
— Зная, че звучи глупаво, Клара — казах аз, като продължавах да се смея. — Но за мен това беше много време и аз знаех, че ти си там, в черната дупка, и времето тече забавено… а не знаех какво мислиш. Предполагах, че ти, не зная, може би… ме обвиняваш, че съм те изоставил…
— Как бих могла, Робин? Аз не знаех какво се е случило с теб. Интересува ли те какво всъщност чувствах? Чувствах се ужасена и вцепенена, защото знаех, че те няма, и мислех, че си мъртъв.
— И — усмихнах се аз, — накрая се връщаш и виждаш, че наистина съм мъртъв! — Видях, че тя е по-чувствителна на тази тема от мен. — Няма нищо — казах. — Всъщност всичко е наред. Аз се чувствам чудесно и така е с целия свят!
Наистина се чувствах чудесно. Искаше ми се да мога да я докосна, разбира се, но това бе започнало да ми се струва като част от далечното, отминало детство. Настоящето беше, че тя бе тук, в безопасност, а Вселената беше открита пред нас. И когато го споделих с нея, тя отново посърна.
— Ти си ужасен оптимист — избухна Клара.
Бях истински изненадан.
— А защо да не съм?
— Убийците! Те ще дойдат някога и какво ще правим тогава? Щом са могли да изплашат хичиянците, на мен ще ми изкарат акъла.
— Ах, Клара — възкликнах аз, най-после проумял. — Разбирам какво имаш предвид. Искаш да кажеш, че положението е както беше с нас, когато знаехме, че хичиянците се намират някъде и могат да се върнат, и знаехме, че те са способни да направят неща, които не са по нашите сили…
— Точно така! Ние не сме равностоен противник на Убийците!
— Не — казах аз и се ухилих, — не е вярно. Ние не бяхме равностоен противник и за хичиянците… тогава. Но когато дойдоха… вече бяхме. С малко късмет ще имаме време да се подготвим и за срещата с Убийците.
— И какво ще стане? Те ще си останат наш враг!
Поклатих глава.
— Не враг, Клара. Просто друг наш силен съюзник.
Информация за текста
© 1984 Фредерик Пол
© 1998 Георги Стоянов, превод от английски
Frederik Pohl
Heechee Rendezvous, 1984
Източник: http://sfbg.us
Публикация:
ГЕЙТУЕЙ III. 1998. Изд. Бард, София. Биб. Избрана световна фантастика, No.48. Роман. Превод: [от англ.] Георги СТОЯНОВ [Heechee Rendezvous, Frederik POHL]. Художник: Петър ХРИСТОВ. Формат: 125x195 мм. Страници: 288. Цена: 2600.00 лв. (5.50 лв.).
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/278]
Последна редакция: 2009-04-18 19:04:45