Гейтуей III

Убийците извършили своето кърваво дело едно хилядолетие преди на сцената да се появят хичиянците. Отначало хичиянците помислили, че са просто чудовища от праисторическата ера и не са по-страшни от хичиянския еквивалент на тиранозавъра.

А след това открили кугелблиц.

Капитана се поколеба, огледа екипажа си. Следващата част беше трудна за казване, защото водеше до едно очевидно заключение. Жилите му пулсираха и той продължи:

— Това са били Убийците. Те са се оттеглили в черна дупка… но особена черна дупка, защото тя била съставена от енергия, а не от материя, тъй като самите Убийци не били от материя. Те били само от енергия. Вътре в тяхната черна дупка те съществуват само като някаква стояща вълна в енергийно море.

Капитана повтори това няколко пъти, по няколко различни начина. Той виждаше как се оформят въпроси. Но се страхуваше, че логическото заключение не е между тях. Въпросът бе изказан от жената и той беше следният:

———————————————

Тъй като Робин, съвсем естествено, имаше други грижи, тогава аз не можах да обсъдя с него подробно въпроса за кугелблиц. Статистическите данни около него са интересни. Температурата му се изчислява на около три милиона градуса по Келвин, но това не ме тревожеше. Тревожеше ме плътността на енергията. Според стария закон Стивън-Болцман плътността на радиационната енергия на черното тяло е равна на куба от температурата, а броят на фотоните нараства линейно с температурата, така че вътре в кугелблиц енергията нараства на четвърта степен. При един градус Келвин тя е 4,72 електронволта на литър. При три милиона градуса е три милиона на четвърта степен пъти по толкова… о, около 382 320 000 000 000 000 000 000 електронволта/литър. А в онова нещо имаше много литри. Какво е значението на това ли? Цялата тази енергия представлява организирана интелигентност. Убийци. Цяла вселена Убийци, всичките съхранени в един кугелблиц, очакващи да се изпълнят техните планове и Вселената да бъде преработена според техните изисквания.

———————————————

— Как може същество, съставено само от енергия, да оцелее?

На това можеше много лесно да се отговори. Отговорът бе: „Не зная“. Капитана знаеше, че съществуват теории, според които Убийците някога са били същества с физически тела, но по някакъв начин са се освободили от тях… но дали теориите имаха някаква връзка с действителността не можеха да кажат дори най-старите безтелесни умове.

Фактът, че е трудно да оцелеят същества само от енергия, обясни Капитана, е довел до последното и най-лошо нещо свързано с Убийците. Вселената не била гостоприемна към тях. Затова те решили да я променят. Направили нещо да създадат много допълнителна маса във Вселената. Накарали разширяването на Вселената да спре и да започне свиване. Скрили се в тяхния кугелблиц… и зачакали.

— Често съм слушал за тази липсваща маса — каза възторжено плененият мъж. — Когато бях малък, Мъртвите говореха за нея… но те бяха луди, всъщност.

Жената го спря.

— Защо? — попита тя. — Защо искат да направят това?

Капитана замълча, уморен от усилията да се опитва да разговаря с тези опасни примитивни същества. Отново най-добрият отговор беше: „Не зная“, но имаше предположения.

— Безтелесните умове смятат — бавно заговори той, — че физическите закони на Вселената са определени от случайни флуктуации в разпределението на материята и енергията в първия момент след Големия взрив. Възможно е Убийците да възнамеряват да се намесят в този процес. След като разрушат Вселената и отново я възстановят, те могат да променят тези основни закони… отношението на масите на електрона и фотона, на гравитационната сила към електромагнитната… всички закони… и да създадат Вселена, в която могат да живеят по-комфортно… но ние не можем да кажем, дали е така.

Мъжът все по-трудно се сдържаше. Накрая той избухна в грачещи звуци, които постепенно се превърнаха в разбираеми думи.

— Хо-хо! — разсмя се Уон и избърса сълзите от очите си. — Какви сте страхливци! Плашите се от някакви си същества, които са се скрили в черна дупка, за да направят нещо, което ще се случи след милиарди години! Нас какво ни засяга това?

Но жената разбра какво иска да каже Капитана.

— Млъкни, Уон! — скара му се тя и мускулите на лицето й придобиха почти хичиянско изражение. — Според теб Убийците нямат никакъв шанс. Но те вече са идвали веднъж и са изтребили всички, които са смятали, че могат да достигнат до такава цивилизация, която да попречи на плана им. Възможно е да дойдат отново!

— Точно така! — извика доволен Капитана. — Много добре го каза! И опасността идва от вас, варварите… хората — коригира се той, — защото има вероятност да ги върнете. Като използвате радио! Прониквате в черни дупки! Обикаляте из Вселената и стигате чак до техния кугелблиц! Те сигурно са оставили сигнални системи, които да ги предупредят, ако се появи технологически развита цивилизация… и тези системи много скоро ще се задействат, а може и вече да са се задействали!

Когато накрая пленниците разбраха казаното от Капитана, Уон захленчи от страх, а Клара пребледня и се разтрепери. Дадоха им пакети с храна и им казаха да почиват, а екипажът се струпа около Капитана, за да разбере поради каква причина сухожилията на челюстта му се издуват като змии, но той успя да каже само:

— Не е за вярване! — Трудно бе да накара тлъстите да разберат, а той да разбере тях бе невъзможно. — Те твърдят, че не могат да убедят другарите си да спрат.

— Но те са длъжни! — извика ужасен Уайт-Нойс. — Те са интелигентни, нали?

— Интелигентни са — съгласи се Капитана, — иначе нямаше да могат да използват нашите кораби. Но аз мисля, че са луди. Те нямат никакъв наказателен закон.

— Не може да нямат никакъв наказателен закон — усъмни се Бърст. — Никое общество не може да живее без наказателни закони!

— Техният закон е принудата — отвърна мрачно Капитана. — Ако някой от тях се намира на място, където наказателните органи не могат да го достигнат, той може да прави каквото си пожелае.

— Тогава да ги принудим! Да проследим всеки кораб и да го спрем!

— Колко си глупав, Уайт-Нойс — каза Капитана и поклати глава. — Да ги преследваме! Да се бием с тях! Да водим сражения в Космоса! Можеш ли да си представиш какъв шум ще се вдигне… и можеш ли да допуснеш, че Убийците няма да го чуят?

— Тогава какво? — промълви едва чуто Бърст.

— Тогава — реши Капитана, — ние трябва да се разкрием. — Той повдигна ръка, за да прекрати дискусията и се разпореди.

Такива заповеди членовете на екипажа никога не бяха чували, но приеха, че Капитана е прав. Полетяха съобщения. На дузина места в Галактиката отдавна бездействащи кораби получиха дистанционно управлявани команди, оживяха. Дълга телеграма бе изпратена на мониторите близо до централната черна дупка, където живееха хичиянците. Първото предупреждение премина през Шварцшилдовата бариера и започнаха да излизат подкрепления. Това беше херкулесова задача за малобройния екипаж, а отсъствието на Туайс се чувстваше по-силно от всеки друг път. Най-после всичко беше свършено и корабът на Капитана пое курс към мястото на срещата.

Когато се сви на топка, за да спи, Капитана усети, че се усмихва. Не беше весела усмивка. Беше гримаса, предизвикана от прекалено болезнен парадокс, за да реагира по друг начин. По време на целия разговор с пленниците се бе страхувал, че те могат да достигнат до нежелано заключение. След като научиха, че Убийците са се скрили в черна дупка, те лесно можеше да заподозрат, че хичиянците са направили същото и така основната тайна на хичиянската раса да бъде разкрита.

Разкрита! Той бе направил много повече от разкриването на тази тайна. И изцяло на собствена отговорност, без по-високостоящите да одобрят или забранят, Капитана бе разбудил спящата флота и бе извикал подкрепления отвъд хоризонта. Тайната вече бе разкрита. След половин милион години хичиянците излязоха от скривалището си.