Капан за мишки

Веднъж у Куркини дошъл един приятен млад мъж — Юрий Забелин, който работел като оперативен пълномощник по престъпления, извършени от непълнолетни, и разказал на семейството, че буквално измъкнал Таня Куркина от чужденец, който вече й бил платил. С други думи, Танечка се занимавала с валутна проституция. Ето ги парите, иззети от момичето — петдесет германски марки. По онова време Таня криво-ляво била завършила училище и била получила диплома, която струвала на баща й още една гарсониера за сина на директорката на училището. И дума не можело да става за институт, както и за работа. На която и да е работа умствената недостатъчност на Таня моментално щяла да стане очевидна, а Владимир Семьонович не искал това да се разчува. Смятал болестта на дъщеря си за позор, както в онези времена се смятало за позор всяко психическо отклонение. Таня навършила осемнайсет и макар че тогава в нашата страна не се търсела наказателна отговорност за проституция, за нея можело да се налагат наказания по административен ред. Например да я вкарат в ареста за трийсет денонощия и да я пратят да мете улиците. Същевременно да съобщят в работата на баща й. Дъщерята на отговорен служител на Московския градски съвет, партиен член, член на бюрото на Районния комитет — проститутка, и то валутна. Не, това категорично било недопустимо. И Юра Забелин прекрасно разбирал всичко. Той не искал да съсипва кариерата на Владимир Семьонович, така че не оформил протокол, не пратил писмо до Московския съвет, а просто дошъл при родителите и по човешки ги предупредил, че трябва по-внимателно да следят дъщеря си. Той повече нямало да може да помага на Таня и да я прикрива. Оказало се, че Юра отдавна знаел за „подвизите“ на Таня, многократно я бил залавял да се занимава с проституция, защото отговарял за непълнолетните, но винаги се отнасял с разбиране към високата длъжност на Таниния баща и потулвал нещата. Само че сега Таня вече навършила осемнайсет и с нея щели да се занимават съвсем други служители на милицията. Този път момичето имало късмет, че Юра участвал в общоградския рейд за профилактика на младежката престъпност и че я хванал именно той, но за в бъдеще не можело да се разчита на подобни щастливи случайности. Тъй че, драги родители, бъдете така любезни да вземете мерки Таня да се държи, както се казва, „в рамките“.

Естествено последвал ужасен скандал, Владимир Семьонович крещял на Таня и ужасно ругаел. Таня плачела и го уверявала, че нищо такова не е имало, никакъв чужденец, никакви пари. Баща й тикал под носа й петдесетмарковата банкнота. Таня пък твърдяла, че я вижда за пръв път. Но кой ще й повярва! Родителите знаели, че момичето не само е със „слаби ангели“, но и че много ловко лъже.

След няколко седмици Забелин дошъл отново — угрижен и разстроен. Едрата и добре облечена (нали татко й имал възможности) Таня продължавала да лудува из „Интурист“ и отново я хванали. Този път служителите на милицията проявили принципност и само чудо спасило Таня: макар и не твърде умна, тя се сетила да спомене името на Забелин — че нали, обадете му се, той ме познава. Обадили му се. Юра веднага дотичал, дълго уговарял заловилите Таня оперативни работници, занесъл им три бутилки хубав коняк и освободил момичето, след като предварително се убедил, че протоколът е унищожен. Разбира се, пак избухнал скандал и отново Таня отричала всичко, и отново не й повярвали.

Благодарността на Владимир Семьонович и Анна Андреевна не знаела граници. По-точно, граници имало, те се разширили до едностаен апартамент, който Московският съвет отпуснал за Градското управление на вътрешните работи целево: за чакащия подобряване на жилищните условия Юрий Забелин. Куркин решил и въпроса със списъка, в който Забелин дори не бил включен. А Таня на бърза ръка изпратили при далечни роднини на село, по-далеч от Москва. След няколко години тя започнала да пие, на около трийсет окончателно се пропила, размотавала се с някакви вечно пияни мъже, един от които при кавга съсякъл Таня с брадва.

Тя била единствената им дъщеря, не дарила родителите си с внуци и на стари години съпрузите Куркини останали съвсем сами. Пенсиите и на двамата били малки като за наше време, Владимир Семьонович бил тежко болен и те се преместили на вилата, за да дават под наем градския апартамент и с тези пари да живеят що-годе достойно.

Такава една история…

— А защо това ви интересува? — попита Анна Андреевна. — Какъв смисъл има да се разравя миналото…

— Работата е там, че Юрий Петрович Забелин беше убит и следствието възстановява живота му, за да разбере дали е имал врагове — отговорих аз мъгляво.

Това не бе чистата истина, но и не беше пълна лъжа. Подозирах, че Таня Куркина, макар наистина да е била разпусната и да не е подбирала сексуалните си партньори, все пак не се е занимавала с проституция, камо ли валутна, така че банкнотата от петдесет германски марки е имала същия произход като коланчето от детска рокличка, жълтата фланелка и пластмасовата шнола — твърде познат ми изглеждаше този почерк, но защо да разказвам това на нещастната майка? Не й трябва да знае, че е повярвала на мошеник и със собствените си ръце е съсипала живота на дъщеря си, като е изпратила момичето там, където са го очаквали неспирно пиянство и ужасен край.

На втория адрес, у Митрохин, ни очакваха към два часа. И историята, която чухме двамата с Юля, до болка приличаше на историята на Куркини, само че я разказваше самият Митрохин — осемдесет и пет годишен полусляп самотен старец с тресящи се ръце, който доизживяваше дните си в компанията на по-млад и здрав, но също самотен роднина и два папагала. Митрохин и жена му дълго нямали деца, най-сетне съдбата се умилостивила, изпратила им момченце, когато двамата били вече на възраст. Родителите треперели над своя късен първороден син, глезели го, нищо не му отказвали. Момчето израснало твърде непослушно, освен това било патологичен лъжец. Веднъж в дома на Митрохини дошъл много симпатичен младеж — Вячеслав Ситников, и им разказал ужасна история. Той, като представител на Градския комитет на комсомола, отговарящ за органите на милицията, участвал заедно с оперативните работници в рейд за разкриване и профилактика на младежката престъпност. Край валутния магазин „Берьозка“ лично той задържал комсомолеца Алексей Митрохин в момент, когато се опитвал да купи от някакъв гражданин щатски долари, тоест нарушавал определен член от Наказателния кодекс — за правилата при валутни операции. Членът бил сериозен, предвиждал лишаване от свобода, а в особено тежки случаи — смъртно наказание.

По-нататък всичко протекло, както при Куркини. Бащата страшно крещял и налитал да нашиба деветнайсетгодишния си син с колана, Алексей се кръстел и кълнял, че дори не е докосвал валута. Да, бил край „Берьозка“, да, заловили го, но валутата му подхвърлили лошите ченгета. Естествено родителите знаели как лъже рожбата им и не му повярвали. А на Ситников повярвали и татко Митрохин му бил изключително признателен, задето опазил сина му от подсъдимата скамейка! Признателността му се изразила в бързо издигане на Ситников на добра длъжност в Министерството на тежката промишленост, където самият Митрохин заемал твърде важен пост.

За разлика от баща си, синът не умеел да бъде благодарен, още в началото на перестройката се захванал с частно предприемачество, бързо забогатял и заминал за чужбина, като оставил престарелите си родители в Москва и изобщо не им помагал. Скоро съпругата на Митрохин починала и той останал да доизживява старините си в самота. Пак добре че братовчед му живеел с него, все пак не му било толкова скучно…

— Слушай, та те са изградили целия си живот с помощта на фалшиви улики — тръшкаше се Юля, докато се прибирахме към къщи.

— Очевидно е така. По този начин Забелин е получил апартамент, макар че според жилищното законодателство не е имал право, а и в кариерата някой му е помогнал здравата. Сигурно е използвал същия похват. Ситников също е подобрил жилищните си условия в този период, преместил се е от стая в комунална квартира в отделен апартамент, Аргунов ми разказа. Очевидно са работили по този начин. Първо жилището, после кариерата, сетне колата… Клетият Аргунов е бил пробен камък, просто Лена Шляхтина е решила да си разчисти сметките с младежа, който посмял да не я пожелае, и да го накара да се потормози, да пострада. А Ситников е видял как е подействало това, убедил се е с очите си до каква степен хората се страхуват от разгласяване на негативна информация за тях и е решил да използва разиграната на шега комбинация в свой интерес. Само че не е имал достъп до нужната информация, така че му е бил много полезен старият приятел Юра Забелин, който се занимавал с престъпления и правонарушения от страна на непълнолетни и е можел определено да каже кои от високопоставените московски чиновници имат проблемни деца. Мисля, че всичко е ставало именно така.