Капан за мишки

Ох, съвсем се оплетох в тези стари приятелства! А ето че назря и друго едно въпросче: наистина ли Забелин е бил възложител на работата на рейдърите по „Баунет“, или е бил само посредник? И ако е бил само посредник, кой е бил истинският възложител? Банката, в която е работил Забелин, остро се разграничава от случая и категорично отрича да е имала интерес към фирмата на Аргунов. Тогава в чий интерес е действал Юрий Петрович? Самият той не е бил бизнесмен, не е имал бизнес, в името на който да му трябва да присъедини друга фирма. Какво е излязло в крайна сметка? В крайна сметка всички активи на „Баунет“ са се озовали при сина на Ситников. Но това ни най-малко не е обогатило Ситников-младши, защото сделката е била фиктивна отначало докрай — така да се каже, по уговорка, като приятелска услуга. Активите е трябвало да се обезопасят, прехвърлят ги временно, докато Аргунов създава ново юридическо лице, и после синът на Ситников му връща всичко, само че фирмата вече има ново име и сметките й са други, а и формата на собственост може да е променена. От всичко това Григорий Ситников не получава нито копейка, а само татковото си одобрително потупване по рамото и благодарността на Аргунов. Кой тогава печели, освен самия Аргунов? Ами никой!

Виж, ако нашият приятел Шурик успее да докаже, че убийците на Даря Брайко и Юрий Забелин са били насъскани именно от Аргунов или той поне е дал косвени указания на своята служба за безопасност „да се оправят с тях“, той ще отиде под съд като организатор и тогава… Ето тогава Григорий Ситников ще стане пълновластен собственик на всичко, което е прехвърлено на неговите сметки. Защото освен с приятелската честна дума и взаимната почтеност, сделката не е подсигурена с нищо друго, не съществуват никакви документи и юридически оформени уговорки. И никой никога не ще успее да докаже, че сделката е била фиктивна и Ситников трябва да върне всичко. На кого да го върне? И това е въпрос.

Значи — какво? Правилно, Ситников-младши може да бъде заинтересован Аргунов да влезе в затвора, по възможност за по-дълго, и баща му, Ситников-старши, да не поиска всичко получено да се върне на семейството на Лев Александрович. Охо, каква комбинация се получава, а! Да пратиш стария приятел на семейството зад решетките, а родния си баща — направо на онзи свят! Да, за малко да забравя за Забелин и Брайко. Даря е млада привлекателна жена, Забелин — стар приятел на татенцето, нали и те е трябвало да бъдат убити и уликите да се натъкмят така, че да сочат към Аргунов поне като организатор. И нещо повече — трябвало е той да оплете в машинацията и собствената си съпруга, да я уговори да застреля свекъра си уж при самоотбрана срещу опит за изнасилване… Изобщо се получава един Кошмарен ужас. Не, това вече е прекалено. Не вярвам. Макар да не съм Станиславски9, не вярвам.

А в какво съм готов да повярвам?

Не намерих отговор и като въздъхнах тежко над купчината мръсни съдове, струпани в кухненската мивка, вдигнах слушалката и набрах номера на домашния телефон на Виктор Албертович Пинчук. Изобщо не очаквах да чуя гласа на Юля, дори се стъписах и започнах да бръщолевя нещо почти неразбираемо.

— Привет, Игор — весело отговори Юля. — Татко сега ще ти се обади.

Докато Виктор Албертович дойде, аз се лутах в догадки. Защо Юля си е вкъщи? Вечер е, и то далеч не ранна. Нима тя не нощува всеки ден у Мусатов? Аз, кой знае защо, си мислех, че е така, че тя изобщо живее при него. А ако не е всеки ден, тоест ако не живее при него, тогава може би при тях нещата не са толкова сериозни, колкото си мислех… От друга страна, те май живеят съвсем близо, едва ли не на съседни улици, така че сега Юля е у родителите си, а след десет минути ще бъде у Андрей. Или може би двамата с Андрей са дошли на гости и скоро ще си тръгнат. Заедно. Или Андрей днес е на работа до късно и на път за вкъщи ще мине да вземе Юля. Вариантите са много, кой от тях е правилният?

— Добър вечер, Игор — чух в слушалката гласа на Пинчук. — Канех се да ви се обадя утре. Мислех дори днес, но си казах, че вече е късно и сигурно си почивате.

Погледнах часовника и се ужасих: единайсет и петнайсет. Да, аз разбирах, че вече не е ранна вечер, но чак толкова! А аз си въобразявах, че е около девет, е, максимум девет и половина, тоест, че е напълно прилично да позвъни човек.

— Готов ли сте да записвате? — продължи той.

Грабнах бележник и химикалка и Пинчук ми продиктува имената и телефоните на няколко души, които биха могли да разполагат с информация за растежа в кариерата на Вячеслав Ситников и Юрий Забелин. Единият от този списък бил човекът, който дал указанието Забелин да бъде включен в списъка за жилища, и то не в края и дори не в средата му, а в самото му начало. Другият бил човекът, по чиято молба Ситников бил взет на работа в Министерството на тежката промишленост. Останалите били просто техни колеги.

Сведения, които не ми бяха нужни. Напразно се бе старал Виктор Албертович: не смятах да се възползвам от събраната от него информация. Но въпреки това, бях му много благодарен за отзивчивостта и за доброто отношение към Андрей Мусатов и към мен.

— Между другото, исках да ви попитам, Игор, за какво ви е това? — хвана ме натясно Пинчук. — Юля ми каза, че сте приключили разследването си и сте изяснили всичко за бащата на Андрей. Или ме излъгахте и тези сведения са ви необходими не заради Андрей?

— Не, какво говорите, не съм ви лъгал — припряно казах аз, изпитвайки неудобство, като се стараех то да не проличи в гласа ми.

— Извинявайте, Игор, един момент — прекъсна ме Пинчук.

Чух гласа на Юля, която питаше за нещо баща си.

— Не, няма нужда, слънчице — отговори той, — приготви го сега, утре аз сам ще го стопля… Но защо ти е да ставаш толкова рано? В седем сутринта вече трябва да съм излязъл, ще закусвам в шест и половина, спи си… Прекрасно ще се справя… Е, добре, както искаш.

Изглежда, Юля се кани утре да стане в зори, за да приготви закуската на баща си. Значи нощува вкъщи? Или ще дотича от Мусатов?

Изведнъж чух Юля да казва:

— После ми дай телефона, ако обичаш.

Сигурно не бях чул добре и тя бе помолила баща си не за телефона, а за нещо друго, което няма нищо общо с мен. Няма да мисля за това, няма да мисля, няма да мисля!

Виктор Албертович се върна при телефона и аз, доколкото можах, накратко му обясних защо бях успял да мина без неговата информация, за да дам на Андрей окончателен отговор, и как тепърва смятам да я използвам. Разбира се, направих всичко възможно, за да не разкрия тайната на следствието, която самият Шурик Вилков не пазеше твърде строго, но нали ние със Семьонов бяхме негови приятели, не бяхме заинтересовани от резултатите на разследването, а само по волята на случая бяхме въвлечени в „темата“. Стори ми се, че Пинчук остана напълно удовлетворен от моите несръчни обяснения и започна да се сбогува.

— Тук Юля иска да ви каже нещо — избъбри той накрая.

Значи бях разбрал правилно. О, господи! Вече не си спомням кога за последен път сърцето ми се бе разтупквало толкова силно. Май когато преди две години бягах петкилометров крос на първенството на Градското управление на Москва. И апропо, станах пръв. Но това е така, между другото…

— Още веднъж привет — прозвуча в слушалката. — Имаш ли минутка?

Минутка ли?! Абе направо час! Денонощие! Цял живот! Готов съм да си говоря с нея безкрайно.

Но трябваше да се овладея и да се огранича със скромното:

— За теб — дори две.

— Би ли намерил в близките дни половин час, за да се видим?

— Защо, какво се е случило? — разтревожих се аз. — Неотдавна се видях с Андрей, той май нямаше повече въпроси към мен.

— Но нали аз ти предлагам да се видиш не с Андрей, а с мен.

— Без него ли? — уточних предпазливо, невярващ на ушите си.

— Без него.

— Защо?

По-глупав въпрос не бих могъл да задам, но явно Господ в този момент бе решил да ме накаже за някакви минали грехове и ме бе лишил от разум.

9

Константин Станиславски (1863–1938) — велик руски театрален актьор и режисьор. — Б.пр.