Страница 84 из 100
— Така че утре аз ще разговарям с него — делово съобщи Шурик и гаврътна поредната доза уиски.
За разлика от Семьонов, той се напиваше бързо, но знаеше тази своя слабост, така че пиеше твърде умерено, макар и с огромно удоволствие.
— Поговори и с жена му — посъветва го тъжният Семьонов.
— С чия жена?
— Ами на този Аргунов, стария приятел.
— Тя пък какво общо може да има? — учуди се Шурик. — Какво може да знае тя за службата за безопасност и дали той е давал указание да си разчистят сметките с тях или не.
„Той“ очевидно беше Аргунов, а „тях“, както предполагам — рейдърите и възложителите, тоест Брайко и Забелин.
— Не бе, какво общо имат тук рейдърите — кисело се намръщи Валя, — за снахата я разпитай. Нали тя твърди, че Ситников се е опитвал да я изнасили, а Ситников мълчи. Е, затова попитай жената на Аргунов какво мисли по този въпрос. Щом Ситников и мъжът й са стари приятели, значи тя познава отдавна и сина на Ситников, и снаха му, виждала ги е всички заедно и може да ти каже с какви очи Ситников е гледал Олеся и как го е гледала тя самата. Изнасилването на близък човек не се случва ей така, без нищо, повярвай ми, все пак съм участъков. Ей така, без нищо, може да бъде изнасилена първата срещната жена в тъмен двор, а когато се случи между роднини — там винаги има дълга предистория. Сто процента! — отсече Валентин.
Шурик угрижено си почеса бузата, прехапа устни.
— Мислиш ли? Всъщност си прав… Тогава ще взема да започна с нея. Така дори е по-интересно. Сега ще извикам някого от оперативните работници, та утре още рано-рано да дойде с мен.
Той седна до телефона, а аз понесох към кухнята мръсните чинии. Докато вадех чисти съдове и затоплях купените от магазина сарми „за второ“, в стаята, където бяха останали приятелите ми, нещо се случи. Разбрах го по това как внезапно замлъкна леко пиянският глас на Шурик и се възцари пълна тишина. Тишината продължи двайсетина секунди, след което се чуха високо и изразително произнесените от Вилков думи, които в превод от нецензурен на приемлив език можеха да означават приблизително следното:
— И тая си я биваше! Шантава работа!
Аз се втурнах в стаята.
— Какво става? Каква я свършихте тук?
Шурик седеше с облещени очи, а Валя Семьонов наливаше в чашата му водка и го успокояваше:
— Удари една, Шура, удари една и веднага ще ти олекне.
След две минути вече знаех, че оперативните работници чрез продължителни разпити на свидетели съставили списък на местата, които покойният Юрий Петрович Забелин посещавал най-често. Тази работа започнала отдавна, още преди обединяването на делото с това за убийството на Брайко. Търсели жената, за срещи с която Забелин бил наел апартамента. А сега, когато излязла наяве връзката между Забелин и Даря Брайко, се породили подозрения, че именно тя е била въпросната жена. Оперативните работници започнали отново да обхождат тези места, предимно ресторанти и оздравителни центрове с бани, и да показват на персонала, който добре познавал Юрий Петрович, снимки на Даря. Да, обаче никой не идентифицирал Даря. За сметка на това в два ресторанта на другата снимка хората познали Олеся Подрезкова.
— Е, разбра ли? — като мърдаше с усилие вцепенените си от водката устни, попита Шурик неизвестно кого — може би Валка, а може би мен.
— Какво? — хорово реагирахме ние.
— Защо е стреляла по него. Изобщо не се е опитвал да я изнасили. Научил е, че е ходела с него, и е заплашвал да каже на сина си. И тя решила да му запуши устата.
По принцип бих могъл да преведа за вас тази реплика на човешки език, но мисля, че и сами сте разбрали всичко. Свекърът е научил, че снаха му си е хванала любовник — Юрий Забелин, и не е изявил желание да прикрие сексуалните й похождения. А снахата, на свой ред, не е изявила желание да рискува и е решила да не чака свекър й да информира синчето си. Пфу, същински английски страсти. Доколкото съм осведомен, именно в английските криминални истории съпрузи и съпруги безумно се страхуват от разгласяване на съпружеската им невярност и дори стигат до убийство в името на запазването на тайната, защото там всичко е някак хитро обвързано с пари или издръжка, или пък с наследство. Или бъркам нещо с американските сюжети? С една дума, нещо англоезично, не съм силен в тази област. Но нали у нас говорим на руски и действителността ни е руска, а не англо-американска, защо заради такава дреболия — като наличието на любовник, трябва да се вдига подобна дандания? Ако Шурик е прав в догадките си, Подрезкова и съпругът й — Ситников, трябва да имат съвместни финансови интереси и подронването на доверието на единия партньор в другия може сериозно да навреди… С една дума, нещо от сорта.
— И той именно затова мълчи — продължи Шурик, все по-въодушевен. — Не иска синът му да научи, а не може да измисли нищо, защото не знае какво е казала тя на следователя. Страхува се да не обърка нещо.
Валка постепенно се включи в обсъждането на следствените грижи на Шурик Вилков, позабрави печалните си мисли за неспечелените пари за почивка в Турция и дори се поразвесели. А аз играех ролята на гостоприемен домакин, следях на масата, около която седяхме, да не се възцарява ергенска свинщина — вдигах, забърсвах, отнасях, донасях… И мислех за Юля. Когато се видях с Мусатов за последен път (това беше преди ден-два), за да му „докладвам материалите по делото“, както се изразяваме в нашата служба, незнайно защо се надявах той да дойде с Юля. Не знам защо ми се струваше, че така ще бъде правилно. Поставих се на негово място и разбрах, че ако имах същия проблем като неговия и бе дошло време да получа окончателен отговор, аз непременно щях да помоля любимата жена да дойде с мен. Все пак моментът е отговорен, от него зависят много неща, така че аз щях да се вълнувам и да се нуждая от морална подкрепа… Впрочем аз съм си аз, а Мусатов е самостоятелна човешка единица, устроен е другояче и мисли различно от мен. С една дума, той дойде сам и това силно ме разочарова. Честно да си призная, много ми се искаше да видя Юля. И освен това ужасно желаех тя да чуе историята, която бяхме изровили с Валка Семьонов, и да разбере, че не съм чак толкова тъп и примитивен, колкото е прието да се смята за участъковите милиционери.
Колкото и да е странно, съвсем бях забравил, че бях отправял молба към бащата на Юля. Просто след разговора ми с него се случиха толкова много неща, че всичко ми излетя от главата. Обаждането на Истомина, нейният разказ за ръкописа на Лена Шляхтина, моите догадки, предположения и изградената най-сетне история за осъждането на Олег Личко — всичко това напълно бе засенчило сега вече нищо неозначаващия въпрос за лицето, което бе тикало нагоре в кариерата Забелин и Ситников. Стана ми неудобно: бях поставил задача на човека, той се ровеше, опитваше се да изясни нещо за мен, и то просто така, безплатно, а на мен това вече ми бе толкова ненужно и безинтересно, че го бях забравил. Сигурно трябваше да се обадя на Виктор Албертович, да му се извиня и да му кажа, че не е нужно да прави нищо повече…
Щом си помислих това, мисълта ми се върна малко назад. Кой е тикал нагоре в кариерата Забелин и Ситников, двамата приятели, чиито пътища се бяха разделили… Ситников е научил, че Олеся, неговата снаха, е любовница на Забелин, неговия стар приятел… Разбира се, неприятно. Но имаше и нещо друго, нещо, което се бе случило съвсем наскоро, от което зъбните колелца в главата ми бяха изскърцали неприятно. Аха, ето, улових го: Аргунов, собственикът на „Баунет“, бе прехвърлил активите си във фирмата на Ситников-младши, защото със Ситников-старши го свързвало старо приятелство. Пак стари приятели. Не бяха ли множко за едно дело? И още един въпрос: Аргунов познавал ли се е със Забелин? Или Ситников е другарувал с всеки от тях поотделно? И друго бих искал да попитам: Аргунов знаел ли е, че фирмата му се съсипва по поръчка на Забелин, този стар негов приятел? Или все пак не приятел и дори не познат, но за сметка на това стар приятел на Ситников?