Капан за мишки

Тогава Юрий Петрович й уреди среща с опитен служител от собствената му банка и си каза: ако тя му се обади после, за да благодари, значи обаждането й с молба за помощ е било само повод, за началото на връзка. Значи се е заинтересувала от него и като не е дочакала ход от негова страна, е решила да действа сама. Общо взето, почти не вярваше в това, понеже разбираше, че той — със своите петдесет и седем години, със свръхтегло и заплата, еквивалентна на две хиляди условни единици6 — не представлява интерес за млада красавица, притежаваща солидни суми.

Така и излезе. Жената не се обади повече. Но сега Забелин се сдоби с повод да се обади той, в смисъл — как е минала консултацията, получила ли е тя смислен съвет, удовлетворена ли е, или трябва той да й потърси друг финансист. Все пак две мнения винаги са по-полезни от едно и така нататък. Жената се държа с него мило и приветливо, сърдечно му благодари за помощта и вниманието и напълно благосклонно прие плахата покана на Забелин да се срещнат сутринта, преди работа, и заедно да закусят в кафенето на „Нови Арбат“, където той знаеше, че сервират чудесни палачинки и нискокалорични десерти и правят много хубаво кафе. Юрий Петрович знаеше правилата на играта и състоятелната красавица очевидно също беше осведомена по въпроса. Първо дамата се кани на закуска, следва предложение за обяд. И едва когато приеме поканата за вечеря, можеш да разчиташ, че тя ще сподели с теб леглото. Ако това не влиза в плановете й, тя отказва вечерята и толкоз — до тук. И няма обидени.

Преди две седмици те бяха обядвали заедно и Юрий Петрович внимателно я бе попитал дали би се съгласила някой път да вечеря с него. След съвместни закуски и обеди хората обикновено отиват на работа, затова времето им за разговор не е много, а той иска да бъдат по-дълго заедно, защото тя е такава чудесна събеседничка. Жената очарователно се бе усмихнала и бе извадила от чантичката си изящен бележник (Забелин с опитно око бе забелязал извънредно скъпата кожена подвързия от известна марка) — добре, нека уговорим деня. Юрий Петрович бе се окуражил, макар да не бе повярвал напълно в успеха си. Но все пак се надяваше на вечеря с продължение и за всеки случай му бе нужна възможност да не нощува вкъщи. След десет дни жена му тръгваше за Англия да навести по-малката им дъщеря, която учеше там, и това определи сроковете на следващата им среща. А пък и на Забелин му трябваше време, за да се погрижи за терена.

Намери този апартамент доста бързо и дори високият наем не го притесни. Та нали бе получил хонорара си, когато бе намерил тези ловки рейдъри — Дмитрий Найдьонов и Даря Брайко. Сумата бе повече от прилична, при това Забелин нямаше представа от кого я получи и всъщност кой си бе наточил зъбите да погълне фирма „Баунет“. Бе получил по електронната поща писмо, в което му предлагаха да бъде посредник, да намери рейдъри, да им възложи задачата и да плати за работата им, защото заинтересованото лице не иска да се разкрива до определен момент. Ако „уважаемият Юрий Петрович“ не сметне за възможно да приеме предложението, това ще бъде прието с разбиране. Ако ли пък е готов да окаже нужната услуга, която естествено ще бъде съответно платена (сумата беше посочена в същото писмо), то своя хонорар, хонорара на рейдърите и името на фирмата, набелязана за поглъщане, той ще намери с помощта на указанията. А тях ще получи, когато се обади на един телефон. Номерът беше посочен. Забелин веднага „проби“ номерчето и научи, че телефонът принадлежи на някаква домакиня, която на свой ред била помолена за услуга: ако се обади човек на име Юрий Петрович, да му каже това и това. Обадили й се по телефона и я помолили, обещали й пари. Разбира се, тя се съгласила. Защо да не се съгласи? Не е като да убиеш, да откраднеш, да излъжеш, а просто да предадеш информация. Нищо престъпно.

Трябва да кажем, че цялата тази история не учуди много Забелин. Много пъти си бе имал работа с рейдъри — беше ги наемал ту по нареждане на своята банка, ту по молба на приятелски на банката фирми — и добре знаеше кой от тях какво умее и колко струва. За „окошмарването“ на фирма „Баунет“ той избра Найдьонов и Брайко, чиито подвизи наблюдаваше вече около година, макар че пряко не бе имал работа с тях. Те му изглеждаха достатъчно компетентни, напористи и ловки, но за работа с истински крупни компании — малко слабички. Виж, за „Баунет“ бяха точният избор.

Юрий Петрович прие предложението на тайнствения възложител, прибра парите в джоба си и предвидливо не каза за тях на жена си. Заплатата беше нещо свято, тя отиваше в семейния бюджет до последната копейка, но страничните доходи, които Забелин получаваше редовно — не, ще прощавате. Долу ръцете!

„Всичко е супер — радостно си мислеше Юрий Петрович, когато за пръв път разглеждаше апартамента, който му показваше агентът по недвижими имоти. — И тя се съгласи, и апартамент намерихме бързо, и районът е добър, никой от познатите ни не живее тук, така че рискът от нежелателни случайни срещи практически е нулев. Апартаментът е хубав, абе направо си е чудесен, не е срамота да доведеш жена в него. И тази поръчка за «Баунет». Колко добре ми дойдоха паричките! Определено съм в щастлив период“.

Вчера той изпрати жена си до летището, а днес обикаляше апартамента и го оглеждаше внимателно, надявайки се вдругиден да доведе тук онази, която до лудост желаеше вече два месеца. Забелин беше човек сериозен, не обичаше да претупва нещата и предпочиташе да се подготвя за всичко предварително. Така, какво трябва да купи? Той извади химикалка и лист и започна да записва: кафе, чай, захар, лимон, бонбони, бисквити, плодове, кашкавал, два-три вида нарязани трайни колбаси във вакуумна опаковка, коняк, шампанско, бяло вино (както се разбра по време на съвместния обяд, тя не пие червено), сок, минерална вода… Отиде в банята, помисли малко и продължи да записва: две четки за зъби, паста, шампоан, сапун, душ-гел, шест хавлии — две големи за баня, две средни и две малки. Върна се в спалнята, огледа широкото легло и допълни списъка с комплект спално бельо „кинг сайз“. Всичко щеше да купи още днес, да го донесе тук, да подреди нещата по местата им, така че вдругиден, когато дойде в този апартамент вече не сам, всичко да бъде на висота.

Покупките не му отнеха много време, успя да намери всичко необходимо в един голям супермаркет. Не откри само спалното бельо: нямаха размери „кинг сайз“ и Забелин трябваше да обиколи няколко магазина, докато намери. Когато се върна на улица „Стоманолеяри“, той паркира колата, извади пакетите и вече щеше да влезе във входа, когато зад гърба му изскърцаха спирачки и се чу неуверен радостен глас:

— Юрка? Забелин!

Сърцето му тревожно се сви: по дяволите, нима все пак тук живее някой познат, за когото той напълно е забравил? Обърна се и веднага се успокои. Я виж ти, каква среща!

— Не може да бъде! — извика Забелин, остави торбите на тротоара и широко разпери ръце срещу слизащия от колата мъж. — От кога не сме се виждали! Ама ти как попадна тук?

— Минавах и гледам: ти ли си, не си ли? Едва успях да ударя спирачки. Обаче си наддал, човече, здравата си се заоблил! Юрка, стар дяволе, да знаеш колко се радвам, че те виждам!

— И аз — теб — искрено отвърна Юрий Петрович. — Кажи де, откога не сме се виждали?

— А, чак ме е страх да си спомням, куме. Ама ти отдавна ли си в Москва? Защо така не си се обадил, когато си дошъл? Аз пък мислех, че още командваш милицията по периферията.

— На моите години вече е време човек да свършва с командването, трябва да започва да печели пари — пошегува се Забелин.

Те весело се разсмяха и продължиха да се прегръщат и да се потупват по гърбовете.

„Няма грешка — радостно си повтаряше Забелин наум, — всичко върви по ноти. Ето че срещнах и стар приятел. И жената отлетя, ще мога да поседя с него — ако ще и до сутринта, да си пийнем, както му е редът, без да мислим, че после трябва да шофираме. Такава среща, виж ти! Имам и време, и място, и чантите са пълни с продукти, и алкохол…“

6

Така наричат в Русия щатските долари. — Б.пр.