Капан за мишки

Вячеслав Антонович искаше да направи своята Олеся щастлива и бе твърдо уверен, че знае как да го постигне. Да, тя вече пет години живееше с необичан съпруг; да, вече двайсет и седем годишна, още нямаше деца; да, синът му беше женен за жена, която нито ден не му бе оставала вярна и която мълчаливо търпеше дребните и по-сериозни изневери на съпруга си — всичко това само защото така го бе измислил и решил в името на собственото си удобство той — Вячеслав Антонович Ситников. Но на него не му беше присъщо чувството за вина. Затова пък притежаваше чувството за цел, както и неукротимата енергия и цинизма на нестандартното мислене.

За срещата с посредника Дмитрий Найдьонов тръгна заедно с Даша. И двамата знаеха, че тя не е силна в преговорите и е по-добре да си мълчи. Тя не умееше да задава неудобни въпроси и изобщо не я биваше да се пазари, но не защото беше глупава или нещо не разбираше, а само защото прекрасно умееше да върши своята работа, но нямаше способността да се държи правилно с хората, които й възлагаха тази работа. Въпрос на природни дадености. Дима пък притежаваше тези дарби. За сметка на това тя схващаше нещата много по-бързо от партньора си и ако по време на разговора с възложителя възникнеше необходимост нещо да се уточни предварително или да се изяснят някои стратегически въпроси, Даря беше незаменима.

Посредникът, който беше ръководител на службата за икономическа безопасност на банка „Руски кредит“, се оказа набит мъж на възраст и с кръгла глава, еднакво широк в раменете и в талията, бодър и сякаш дори весел. Представи се като Юрий Петрович.

Бързо уговориха финансовата страна на сътрудничеството — тарифите бяха стандартни и отдавна известни на всички. Юрий Петрович наистина бе само посредник и отказа да назове възложителя, но Дмитрий и Даря не се съмняваха, че съсипаното от тях предприятие на име „Баунет“ ще бъде купено евтино именно от банката, в която работеше Юрий Петрович. Беше поставен напълно приемлив срок — два месеца. Тоест без паника, всичко можеше да се върши бавно и внимателно.

Тъй като ставаше дума за открито акционерно дружество, създадено на базата на бивше съветско предприятие, приватизирано навремето с участието на трудовия колектив, стратегията бе добре отработена и не предполагаше никакви неприятни изненади. От човека, който държи регистъра, се купува списъкът на притежателите на акции и се започва работа с миноритарните акционери — с примамки или лека измама те биват подтикнати да продадат своите и бездруго евтини акции буквално за копейки. Същевременно се избират неколцина акционери, живеещи в онези региони на страната, където Дмитрий разполага със солидни връзки в съдилищата, та в нужния момент те да осигурят издаването на нужното съдебно решение по иска на въпросния миноритарен акционер спрямо неговата фирма. С една дума, всичко е известно, всички пътеки са отъпкани, а Юрий Петрович дори им подхвърли допълнителна информация, която щеше да помогне по-бързо и по-лесно да бъдат придумани миноритарните акционери, ако започнат да се опъват.

След срещата с посредника Дима и Даша отидоха да вечерят в ресторант, за да отпразнуват началото на новата работа.

— Много съмнителен е тоя квадратен Петрович — уверено избъбри Даря, въодушевено нагъвайки блини със солена риба. — Обаче стопроцентово работи за своята банка.

— Тъй да бъде — равнодушно отговори Дима. — Нас какво ни засяга?

— Нищо — съгласи се тя. — Вади бележника, ще съставим списък на екипа.

При различни стратегии те привличаха към работата различни хора. Ако стратегията предполагаше консолидиране на масив акции, основната работа се водеше с крупни акционери, които обикновено влизаха в ръководството на фирмата. В такъв случай трябваше да разполагат със солидни компромати срещу всекиго, та в случай на нужда да го притиснат, и тогава наемаха хора с връзки в правоохранителните органи, както и компютърния спец Матвей, който можеше да разбие всяка защита и да надникне във всеки компютър. Ако пък основната работа се водеше с миноритарни акционери, тогава им трябваха съвсем други хора.

До края на вечерята Дмитрий Найдьонов и Даря Брайко обсъдиха общия план на работата, получиха по телефона отчета на Матвей, когото бяха помолили да потърси информация за фирма „Баунет“, и стигнаха до извода, че не се очакват никакви затруднения при изпълнението на тази задача.

Глава 5

Обикновено към средата на декември всички нормални хора са в приповдигнато настроение и се готвят за Нова година. Бурно обсъждат къде ще празнуват, кой у кого ще отиде, за къде ще заминат, какво ще сложат на трапезата. Украсяват жилища и офиси, окичват елхи, купуват подаръци. С една дума, за нормалните хора втората половина на декември е изпълнена само с положителни емоции.

Аз пък не обичам Нова година. Не че никак не я обичам, не, аз изпитвам нежност към този празник, защото в детството и в младежките ми години той наистина беше Празник. Моите родители изпитваха към него трепет и възторг и винаги се стараеха да го направят радостен, весел, изпълнен с изненади и смешни обрати. От десетгодишна възраст мое задължение бе да съчинявам весели потпури от оперни арии, романси и естрадни песни, естествено без думи, тъй като се използваха авторските текстове, тоест онези, които бяха изначално предназначени за съответната музика, и това произведение се изпълняваше пред гостите, които си умираха от смях. Татко пееше със своя прочут баритон, а ние с мама му акомпанирахме, тя — на рояла, а аз — на цигулка. За всеки гостенин, а те винаги се събираха много, под елхата лежеше подарък в красива опаковка, трапезата се огъваше под ястията, които мама майсторски приготвяше, и беше шумно, и имаше много смях, музика и елегантни облекла.

Когато пораснах и започнах работа в милицията, отношението ми към Нова година се промени. Попитайте всеки милиционер, бил той участъков или оперативен работник, или някой от патрулно-постовата служба, и той ще ви обясни, че навечерието, първият ден на Нова година и трите дни след празника са най-тежките. Стават много пиянски сбивания и скандали, рязко нараства броят на така наречените престъпления „от махмурлук“, когато е просто жизнено необходимо да пийнеш, а нямаш с какво и намираш пари или самата бутилка чрез кражба, грабеж или обир. Във всички останали дни на годината броят на употребяващите алкохол е горе-долу постоянен, защото е в действие законът на големите числа. Някои пият, някои работят. Съответно и броят на „пиянските“ престъпления е горе-долу един и същ. В новогодишната нощ и след нея пие цялата страна. А страдаме ние, тоест милицията.

За сметка на това моите родители и най-вече, разбира се, маминка, продължават да се вълнуват преди този празник и искат вкъщи да има много гости, шум и веселие. За съжаление от година на година това става все по-проблематично. Първо, моите родители не живеят в Москва, а в извънградската си къща, докъдето на трезва глава се отива лесно, но откъдето е много трудно да се измъкнеш, ако си пил и не можеш да седнеш зад волана. В Москва човек може да празнува чак до шест часа сутринта, а после спокойно да се прибере с метрото или да вземе такси. Опитвали ли сте да повикате такси извън града в новогодишна нощ? Не се и опитвайте, празна работа. Второ, сред заможните слоеве на населението стана модерно празникът да се прекарва в ресторант, на светско клубно парти или изобщо да се заминава за Нова година в Европа или по разни слънчеви краища, а приятелите на моите родители общо взето не са бедни. Кръгът им е музикално-театрално-продуцентско-директорски. Трето, те са все хора на възраст от петдесет до седемдесет години, тоест като правило имат не само деца, но и внуци, в чиято компания искат да посрещнат Нова година. И четвърто, макар че то плавно произтича от третото, тъй като приятелите на родителите ми далеч не са млади, те вече не могат, както навремето, да се веселят цяла нощ, когато имат температура, хрема и главоболие, така че ежегодната есенно-зимна грипна епидемия започна да представлява сериозна заплаха за комплектуването на поканените.