Страница 25 из 38
— Тези дни ще дойде една моя позната от Москва. Тя работи в следствието по криминални дела. Ако всичко е наред, ще заминем натам заедно с нея. Съгласна ли си?
— Как така? — притесни се Ира. — Какви ги говориш, Таня? А кога ще съберем багажа си?
— Какво толкова ще събираме, ние нямаме чак толкова много неща. Вземи само зимните дрехи и най-необходимото. Сетне Стасов ще дойде и ще изпрати останалите партакеши в контейнер.
— Хубава работа! Не, така няма да стане. Ти замини, а аз ще опаковам нещата, ще ги подредя, ще ги изпратя с контейнер и след това ще дойда.
— Ира! — Таня почти никога не й бе повишавала тон и те години наред бяха живели в пълно разбирателство. Затова сега Ира веднага разбра, че нещата са сериозни. — Ще постъпиш така, както те моля — каза твърдо Татяна. — Моята позната ще отседне у нас и ще ти помогне да събереш багажа. Ще заминем за Москва трите заедно. И повече няма да го обсъждаме.
Ира се обърна и тихо заплака. Татяна се почувства съвсем отвратително. Защо трябваше да й нанася обиди? Нима Ира беше виновна? Това на нищо не приличаше, тя окончателно бе изгубила самообладание и дори бе започнала да крещи. Истинско безобразие!
— Ира, недей, миличка — заговори й нежно Татяна, — не плачи, моля те. Не исках да те обидя. Просто се уморих, имах тежък ден и затова не се сдържах.
Ира се разрида с глас. Татяна гледаше потръпващите й рамене и си мислеше, че е по-добре да плаче от обида към нея, отколкото от страх за живота си.
Късно вечерта се обади Стасов. Беше успял да се разбере с хората от следствието да подготвят искането за личното дело на старши следователя Образцова на следващия ден.
— А какво каза Настя? Говори ли с нея?
— Каза, че ти е много благодарна и тръгва утре с нощния влак.
— Купила ли си е билет?
— Още не е. Чакаше да се обадиш. Утре сутринта ще отиде на гарата. Ще се видя с нея следобед, за да й дам искането. И ме помоли да те попитам дали ще можеш да й помогнеш да си намери стая във ведомствения хотел.
— Няма нужда — ще отседне при мен. Дима, помоли я да ми се обади, когато си купи билет. Да ми каже с кой влак пристига и в кой вагон ще пътува. Ира ще я посрещне с колата и ще я заведе, където трябва.
— Добре, ще й кажа. Но според мен ти отбягваш обсъждането на най-важния въпрос.
— Не го отбягвам. Нали ти каза, че няма какво да обсъждаме.
— А ти съгласна ли си с това?
— Напълно. Дори помолих Ира да дойде с мен в Москва.
— Не можеш ли без бавачка? — клъвна я насмешливо Стасов.
— Не мога. Така съм свикнала. Тя също е свикнала с мен и изобщо не може да се примири с факта, че я напускам. Като си помислих… Можем да продадем апартамента си в Петербург и с парите да си купим прилично жилище в Москва. Не се притеснявай, няма всички да се изтърсим в едностайния ти апартамент. Дима…
— Какво?
— Много те обичам.
— Това не е достатъчно — отвърна й сериозно Стасов. — Трябва да ме обичаш толкова много, колкото те обичам аз, а не просто много. Аз например те обожавам, мамо Таня. Поздрави леля Ира.
След като поговори с мъжа си, на Татяна малко и поолекна. Стига вече се е притеснявала и нервничила, трябва да си събере ума в главата и да планира утрешния ден по минути, по метри и дума по дума. Трябва да събере колкото може повече информация, като в същото време се постарае да не се набива на очи и да не предизвиква подозрения. Разбира се, далеч по-добре би било, ако това го извършеха оперативните работници, защото те имат и повече опит, и повече възможности. Но тя не бива да се обръща към оперативните работници, защото може да попадне точно на онзи, който е забъркан в тази история. Дори и да не е забъркан, той може да разкаже на някого, информацията ще изтече и всичко ще се провали. И трябва да се пази най-много от Чудаев. Той е единственият, с когото Татяна сподели съмненията си за Голдич, което означава, че е и единственият, който може да заподозре нещо. Единственият — засега. Тя трябва да направи всичко възможно да не размътва водата. Точно по тази причина днес не разпита Суриков. Така онзи, който проявява любопитство, ще разбере, че и другите й грижи не са малко и ще заключи, че Суриков изобщо не я интересува.
Днес не го извикаха на разпит. Защо ли? Тази лелка-следовател е странна жена. Вчера го попита за пълномощното, записа отговора му в протокола и го пусна, сякаш нищо особено не се е случило. А може би наистина не се е случило нищо особено. Може би той напразно се страхува.
Не, въпреки всичко, тук нещо не е наред. Та нали смисълът бе точно в това никой да не научи за въпросното пълномощно, защото така излизаше, че той не е убил София. Защо трябваше да я убива, щом и без това нямаше да получи апартамента?
А то какво излезе… Щом следователката вече знае за пълномощното, значи със сигурност ще му лепнат убийството. Че как иначе? Пълна бъркотия.
Ех, ако баба София беше тук! Не знаеше как да се ориентира в тази работа, а тя много бързо щеше да сложи нещата по местата им. Имаше не само страхотен ум, но и усетът й бе невероятен!
… Въпреки слабото си сърце, по всички други показатели Сергей Суриков беше нормален, здрав млад мъж. И както се полага, природата започна да си казва своето. Но нямаше с кого да завърже любовна връзка: за да излиза с момичета, трябваше да разполага с пари, пък и да се облича малко по-добре, а как би могъл да се сдобие с прилични дрехи, при положение че живее с хамалска заплата? Добре че беше София, която отдавна бе свикнала да икономисва, тъй като от четвърт век живееше с една пенсия, та го хранеше на корем. Но за парцалки и дума не можеше да става.
Естествено той можеше да си намери някоя шафрантия — като онези, с които си имаше работа преди, но Суриков вече дори не можеше и да погледне такива момичета. Те бяха мръсни, пияни, кискаха се глупашки и бяха готови да се отдадат на всеки за шепа таблетки или за ампула. Сега той дори не можеше да проумее как е могъл да ги харесва.
Но след като шафрантиите отпадаха, значи оставаха само жените, които работят в универсалния магазин. Бяха много, на различна възраст и с най-различна външност. Той би могъл да се разбере с тях, без да влага кой знае какви усилия и без да харчи пари за ухажване. Почти всички си имаха съпрузи или любовници и почти всички нямаха нищо против да врътнат по една бърза любов, без да напускат универсалния магазин и без да събуждат ревността на своите мъже с късни прибирания или безпричинни отсъствия. Казано накратко, всичко свършваше само с доставянето на взаимно удоволствие. Серьожа завърза връзка с касиерката Галя, която по два пъти в седмицата затваряше касата пред очите на негодуващите купувачи и притичваше за двадесетина минути при него в склада.
Явно София Иларионовна също разбираше, че сексът не е последната грижа в живота на един мъж, и на няколко пъти изрази тревога, че Сергей няма момиче.
— Ама защо чак толкова се притеснявате за това? — учудваше се Суриков. — Би трябвало да се радвате, че не се шляя по улиците, а си седя вкъщи.
— Че каква полза имам от твоето седене вкъщи? — изпръхтя Бахметиева. — Най-опасното е точно това, че седиш при мен, вместо да излизаш с момичета. Човек трябва да живее нормално, а ако се ограничава и въздържа насила от нещо, това не свършва добре. Или на теб просто не ти се иска да бъдеш с момичета?
Въпросът беше ужасно нетактичен и тя му го зададе право в очите. Сергей се вцепени от изненада и в уплахата си също й отговори съвсем директно:
— Иска ми се.
— Ето, видя ли. Ако се въздържаш, може да ти причернее и да извършиш някоя глупост. Знаеш ли от какво са умирали понякога по време на война? Не от глад, а от това, че направо откачали, щом видели храна. Така се били нагладували, че ядели и ядели, без да могат да се спрат, стига да намерят какво. И умирали от преплитане на червата. И ти постъпваш по същия начин — въздържаш се, въздържаш се, а сетне ще ти падне някакъв случай и ще забравиш за всичко, а мадамата така ще ти завърти главата, така ще те сложи под чехъл, че няма да разбереш как отново ще се озовеш в някоя лоша компания. Но аз няма да те приема отново, защото вече те предупредих, че втори шанс няма да имаш. Може да се случи и нещо по-лошо — да те тикнат в затвора за изнасилване. Знаеш ли какви жени има? Да не дава господ! Току–виж, не й харесало как се държиш с нея и ще хукне в милицията да пише жалба срещу теб, че, видиш ли, накарал си я да го направи насила. Милицията ще повярва на нея, а не на теб. Ще затънеш за нищо. Вслушай се в съвета ми и си намери изгора. Така ще ти е по-лесно. Само недей да я водиш тук, защото сме се разбрали Да не водиш тук чужди хора.