Жертвата неизвестна

И тя измисли. И то такова нещо измисли, че Виталий направо се втрещи.

Да, тя беше силна старица — нямаше две мнения по въпроса. Само че на Виталий не му се щеше да дели имането с нея. Все пак, както и да го въртиш и сучеш, като цяло то беше два пъти повече, отколкото разделено наполовина. Той смъртно се страхуваше от бабичката. Знаеше, че няма да посмее да не й даде нейния дял, ако тя си го поиска. Изобщо не смееше да й каже и дума накриво, защото тя придоби огромна власт над него.

А както сочи историята, на робите и през ум не им минава да вдигат стачки и да демонстрират неподчинение. Те просто вдигат бунт и убиват господарите си. Вероятно точно в това се състоеше разликата между робската психика и психиката на свободния човек…

Той отново се измъчи от кошмарния си сън и се събуди, целият облян в пот. Часовникът показваше 7,30 сутринта. Нямаше никакъв смисъл да се опитва да заспи отново, тъй като будилникът, все едно, щеше да започне да звъни след половин час и той трябваше да стане, да си приготви закуска и да се потътри към омразната си работа, която отдавна вече му бе дошла до гуша. Нищо, щеше да се помъчи така още няколко месеца, а сетне щеше да се гмурне в свободния богаташки живот.

Виталий вече беше излязъл от банята и си пържеше яйца в кухнята, когато на вратата се позвъни. Кой ли се бе домъкнал в такава ранина?

— Кой е? — попита предпазливо той.

— Търсим Виталий Юриевич Шкарбул. Моля, отворете, милиция.

Сигурно пак щяха да му задават въпроси. Те така и не можеха да открият престъпника, който беше очистил майка му и втория му баща. Ами нека да си го търсят — това си е тяхно задължение.

Превъртя ключа, отвори вратата и веднага разбра, че този път няма да му задават въпроси.

Новогодишните празници и Рождество Христово отминаха. Всички заповеди бяха подписани и майор Образцова постъпи на работа в следственото управление в Москва. Веднъж в края на януари един от колегите й я спря в коридора:

— Татяна Григориевна, нали преди сте работили в Петербург?

— Да.

— Чухте ли новината? Там са повдигнали дело срещу група ваши служители. Оказало се, че при вас е била създадена цяла организация, в която участвали служители на милицията, съдебни и медицински експерти. Те спечелвали доверието на самотни възрастни хора, убивали ги, експертите пишели заключения за естествената им смърт, а съучастниците им от нотариата правели генерални пълномощни с фалшифицираните подписи на собствениците на апартаментите. Страхотно, нали?

— Страхотно! — съгласи се Татяна. — Направо страхотно!

Наистина всичко това беше замислено страхотно. Неслучайно бродеше слух, че никой не може да залови тази банда. И как щяха да я заловят, когато тъкмо милиционери я прикриваха! И тя никога нямаше да бъде разкрита, ако алчността им не беше чак толкова голяма и ако не се бяха полакомили за лесната плячка. Ако Суриков беше по-хитър и не се бе объркал по време на показанията си, всичко щеше да мине гладко.

Никой не би могъл да избяга от такава банда. И Суриков също нямаше да се спаси, ако тя го бе оставила в Петербург. Тъй че в крайна сметка кое беше по-важно — интересите на правосъдието и справедливостта или човешкият живот?

Отговор няма…

Информация за текста

Александра Маринина

Имя потерпевшего — никто, 1998

Издание:

Александра Маринина. Жертвата неизвестна

Руска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 2005

ISBN: 954-26-0249-9

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/29539

Последна корекция: 16 март 2014 в 08:10