Мъжки игри

Наистина ли това е животът, ежедневието му, така ли живее той, обикновеният млад човек Миша Доценко? Мръсотия, кръв, сълзи, смърт, омраза. Изстрели и проклятия. Отчаяние и безнадеждност. И никаква радост.

Глава 19.

Някога, много отдавна, Настя Каменская беше формулирала свой закон, който бе нарекла закон за гъбеното поле. В него работата по разкриване на едно престъпление се представяше във вид на огромна поляна, на която от край до край растат гъби. Тези гъби изглеждат абсолютно еднакви и когато ги погледнеш, можеш уверено да кажеш само едно: това е гъба. Но дали е ядлива или отровна — не се знае. Гъбата трябва внимателно да се среже, да се обработи с препарати и да се постави върху предметното стъкло на микроскоп — само тогава може да се каже дали трябва да се използва, или да се изхвърли. Ядливите гъби всъщност са разположени покрай пътеката, която води към целта — разгадаването на тайната на престъплението. Но те са разпръснати по поляната хаотично, защото за постигането на целта трябва да започнеш да проверяваш всички гъби наред, като изхвърляш отровните, после да уловиш закономерността при разположението на ядливите, мислено да очертаеш криволичещата пътека и да продължиш нататък, като береш вече само гъбите, разположени покрай нея. Най-трудоемък в тази работа е първият етап, при който внимателно и упорито береш и проверяваш всички гъби наред. А най-сложен и отговорен е вторият, когато по първите няколко ядливи гъби се опитваш да прецениш направлението на пътеката. Първо, може да сбъркаш при анализа и гъбите, които си сметнал за добри, всъщност да стават само за изхвърляне. Второ, може да сбъркаш при избора на направлението и пътеката да се вие в съвсем друга посока. Но пък ако си я определил правилно, нататък работата тръгва бързо и всички гъби, разположени покрай тази прословута пътека, една след друга влизат в кошницата ти.

Когато Настя беше още съвсем млада и се подготвяше за работа в милицията, вторият й баща — Леонид Петрович — многократно й повтаряше, че работата по разкриването на престъпление не е нищо друго, освен борба за получаване на информация. Ти искаш да научиш нещо, а има хора, които се стремят да ти попречат — това е цялата работа. И пак Леонид Петрович винаги й говореше за необходимостта от информационно-аналитична работа, за нейната изключителна важност.

Работейки върху делото за убийството на седем души, намерени удушени късно вечер във входовете на различни жилищни блокове, Настя вече месец и половина проверяваше тези проклети гъби, опитваше се да отдели ядливите от отровните, с други думи — да оцени всеки разкрит факт от гледна точка на неговата достоверност и годност за придвижването към целта. През този месец и половина тя много пъти бе грешила, бе вземала отровни гъби за ядливи, неправилно бе определяла направлението на пътеката и през цялото време бе имала чувството, че върши всичко неправилно и никога няма да се справи със задачата.

Днес обаче пътеката най-сетне се очерта ясно. Бившият престъпник и бивш източник Хаджиев е бил завербуван и изпратен на обучение в някакъв учебен център, подготвящ специалисти за работа в рамките на държавната програма за укрепване на данъчната дисциплина. Дали са му нови документи и нова биография, но не са се погрижили да го застраховат срещу случайности. И ето я случайността — Хаджиев-Нурбагандов е бил разпознат и се е наложило бързо да го извадят от полезрението на разпозналия го, а не след дълго — и да го убият. Първо са го поръчали на професионалния килър Паригин, но после са се отказали. Естествено Паригин не бе казал това направо на Миша Доценко, но то се подразбираше. Откъде иначе Евгений Илич можеше да е научил, че Стоянов е поръчал Нурбагандов, ако самият той не е получавал тази поръчка? Ако пък я е и изпълнил, тогава за нищо на света не би продумал за това пред Миша Доценко, дори на смъртния си одър. Разбира се, историята знае случаи, когато пред лицето на смъртта престъпници са се превръщали в разкаяли се грешници и са започвали да си признават всичко, но в разговора на Доценко с Паригин не е имало дори намек за разкаяние. Един разкайващ се грешник не би проклинал своя изповедник.

И тъй, поръчката е била възложена, после отменена, прехвърлена на друг човек — и в резултат Нурбагандов е бил убит. Защо Стоянов е отменил поръчката? Защото е намерил по-евтин изпълнител. Откъде се е взел той? Къде може да го е намерил един правителствен служител? И най-важното — защо изобщо го е търсил? Парите ли са му се досвидели? Та нали това не са негови лични пари! Стоянов очевидно е бил свързан по някакъв начин с държавната програма и с учебния център и именно затова е бил принуден да вземе мерки за неутрализиране на неприятностите, които е можело да възникнат във връзка с новосъздадения кадър Нурбагандов.

Стоянов е бивш служител на милицията и е работил в оперативен отдел дълги години. Фактът, че кандидатите за обучение са били подбирани измежду изплъзнали се от правосъдието престъпници или страхуващи се от изобличаване и вербувани чрез компромати „източници“, недвусмислено говори за връзката на Стоянов с всичко това. Типичен похват на среден оперативен работник от седемдесетте — началото на осемдесетте години. Повечето тогавашни колеги са работили именно така, подчинявали са хората с помощта на страха.

Сега възниква въпросът: защо Стоянов е действал сам, влизайки в контакт с наемния убиец Паригин и така му е дал в ръцете оръжие за шантаж? Няма ли си той помощници? Очевидно — не. Следователно той не е на ръководна позиция в тази държавна програма. Но не е и глупаво момче за всичко, иначе никой не би му дал връзка с професионален килър. Значи излиза, че е низш ръководител, но с преки контакти, водещи право към върха. По-просто казано, началник на учебния център. Той се е пенсионирал, когато е бил на доста добра длъжност, следователно едва ли би се съгласил да опъва за нищо за благото на друг, достатъчно млад е и вероятно — поне донякъде честолюбив.

— Дотук всичко ми е ясно — каза Коротков, който напрегнато слушаше Настя.

— А какво не ти е ясно?

— Откъде Стоянов е изровил евтин килър, и то толкова бързо. Толкова бързо само кучката ражда, и то, както казват — слепи. Лесно се намира само некачествена стока, а хубавата трябва дълго да я търсиш.

— Правилно, Юрик, абсолютно правилно — кимна тя. — На Стоянов наистина му е било лесно да намери евтиния килър. Хайде да поразсъждаваме логично. Кой винаги е подръка на един началник на милицията?

— Милиционерите.

— А на директор на театър?

— Актьорите.

— А на началник на учебен център?

— Студентите… тоест как да ги нарека… курсантите — машинално отговори Коротков и веднага се запъна, впери в Настя изумени очи. — Ти какво? Искаш да кажеш, че някой от тях е премахнал Нурбагандов?

— А защо не? Криминално проявено лице, изплъзнало се навремето от нашите ръце или добросъвестно докладващ за съратниците си. С какво не ти допада за една такава работа?

— Чакай малко — Юра сбърчи нос като първокласник, който за пръв път старателно изписва буквички в тетрадка, — ами останалите? Какво става тогава с маниака?

— Ами нищо не става. Не е имало никакъв маниак, ние с тебе отдавна го разбрахме, само че не намерихме обяснението. Не е имало маниак, както и серия убийства в смисъла, с който ние сме свикнали. Имало е седем отделни убийства, извършени от различни хора, но по един и същи образец. И то образец, разработен не от дилетант, а от опитен и разбиращ от криминалистика човек. Та той се е погрижил дори за това, че според следите по шията на трупа да може да се направи извод за високия ръст на нападателя. И е разработил ситуацията на самото нападение така, че жертвите да не усещат опасността и да не успеят да окажат съпротива. Следвайки логиката, ние с теб решихме, че удушвачка е била висока жена, от която никой от загиналите не се е уплашил. Нали бяхме сигурни, че убийствата са работа на маниак, а маниаците винаги убиват сами. Ето тук виждам моята грешка. Не са убивали сами — или всички са били жени, или са извършвали престъпленията по двама. И са се престрували на влюбени двойки по входовете. Кой би се уплашил от влюбена двойка?