Мъжки игри

Александра Маринина

Мъжки игри

(книга 17 от поредицата за Настя Каменская )

Глава 1.

— Е, ако нямате към мен въпроси по текущите дела, да приключваме.

Виктор Алексеевич Гордеев, когото подчинените му наричаха зад гърба с ласкавото Житената питка, провеждаше своята последна оперативка на длъжността началник-отдел по тежките насилствени престъпления. От днес той бе назначен на по-висока длъжност в Министерството на вътрешните работи. Пак от днес подчинените му щяха да имат нов началник.

И новият беше тук, присъстваше на съвещанието от самото начало — един вид навлизаше в работата, приемаше „стопанството“. „Интересно — мислеше си Настя Каменская, — дали има поне приблизителна представа до каква степен не го искат тук?“ По всичко личеше, че новоназначеният началник-отдел няма никаква представа за това, защото той оглеждаше присъстващите с дружелюбна усмивка, в която се мяркаше дори нещо покровителствено. Сиреч: разбирам, приятели, как сте се чувствали като подчинени на този дебел дядка, но с мен всичко ще бъде различно, не се безпокойте.

Нито самата Настя, нито нейните колеги искаха нещо „по-различно“. Разбираха също, че не могат да променят ситуацията, така че ще трябва да променят отношението си към ставащото. Да, новата година съвсем не започваше радостно.

— Сега ще ви представя служителите — каза полковник Гордеев. — Подполковник Жерехов, Павел Василиевич, заместник-началник на отдела.

Ниският, прегърбен Жерехов се понадигна от мястото си и кимна едва-едва за поздрав. Лицето му, покрито с ранни бръчки, не изразяваше нищо, освен умора и безразличие. Но всички служители на отдела знаеха, че зад това външно безразличие се крие почти физическа болка. Гордеев открай време беше за него нещо повече от началник.

— Старши оперативен пълномощник майор Коротков, Юрий Викторович. Обича да работи от ранна сутрин до късна вечер, както и на празници и в почивни дни.

Това беше вярно. В дома на Коротков бе същински ад и той гледаше да се намира там колкото може по-малко.

— Старши оперативен пълномощник майор Селуянов, Николай Михайлович. Най-добрият топограф в Московското управление, прекрасно познава града, всички улици, улички, преходни и задънени улици. Преди месец и половина претърпя автомобилна катастрофа, ето защо още известно време ще понакуцва. Моля ви да му дадете възможност да се възстанови напълно и известно време да не го изпращате по задачи, изискващи физически натоварвания… Старши оперативен пълномощник майор Каменская, Анастасия Павловна. Препоръчвам ви да я използвате за аналитична работа. За мен тя ежемесечно подготвяше сведения за оперативната обстановка в Москва. Надявам се, че след моето напускане тази практика няма да бъде преустановена… Оперативен пълномощник капитан Лесников, Игор Валентинович… Оперативен пълномощник капитан Доценко, Михаил Александрович…

Гордеев представяше служителите, като казваше за всекиго по няколко думи като един вид предварителна информация. Всички поред ставаха, някои съумяваха дори да изпишат на лицата си приветлива физиономия, но повечето не си направиха труда да проявят подобна престорена любезност. Всички обичаха Житената питка и изживяваха болезнено неговото напускане. Поначало приемаха новия ръководител за лош само защото не беше Гордеев. А той сигурно имаше и други недостатъци…

След съвещанието всички се разотидоха по кабинетите си и само след двайсетина минути в зданието на „Петровка“ 38 не остана почти никой от служителите в отдела. Както обикновено, имаше много работа. През четирите дни новогодишни празници печалният факт да се отнема животът на хора, които по някакви причини не харесваме или ни пречат, не бе изчезнал и дори обратното — беше се активизирал под влиянието на алкохола. Особено тревожна бе появата на поредния маниак на територията на Москва. За това красноречиво говореха седемте трупа, открити в различни краища на столицата. Седем души бяха удушени по абсолютно еднакъв начин: престъпникът ги бе нападал изотзад, бе обгръщал с ръце шията на жертвата, притискал бе сънната артерия, за да спре достъпа на кислород до мозъка, после бе свалял шала или кърпата на загубилата съзнание жертва и я бе задушавал — този път до смърт. Четирима мъже и три жени, без никаква друга връзка помежду си — нито познанство, нито работа в една и съща област. Възрастта на потърпевшите — от двайсет и седем до четирийсет и девет години. Час на извършване на престъплението — след двайсет и три. Място — входове на жилищни блокове.

Гордеев обикновено възлагаше подобни случаи на Настя Каменская, защото при тях беше необходим внимателен и задълбочен анализ. Практиката показваше, че маниак не може да се разкрие по никакъв друг начин. Днес Житената питка се престори на „забравил“, че вече не ръководи отдела, и възложи на Настя, Селуянов и Миша Доценко да се занимават с тези убийства. По време на съвещанието новият началник не каза нищо, но това не означаваше, че няма да отмени решението на Гордеев. Сега той беше господар, така че какво го интересуваха указанията на предшественика му?

Вратата тропна и в кабинета на Настя нахълта Юра Коротков. Без да продума, той грабна от бюрото ключовете, заключи вратата отвътре и едва тогава седна срещу Настя, като примъкна свободния стол до бюрото й.

— Какво ти става? — учуди се тя.

— Ш-ш-т! — Коротков допря пръст до устните си. — Ако обичаш, говори шепнешком. Новият господар е тръгнал да обикаля владенията си. Народът се разбяга, останали сме само ние с тебе. Да се престорим, че и нас ни няма. Защото ще ни подхване да си приказваме… Не ми се приказва с него.

Настя мълчаливо сви рамене и взе цигара. Не беше привърженичка на отлагането на неприятните моменти. Щом не могат да се избегнат, по-добре да ги изтърпиш веднага. Още в университета, въпреки паническия си страх, тя винаги влизаше на изпит с първата група. Само веднъж не влезе в аудиторията с първата петорка. Това стана на изпита по международно право. Професорката, която изпитваше, беше дама, от която всички изпитваха ужас. Знаеше се, че е стара мома и изпитва силна омраза към всички момичета, особено към хубавичките или скъпо облечените. По същата причина професорката мразеше и момчетата, защото всеизвестно е, че те ухажват именно красивите или скъпо облечените студентки. С една дума тя не пишеше отличен на никого, а шанс да получат четворка имаха само най-невзрачните. Всички останали получаваха тройки и двойки. Реалното ниво на знанията не влизаше в сметката й. Тогава Настя стоеше в коридора, опитвайки се да отложи момента на неизбежната екзекуция, но когато от аудиторията започнаха постепенно да излизат колегите, вече издържали изпита, тя си помисли: „За тях лошото е вече минало. Късметлии! А аз стоя и неизвестността ме измъчва. Не, по-добре е човек да не отлага…“

— Щом господарят желае да се запознае с крепостните си по-отблизо, той при всяко положение ще го направи — каза Настя тихичко. — Няма измъкване.

Отвън се чуха стъпки, някой силно бутна вратата, след което опита с дръжката. Настя и Коротков замряха. Няколко мига по-късно се чу сложно потропване. Обикновено така тропаха колегите, които познаваха навика на Настя да се заключва в кабинета си, когато иска да поработи на спокойствие. Юра й махна предупредително: не отваряй, със сигурност е шефът, а не някой от нашите. Човекът зад вратата постоя още известно време, после си тръгна.

— Юрка, това е глупаво — прошепна Настя. — Така де, да не сме деца! По-добре да беше влязъл и да си беше казал каквото иска.

— Нямам настроение да общувам с него — смотолеви Коротков. — Ти чу ли вече за убийството на Вавилов?

— Чух. С него се занимава регионалното управление, същото, в което той работеше по-рано. От колко време беше пенсионер?

— Горе-долу три месеца. Да го питаш тоя глупак защо не си остана на работа! Отиде в банковия бизнес — и ето го резултата. А моята Лялка откога ми дудне да съм напуснел и да съм започнел да печеля като хората. Въобразява си, че сваля ли пагоните, веднага ще започна да нося вкъщи несметни количества долари. А че може и три месеца да не преживея — това, незнайно защо, не я вълнува.