Мъжки игри

— Да речем, че е така. Отчет ли искаш да ти давам?

Това беше грубо, но Настя се сепна твърде късно след укора по лицето на Ирочка моментално се изписа обида.

— Не ти искам никакъв отчет, но ако имаш проблеми, може би бих опитала да ти помогна.

— Извинявай — Настя ласкаво докосна ръката й, — не ми се сърди. Не исках да те обидя. Наистина имам проблеми, но едва ли някой може да ми помогне.

— Не говори така — пламенно възрази Ира. — Знам, ти си ужасно самостоятелна и не обичаш да молиш за помощ, но така не може, Настя! Повярвай ми, не може така. Човек не може вечно да се справя с нещастията си сам, той се нуждае от помощ и подкрепа, това не е срамно. Погледни какво си направила със себе си!

— Не ти ли харесва? — попита Настя.

— Не е там работата. От гледна точка на красотата е чудесно, не мога да си откъсна очите, но това не си ти. Не си ти, Настя. Колко ли трябва да си се отвратила от себе си, за да поискаш да престанеш да бъдеш ти!

— В това си права — позасмя се тя, — наистина се отвратих от себе си. Но ако това те плаши, сега ще взема душ и ще измия цялата тази красота. И без това не мога да ида на работа в този вид.

— Не искаш ли да ми разкажеш какво ти се е случило?

— Не искам. Извинявай, Ира, не ми се сърди, но трябва сама да се справя с това. Благодаря ти за съчувствието.

— Е, ти си знаеш — въздъхна добросърдечната Ирочка, която винаги беше готова да се втурне на помощ още щом я помолят.

Настя й постла на дивана, а тя отиде в кухнята и притвори по-плътно вратата след себе си. Експериментът не успя, промяната на облика този път не помогна. Всичко щеше да е успешно, ако не беше Лазарева. Но какво, какво се е случило там? Ако младши лейтенантът не е сгрешил, с Лазарева е имало мъж. Къде се е дянал той? Изпратил я е до мястото и си е тръгнал? Или е останал да чака, а милиционерите са го пропуснали? И защо може да я е чакал?

Вариантите са два. Или Лазарева наистина е онази убийца, която е удушила седем души и се е опитвала да удуши осмия и в този случай се получава, че при всички епизоди е имала съучастник. Но маниаците нямат съучастници, следователно убийствата не са били серийни и в това професор Самойлов се оказва напълно прав. В седемте убийства има нещо друго, което ги обединява. Другият вариант: Лазарева не е свързана с онези убийства, отишла е на среща с някого, тогава е напълно естествено някой да я подсигурява. Но къде се е дянал този подсигуряващ? Видял е, че работата отива на зле и си е плюл на петите? Но нали — ако се съди по разказите — ситуацията е започнала да се изостря, когато милиционерите са пристигнали на мястото! Трагедията е станала пред очите им, точно в лъчите на прожектора. Едва ли този загадъчен мъж е могъл след това да се промъкне през обсадата.

Тогава вариантите отново са два. Или той си е тръгнал по-рано и не е подсигурявал Лазарева, може да е бил дори просто случаен спътник или човек, който я е изпращал. Или…

Да, ще трябва да помисли и за това. Какво бе казал онзи младши лейтенант за Паригин? Че бил много по-висок от мъжа, който слязъл от колата заедно с Лазарева. По дяволите ами че това е основно правило в криминалистиката! До Лазарева всеки мъж би изглеждал дребен, ако не е висок два метра. Защо не се сети за това веднага? Глупачка!

Не се сети именно защото прекалено се е задълбочила в собствените си преживявания. Прекалено силно се разстрои, задето бе сгрешила и Лазарева можеше да се окаже убийца, което би потвърдило правотата на Мелник. Емоции, емоции, сълзи и сополи. Край, Каменская, стига толкова, време е да прекратиш това безобразие! Малко ли са на света хората, които изведнъж откриват, че сред близките им има предател? Не е световна катастрофа. Неприятно е, тежко е, болезнено е, но това не означава, че можеш да зарежеш всичко и да не си гледаш работата.

Тя погледна часовника — четири без десет. Сигурно е неприлично да се обажда на Миша Доценко по това време, момчето сладко спи. Нека поспи още два-три часа, ще му се обади в седем. И трябва спешно да потърси сведения за втория загинал. Григорий Иванович Стоянов. Кой е той? Освен паспорта, не е носел никакви други документи със себе си. Впрочем фамилното име й говори нещо. Дали да провери в компютъра? Не, не, какъв ти компютър, там спи Ира, и тя трябва да си почине. Но името определено й е познато. И никак няма да е трудно да го намери, ако се е мяркало пред очите й някъде през последните десет години.

Настя мислено се похвали, задето при въвеждането в компютъра бе създавала азбучен справочник на всички имена, срещани в тези данни — били те имена на престъпници, потърпевши, свидетели, заподозрени или просто случайни хора. Човек никога не знае за какво може да му послужи подобна информация. Навремето благодарение на тази картотека тя успя да разкрие човек, който бе извършил три убийства й се подготвяше да извърши четвърто. В своя компютърен справочник откри дори потенциалната четвърта жертва. Много полезно нещо.

Нетърпението се разгаряше у нея като пожар, но съвестта не й позволяваше да събуди Ира. За да убие времето, Настя отиде в банята да измие красотата. С лицето няма да има проблеми — обикновен грим, а виж, боята от косата трябваше да мие на три-четири пъти. Вярно, тя не е устойчива, направена е специално за еднократна употреба, но пак ще трябва няколко пъти да насапуниса косата си с шампоан, докато тя не възвърне естествения си платинен цвят.

Докато си връщаше естествения облик, тя успя да убие цял час. Сега отново беше безцветна блондинка с белезникави вежди и мигли. Настя се стараеше да не се гледа в огледалото, за да запази решимостта си докрай. Така и не успя окончателно да заглуши вътрешния глас, който й нашепваше: „Не си навирай носа в това, не се рови, неизбежно ще намериш и други доказателства, че с това е свързан вторият ти баща, и ще изпиташ още по-голяма болка. Затвори си очите и се преструвай, че нищо не се е случило, че нищо не знаеш, че просто ти се е сторило. Да не би само баща ти да има навик да драска по етикетите на бутилките? Със сигурност има и други хора, които го правят. Втълпи си го и се успокой.“ Настя много искаше да послуша и последва съветите на това коварно гласче, трудно й беше да се бори със съблазънта отново да се върне към спокойния и стабилен живот, в който си имаше своя толкова близък и обичан татко Льоня. И от него винаги можеше да поиска съвет. А сега не можеше.

Тя седеше в кухнята, пиеше кафе и методично чертаеше на лист някакви схеми и таблици. Така й беше по-лесно да подрежда мислите си.

От едната страна на листа, вляво горе, подреди сведенията за седмината удушени. Един от тях беше някой си Нурбагандов, в миналото — Хаджиев, завършил учебния център, създаден в рамките на държавната програма. Бивш „източник на информация“ на криминалната милиция, по нелепа случайност разпознат от Дмитрий Вавилов.

Горе вдясно нарисува кръгчета и квадратчета, в които вписа информацията за Никита Мамонтов, потенциален курсант в учебния център, и за загиналия при автомобилна катастрофа журналист Баглюк. От името на Мамонтов до квадратчето „учебен център“ прекара пунктирана линия. Тук връзката беше ясна.

В долния край на страницата — сведенията за Лазарева и за двамата мъже — загиналия Стоянов и задържания Паригин. Между долната и горната част имаше само една връзка. Лазарева — Баглюк. Между тях нямаше нищо друго, което да ги свързва. Следователно, за да се обединят всички тези части в едно, трябваше да се изясни защо баскетболистката бе отишла в редакцията. Това беше най-слабото звено, защото и момичето, и журналистът бяха мъртви. Вече нямаше как да ги попита. Но без това звено нищо нямаше да излезе.

Вярно, имаше още едно звено. Баглюк — Леонид Петрович. Но нали не можеше да попита втория си баща… Не, тя няма да направи това за нищо на света. Идиотска история: да води следствие срещу собствения си втори баща, който й беше като истински и когото от най-ранно детство бе наричала татко.

Точно в седем сутринта тя решително влезе в стаята и запали лампата. Ирочка се размърда под одеялото, извърна се към стената и се зави презглава. Настя включи поставения на бюрото компютър, бързо намери своя азбучен справочник и въведе думата за търсене: Стоянов. Беше абсолютно сигурна, че ще намери човека, който й трябваше. Но я очакваше разочарование. Мъжете е фамилно име Стоянов не бяха много, само осемнайсет, но сред тях нямаше нито един Григорий Иванович. Нищо чудно, че името й се бе сторило познато, от тези осемнайсет Стоянови двама бяха братя, жестоки убийци, и навремето й се бе наложило здравата да се потруди за разкриването на извършените от тях престъпления. Други петима бяха цяло семейство: родители, син, снаха и внучка — всички бяха загинали при взривяване на колата им, с която те тръгвали за вилата си. Синът беше важен бизнесмен, а взривът — акт на отмъщение. Настя добре си спомняше този случай, беше съвсем пресен.