Страница 88 из 110
— Направо безумие! — поклати глава Владислав. — Абсолютно друг човек. Ако не беше заговорила, нямаше да те позная. Ирка обаче има набито око, веднага забеляза нещо познато. Добре, няма да те питам за служебните ти тайни, кажи ми само: дълго ли ще ни размотават тук?
— Още не знам. Но ти можеш да си вземеш Лиля и да се приберете.
— Как така? Ами Ирка до сутринта ли ще стои тук?
— Аз ще я закарам у нас. Какво ще кажеш, Ириша? Съгласна ли си?
— Разбира се — веднага се съгласи Ира, — вземи Лиля, Владик, отдавна трябваше да е заспала. И изобщо тук не е място за деца, студено е и е задимено.
— Не знам, не знам — усъмни се Стасов. — Как така ще те зарежа тук? Между другото, приятелко, с какво смяташ да закараш Ира до вас? Или смяташ, че ще трябва да висите тук до сутринта?
— С кола съм — обясни Настя. — Льошка ми я остави, когато заминаваше.
— Майчице мила, светът се е преобърнал! — подсвирна Владислав. — С модерни панталони, с кола и с чуждо лице. Да не си се влюбила случайно?
— Засега не — усмихна се Настя. — Ира, какъв е бил този мъж с тебе? Откъде се е взел?
Ирочка отново търпеливо разказа всичко от самото начало. За дъските за стелажите, за спряния асансьор и липсващия техник, за работниците, които изкачили чак до седмия етаж на гърба си въпросните тежки дъски, за тъмнината на стълбището и за добрия мъж с фенерчето, за тежките чували със строителни отпадъци. Тя не разбираше защо всички се интересуват от този учтив и приятен във всяко отношение чичко, но добросъвестно разказваше — просто защото искрено обичаше Стасов и харесваше Настя. Щом я питат, трябва да отговаря.
Стасов все пак се вслуша в съветите на жените и откара Лиля вкъщи, а Ирочка остана долу, при дежурните, и продължи да флиртува с милиционерите, докато Настя си изясняваше ситуацията с оперативния работник на име Володя.
— За всеки случай ги разделих — обясни Володя, когато тя го попита за задържания мъж. — Той чака в съседния кабинет.
— Притеснен ли изглежда?
— Не, май е спокоен. Малко е ядосан, но това е разбираемо.
— Как обясни присъствието си на местопроизшествието? Наистина ли е собственик на апартамент там?
— Не — разсмя се Володя, — всичко е много по-просто. Човекът минавал, наложило му се да ползва тоалетна и нали е неудобно на улицата, влязъл в първия попаднал му вход и не щеш ли — отгоре слизала жена с дете. Било тъмно, той им светнал с фенерчето, да не си потрошат краката. Помогнал им да пренесат чувалите. А когато жената го попитала от кой апартамент е, излъгал. Това е естествено, нали не е можел да признае на младата красавица, че е влязъл във входа им по малка нужда, още повече — в присъствието на дете.
— Документите му в ред ли са?
— В пълен ред. Проверихме, той наистина е регистриран на адреса, посочен в паспорта. Инженер в автозавода.
— А какво казва момчето, което първо е засякло Лазарева? Прилича ли този инженер на човека, с когото тя е слязла от колата?
— Не е видял лицето му. Но онзи мъж е бил много по-нисък.
— Самоличността на втория загинал установена ли е?
— Да, документите му бяха у него.
— Дайте ми ги да си препиша данните. Както и паспорта на задържания.
Настя седна до бюрото и започна да преписва имената и останалите данни от паспортите, които сложи пред нея оперативният работник.
— Между другото загиналият не е бил съвсем обикновен човек — каза Володя и сладко се прозя. — У него са намерили четири пачки стодоларови банкноти. Две истински и две фалшиви. Мошеник някакъв. Все си мисля защо ли се е замъкнал на този строеж, като е имал в джоба си толкова пари. Нима и той е бил глупак като всички мъже?
— Какво искате да кажете? — вдигна глава Настя. — Защо всички мъже да са глупаци?
— Е, не всички де, казах го просто така — позасмя се той. — Много често ние, мъжете, хукваме подир безплатното удоволствие и тогава забравяме за всичко.
— Уверявам ви, и ние, жените, не сме по-умни — много сериозно отговори Настя. — Смятате, че Лазарева го е помъкнала нататък, като му е предложила бърз секс?
— Че как иначе? — искрено се учуди оперативният работник. — Или да се чукат, или да пият, за какво друго може да е отишъл там!
„Ами парите? — добави наум Настя. — Две истински пачки и две фалшиви. Това много прилича на мошеничество. Или на шантаж. Тогава е ясно защо е отишъл на строежа. Имал е определена среща там. Интересно — с кого? Нима с Лазарева? Или с някого другиго, а Лазарева се е озовала там случайно и се е опитала да извърши поредното убийство. Часът е бил много подходящ — след единайсет. И начинът е същият — удушване. Ах, дявол да го вземе, нима съм сбъркала за нея? Ех, че ще се радва Мелник, когато се разбере, че е бил прав Лазарева е убийцата! Какво пък, тогава ще трябва да отдадем дължимото на професионалния му опит и детективския му усет. А аз, както става ясно, съм пълна глупачка и нямам работа в милицията. Добре, така да бъде, и без това ще напусна отдела, вече е решено.“
Мина най-малко час, докато Настя най-сетне приключи разговорите си първо с оперативния работник, а после със задържания Паригин. Настани Ира в колата и каза:
— Сега ще прескочим до мястото, където се е случило всичко, ще огледам набързо и веднага след това се прибираме. Показвай ми пътя. Хем така ще науча къде ще ви идвам на гости.
Когато видя милиционерските коли и линейката край строящата се сграда, тя слезе и остави Ира сама. Да, неприветливо местенце. Странни са нашите власти — първо започват да строят жилищни блокове, а едва после, и то след доста време, започват да създават нормални условия за хората, настанени в тези блокове. Вероятно се предполага, че жилищният проблем в нашето общество е толкова остър, че човек е готов да се нанесе в новия си апартамент, независимо че няма пътища, осветление, обществен транспорт и магазини.
След четвърт час Настя се върна и отвори вратата откъм пътническото място.
— Седни на волана — каза кратко. — Аз ще ти казвам накъде да караш.
Ирочка послушно се премести на шофьорската седалка и запали двигателя, а Настя опря тила си на облегалката и притвори очи, борейки се с гаденето. Пред очите й още бяха двата трупа, проснати сред огромна локва разтопен сняг. Вярно, всички хора рано или късно умират. Но все пак… Те трябва да умират тогава, когато и както природата е решила. Само тогава и само така. И по никакъв друг начин.
Ира критично оглеждаше жилището на Настя. Каквато беше къщовница, тя веднага разбра всичко за обитателите на тази малка гарсониерка.
— Значи тук живеете с мъжа ти?
— Да — разсеяно кимна Настя, — тук живеем. Не обръщай внимание, че не е разтребено.
Ира бързо отиде в кухнята.
— А, не говори така — чу се оттам звънливият й гласец, — тук цари чистота като в операционна. Печката блести, мивката лъщи. Не се критикувай напразно.
Настя седна на дивана, изпружи крака и впери очи в отсрещната стена. Посред нощ е, безсмислено е да си ляга, и без това гледката на мъртвите тела няма да й даде да заспи. Трябва да приготви постелята за Ирочка, поне тя да си почине. А тя ще поседи в кухнята с чашка кафе и цигара и ще помисли…
— Настя, какво ти е? — чу тя над ухото си гласа на Ирочка.
— Защо?
— Днес не приличаш на себе си. Преди един час в участъка фучеше като механична метла, сновеше по стълбите, очите ти святкаха, а сега си пак каквато си обикновено. Случило ли ти се е нещо?
— Не, всичко е наред, Ириша. Я да ти приготвя леглото.
Ира беше застанала точно пред нея и погледът й бе укорителен. Настя неволно се залюбува на стройната й фигурка, на тъмните й вълнисти коси и на хубавото й личице.
— Будалкаш ме — твърдо заяви Ира. — Че ти било доскучало — тия ги пробутвай на Стасов…
— Ира — слисано я прекъсна Настя, — какъв е тоя език? Защо употребяваш думи като будалкаш, пробутваш?
— Ами как да разговарям с теб, след като не разбираш нормалните думи? Аз имам очи и тези очи виждат, че ти изобщо не скучаеш. Нещо те гризе и ти се опитваш да избягаш от това нещо. Така ли е или не е така?