Страница 59 из 110
— Запознах се с подготвената от вас концепция за работа на учебния център — започна Галузо — и трябва да кажа, че тя ми харесва. Веднага си проличава, че добре сте поработили върху нея, дори няма за какво да се заяде човек. Но сега трябва да поговорим за друго. Днешната ситуация е такава, че не са изключени предсрочни избори, а в актива си ние все още нямаме много спонсори. Разбирате ли какво искам да кажа?
Зеленин кимна и леко се усмихна.
— Ако се случи все пак избори да бъдат насрочени и да започне предизборна кампания, ние с вас трябва да сме готови. Хайде да прегледаме нашите длъжници, тоест хората, които ни дължат нещо, и да помислим как да извлечем от тях максимална полза. Имам предвид структурите, които ни финансират в замяна на своето спокойствие. Повтарям: Програмата едва започна и все още структурите, с които сме свързани, не са толкова много, колкото бихме искали, но нали си правехме сметките за двехилядната година, а не за деветдесет и седма. Трябва да помислим как да увеличим броя на зависимите от нас хора, и то в най-кратки срокове. Обръщам се първо към вас, Александър Петрович, защото именно вие по косвен начин имате вина за известното забавяне на Програмата. Вече трябваше да работим с втория набор курсанти, но ви дадохме възможност да разработите собствена концепция, за да можете да проявите своя потенциал.
Зеленин погледна през прозореца, при което изразът на лицето му беше толкова разсеян, че на Василий Валерианович му се стори, че той изобщо не го слуша. Странен субект е все пак този Зеленин, опасно е да го тикаме нагоре, неясен, потаен. Но не може и да не го бутаме, дали сме обещания, гаранции.
— Александър Петрович — извика го Галузо, — чувате ли ме?
— Чувам ви. Извинете, но нещо се разсеях. Знаете ли, хрумна ми една идея. Не знам как ще се отнесете към нея.
— Каква идея? — окуражи го Василий Валерианович. — Дайте да я обсъдим.
— Идеята е свързана с начина да превръщаме противниците си в съюзници. Съгласен съм, финансирането, което получаваме, явно не ни е достатъчно, особено ако приемате моята концепция за дейността на учебния център. Дори ми се вижда странно, че вие нямахте никакви възражения по този повод, а всъщност би трябвало да имате.
Галузо мислено аплодира Зеленин. Разбира се, че у него се появиха съмнения, когато четеше представената концепция, и то сериозни! Едно е да държиш човека изкъсо чрез компромати и съвсем друго — да работиш с него, без да имаш нищо срещу него. Човекът може да се управлява само с помощта на два инструмента: страх и пари. Ако не със страх, категоричен противник, на който беше Зеленин, тогава с пари. И после — същият този Зеленин настояваше по време на обучението курсантите да не живеят в казармата, а да идват всеки ден от къщи. Ако някой не е московчанин — да му се предостави възможност да наеме жилище, а това пак са пари. И транспортният проблем трябваше да се решава по някакъв начин. Когато курсантът живее тук, на място, е едно, а ако трябва всеки ден да идва и да си отива — съвсем друго. Пътуването от най-близката гара отнема, ако се върви пеша, час и петнайсет, час и двайсет минути. На всеки трябва да се осигури кола. Нали не може да ги возят всичките с автобус, цялата сюрия… Така може да се запознаят помежду си, не дай си боже — и да се сприятелят, а това не е желателно. Обучението в центъра е индивидуално, всеки курсант има персонален инструктор по всяка дисциплина и персонална учебна стая. И разписанието за физкултурния салон и за стрелбището е съставено така, че всеки да тренира сам, в присъствието само на треньор, лекар и психиатър. Колко пари хвръкват за тази „индивидуалност“ — направо ужас, но така е нужно за работата, за да се избегне евентуално разконспириране в бъдеще. А да поставят под заплаха цялото това капиталовложение, като качат всички в един автобус? Идиотизъм! Разбира се, ще трябва кола за всекиго. Макар и руска, макар и стара, но нали и това са пари, да не говорим за бензина и техническото обслужване.
— Та какво казвате, че сте намислили за новите източници на финансиране? — доброжелателно попита Галузо.
— Вижте — предпазливо подзе Зеленин, — доколкото разбрах, вие не предлагате на определени структури да дават пари за Програмата в замяна на някои услуги. Чакате те сами да стигнат до тази мисъл и да се обърнат към вас със съответните предложения. Така е, нали?
— Така е — потвърди Василий Валерианович.
— Но такива досетливци в наше време не се намират много, вие самият признавате това. Програмата все пак е държавна и много хора просто не рискуват да правят такива предложения, понеже се страхуват, че няма да бъдат правилно разбрани. Към вас се обръщат само онези, които имат лични познати сред ръководителите на Програмата и съответно имат възможност предварително да опипат почвата.
— Така е — отново кимна Василий. — А вие смятате, че трябва да организираме рекламна кампания и да се предлагаме като евтина проститутка?
— Не, защо? Смятам, че трябва да умеем да извличаме полза от обективно създалите се обстоятелства. Да вземем за пример банка „Руска тройка“. Изключително богата финансова структура с филиали из цяла Русия. Купища пари. А не е сред нашите спонсори. Това е неправилно.
— И какво предлагате, за да се оправи това положение?
— Смятам, че трябва изгодно да експлоатираме случайно създалата се ситуация с Нурбагандов. Не сме я планирали, беше неочакван гаф, но сега, както ми се струва, бихме могли да го използваме. Освободили сме „Тройката“ от присъствието на — меко казано — таен данъчен агент, и то сме я освободили толкова бързо, че той не е успял да разкрие абсолютно нищо. Какъв по-добър повод за благодарност? Трябва само да намерим човек, който да се заеме.
Галузо се подсмихна. Какво копеле е обаче тоя Зеленин! Макар че не е работил на практика, а цял живот се е занимавал с наука, пак интригантства не по-зле от самия Василий Валерианович. Трябва да се намери човек, който да е близък с ръководството на „Руска тройка“, и то не просто близък, а приятел, като същевременно да е не съвсем невинен. Трябва да има гряхче по отношение на собствениците на „Тройката“, което би искал да изкупи. Е, трябва да има и още някои необходими характерни черти, за да доразвие историята с Нурбагандов за взаимно удоволствие на страните. А картинката като цяло трябва да изглежда примерно така: „Момчета, случайно научих, че са ви пробутали къртица, така че в обозримо бъдеще всичките ви данъчни машинации да излязат наяве. Взех си грях на душата и поработих с нея — няма да ви досажда повече. Но и вие имайте предвид: държавата с всички сили се е захванала с данъчните дела, така че ако не тази къртица, ще е някоя следваща, няма да ви оставят на мира, прекалено богати и могъщи сте. Затова чуйте съвета ми: не чакайте да се разкрият машинациите ви, ако ама такива, а вървете да си поприказвате с мир с онези, които разпращат тези информатори насам и натам, опитайте да се разберете с тях. Така ще сте по-сигурни.“
— Интересна мисъл — бавно произнесе Галузо. — Но самият вие справедливо отбелязахте, че случаят с Нурбагандов е бил именно случай, непредвидена случайност. Безспорно можем и трябва да я използваме, но как можем да се надяваме на повторение на едно щастливо за нас стечение на обстоятелствата?
— Човек никога не бива да се надява на някакво стечение на обстоятелствата — отново леко се усмихна Зеленин. — Предлагам да използваме този случай като прецедент, да отработим върху него технология и да превърнем подобни случаи в система. И по-нататък да работим вече не със случаи, а да изграждаме ситуацията целенасочено.
Галузо почувства как по гърба му полазиха тръпки. „Да изграждаме ситуацията целенасочено!“ Зад тази наукообразна фраза се криеше такъв нечовешки цинизъм, че дори той — човек далеч не мек — се почувства неудобно. Биваше си го заявлението! Това можеше в краен случай да се очаква от Стоянов, но по никакъв начин от „книжния плъх“ Александър Петрович. Господи, това, което предлагаше той, беше страшно дори да се обсъжда! Да уреждат на работа в „непокорните“, „неогънали“ се предприемачески структури някакви личности, след известно време да ги убиват, после да пращат при ръководителите доверени хора, които да казват: заради вас си взех грях на душата, но по-добре вървете и се отдайте сами, вместо да чакате да ви изнасилят. Да, както казват мъдрите англичани, когато изнасилването е неизбежно — отпуснете се и се постарайте да изпитате удоволствие.