Мъжки игри

— Починете си — равнодушно промърмори тя. — Пийнете чай. А после си вървете.

Такова разрешение на въпроса не вършеше работа на Евгений. Той бе разбрал, че това момиче му е нужно за осъществяването на замисъла му. Първо, тя имаше квартира, в която той можеше да се настани, защото беше опасно да се прибира вкъщи, докато ситуацията не беше ясна, а не му се искаше да нощува в един апартамент с Лолита, за да не си усложняват отношенията. Второ, трябваше му помощничка, за да намери пари за Лола. Вече беше измислил откъде да ги вземе, но не би могъл да се справи без чужда помощ.

Паригин стана, подхвана момичето под мишниците и рязко го вдигна на крака. Въпреки съществената разлика в ръста и фигурата, той успя да направи това без усилия — тренираните с години мускули му служеха безотказно. Ловко свали ципа на якето на Ана, съблече я, свали шапката й и омотания около врата топъл шал. Тя не се съпротивляваше, но и не му помагаше, просто стоеше като парцалена кукла, която ще падне веднага щом престанат да я крепят. Без да й събува ботушите, Евгений я поведе към кухнята, както си беше обута. Когато стигна до най-близкия стол, Анна веднага седна и опря лакти в масата, обхванала главата си с длани. Тя сякаш до такава степен бе останала без сили, че не можеше да се крепи във вертикално положение.

Чайникът завря, Паригин запари пресен чай от намерената в шкафчето неразпечатана опаковка „Липтън“, сложи чашите на масата, като побутна едната към Анна.

— Пий.

Тя не помръдна. Евгений спокойно изпи чая си, наля си още, после започна да отваря една след друга вратичките на кухненските шкафове. Да, май беше точно така — никой не живееше тук. Чай, кафе, кутия със захар, бутилка коняк, бурканче ягодово сладко — всичко неотваряно. И нищо друго. Само най-необходимото за скромно пиене на чай. Внезапно го осени прозрение:

— Ти си наела този апартамент, така ли?

В отговор тя само мълчаливо кимна.

— Но не идваш тук, нали?

— Не идвам — вяло отвърна Анна.

— Защо? Защо трябва да плащаш наем, щом не го използваш? Само си харчиш парите.

Мълчание.

— Наела си го, за да се срещаш с него, нали? И си купила едно-друго, за да можеш да почерпиш с чай. Но заедно никога не сте идвали тук. Защо, Аня? Той не е ли искал близост с теб?

Тя отново тихо заплака, също като преди в метрото, без да сменя позата си, без да крие лицето си, без да хлипа. Всичко му стана ясно. Какъв е смисълът да се срещаш с едно момиче, ако избягваш близостта с него? Не живеем във викторианската епоха, а в самия разгар на сексуалната революция. Доценко я е разработвал — това е очевидно. Докато му е била нужна, най-редовно е тичал за среща, а щом му е станала излишна, я е зарязал. Като счупена играчка, от която няма никаква полза.

Евгений отиде при Анна, прегърна я и тихо започна да я гали по косата.

— Поплачи си, Анечка, поплачи си — ласкаво заговори той. — Сълзите са хубаво нещо, те пречистват душата.

— Защо се занимавате с мен? — смотолеви тя с треперещ глас. — Какво искате от мен? Вървете си, моля ви се.

— Но къде мога да отида? Метрото е вече затворено, а съм и без кола. Гониш ме нощем на студа? А аз си мислех, че си добра.

Анна внезапно рязко се изтръгна от ръцете му и скочи от стола. Такава ярост изкриви лицето й, че Евгений се стъписа.

— Мразя ви! — закрещя тя. — Всичките ви мразя! И него! Ще го убия! С ръцете си ще го удуша! Животно!

— Тихо! — И Паригин повиши глас: — Я престани да крещиш, ще събудиш целия блок!

— И вас ви мразя! Всички сте еднакви!!!

Тя се опита да го отблъсне и да избяга от кухнята, но Евгений ловко улови ръцете й и ги стисна с всички сили. Въпреки съществената разлика в ръста, Анна се оказа значително по-слаба, макар да му се наложи да употреби известно усилие, за да я удържи. Нали е спортистка! Тя яростно се дърпаше от силните му ръце, дори се опитваше да рита, очите й святкаха, лицето й пребледня, устните се превърнаха в тясна ивичка. След няколко мига Паригин с изненада усети, че му е все по-трудно да удържа развилнялото си момиче. У нея сякаш нарастваше някаква неведома сила, която придаваше на мускулите й здравина, а на движенията — рязкост и бързина. „Идиотизъм — мерна се в главата му, — стоя посред нощ в чужда кухня и почти се бия с непознато момиче. Как се е развилняла! Откъде ли взема толкова сили?“

Анна успя да се измъкне по някакъв начин и го сграбчи за косата. От неочакваната болка Паригин изкрещя и веднага престана да се сдържа и да си напомня, че насреща си има жена. С една болезнена хватка той бързо хвърли Анна на пода и изви ръцете й зад гърба. Яростта й утихна също тъй бързо, както бе пламнала. Сега тя лежеше на пода, опряла лице в неособено чистия линолеум, и май всеки момент отново щеше да се разплаче. Евгений приклекна до нея.

— Какво правиш? — попита я спокойно. — Нахвърляш се на хората… Аня, я престани! Разбирам, чувстваш се зле, но трябва да го преживееш. Нямаш друг изход, разбираш ли? С бой и насилие не можеш нищо да оправиш. Гаджето ти те е изоставило и няма да се върне — дори да ме пребиеш. И да ме убиеш — пак няма да се върне. Ще трябва да се примириш с това. Е, свършихме ли? Може ли да станем?

Той пусна ръцете й и й помогна да стане. Лицето на момичето беше все така бледо, но очите му отново угаснаха и вече не святкаха така яростно, както преди няколко минути.

— Извинете — каза тя с равнодушен глас. — Не биваше да се държа така. Извинете. Забравих как се казвате.

— Евгений Илич — напомни й Паригин.

— Да… Извинете, Евгений Илич.

— По-добре ли си вече?

— Да, всичко е наред.

Гласът й звучеше все по-тихо и по-тихо и Евгений разбра, че тя отново се отнася, потапя се в своята депресия. Каква психика има обаче това момиче! Какви резки смени на настроението…

Той я прегърна през раменете и внимателно я поведе към стаята. Анна вървеше, без да се съпротивлява, и послушно седна до него на дивана. Паригин не беше специалист в областта на психиатрията и нямаше ясна представа как трябва да се държи и какво трябва да прави с такава нервна особа, затова реши да се довери на интуицията си. А интуицията му подсказваше, че трябва веднага да обладае Анна. На леглото или на пода — без значение. Щом тя е била луда по своето чернооко ченге, а то нито веднъж не се е възползвало от това, у нея сигурно се таи огромна неизразходвана сексуалност, която очевидно се е трупала дълги дни. Само така би могъл да я разсее и успокои сега.

Той си позволи да бъде неделикатен, но линията, която избра, се оказа правилната. Анна моментално откликна на грубата ласка и силно прегърна Евгений, подложи устни за целувка и притисна до него дългото си мускулесто тяло. Всичко по-нататък се оказа простичко и обикновено. Анна се отдаваше умело и с ентусиазъм, което позволи на Паригин да не изпитва вина. Той имаше достатъчно и мъжка сила, и изобретателност, за да не остави Анна да го заподозре в престореност и изкуственост на любовния плам.

— Наистина ли ти харесвам? — попита Анна, когато всичко свърши.

— Наистина — измуча той, почти без да разлепя устни. — Какво те кара да се съмняваш?

— А кога разбра, че ти харесвам?

— Отдавна, нали ти казах.

— И не се ли притесняваш, че си по-нисък от мен? — продължи разпита си тя.

— Е, нали ти не се притесняваш, че си по-висока? — опита да се пошегува Паригин. — Хайде да се облечем, че ще измръзнем.

Но не успя да обърка момичето — то настойчиво продължаваше да води разговора така, че да изтръгне от него ако не романтични признания, поне комплименти. Паригин не беше по тази част и сам усещаше, че опитите му да избегне обясненията изглеждат непохватни и неучтиви.

— Утре в колко часа си на работа? — попита той.

— Утре не съм на работа. Моите почивни дни са вторник и събота.

— Нищо, Анечка, хайде да разгънем дивана и да си лягаме. Денят ти е бил тежък, а и моят не беше лесен, да си призная.

— А какво ще правим утре?

— Да доживеем до утре, тогава ще видим — въздъхна Евгений, надигна се от пода и й подаде ръка да стане.