Страница 33 из 110
— По какъв повод?
— Без повод. — Той отново се усмихна. — Виждам, виждам, че Толя е свършил доста подготвителна работа с вас, помолил ви е да се преструвате, че изглеждам в цветущо здраве. Не искам да го разстройвам. Но нали самият аз си знам, че ми е лоша работата. Вярно, надеждата, както казват мъдреците, умира последна, затова не се отчайвам, но това не значи, че ми е позволено да бъда непредвидлив. Така че не ми се ляга на операционната маса, без да съм си върнал дълговете.
— Доколкото си спомням — предпазливо каза Настя, — при последната ни среща казахте, че сме квит. Нищо не ми дължите.
— Така е в делово отношение. А между приятели, скъпа Анастасия, сметки няма. Вие не може да не знаете, че изпитвам към вас нежност, възхищавам ви се и ви обичам по бащински. И тъй като нашата днешна среща може да се окаже последна, искам впоследствие да не ме споменавате с лоша дума.
Те бавно крачеха из заснежения парк, който заобикаляше клиниката. Отпред и отзад на „протоколно“ разстояние се движеха телохранителите на Денисов. Макар да е тежко болен старец, с мафиот от такъв калибър всичко можеше да се случи… Едуард Петрович здраво държеше Настя под ръка, като се стараеше да не издаде слабостта и световъртежа си. Просто човекът говори тихо и е напълно естествено ухото на събеседника му да бъде колкото може по-близо.
— Но моята безкористност не е безгранична — продължи Денисов. — Затова съм решил да ви направя подарък, който ще има смисъл само в случай… ами да речем, при неблагоприятен изход от операцията. Ако ли пък ме оперират успешно и започна да се оправям, вие трябва да ми дадете думата си, че няма да се възползвате от това, което ще ви подаря.
— Че какво ще е то? — засмя се Настя. — Вила на Лазурния бряг? Страх ви е, че ще се настаня там и няма да ви пусна да припарите?
Денисов внезапно стана сериозен. Крачките му още повече се забавиха и телохранителите също моментално забавиха темпото.
— Честно казано, искаше ми се да ви оставя за спомен нещо материално. Между другото мога да ви подаря именно вила на Лазурния бряг. Но вие няма да приемете такъв подарък, нали?
— Разбира се, че не.
— А защо? Впрочем аз знам отговора и без да ми го казвате. Влюбена сте в работата си и не искате да я загубите, а такъв подарък неминуемо би означавал начаса да ви уволнят. Прав съм, нали?
— Частично.
— Какви други съображения имате?
— Не искам да помрачавам нашето нежно приятелство с материални сметки. Няма да крия, Едуард Петрович, винаги ми е било трудно да намеря логично обяснение на нашите отношения. Вие сте финансов магнат, световноизвестен перач на „мръсни пари“. Аз съм офицер от милицията. Вярно, занимавам се не с икономически престъпления, а с убийства и изнасилвания, и никога не съм получавала от вас като подарък никакви пари или други ценности, но въпреки това, съгласете се, ситуацията е доста двусмислена.
— Съгласен съм — кимна той. — Но хайде сега да не задълбаваме в това — така или иначе не сме в състояние да променим тази двусмислена ситуация, тъй като се запознахме преди няколко години, а както знаете — миналото не може да се промени. Стореното — сторено. Винаги съм се съобразявал с особеностите на вашия характер и не съм ви предлагал материални подаръци дори за рождения ви ден. Онова, което смятам да ви подаря днес, също не е вещ или пари. Ще ви подаря информация. Хайде да поседнем, уморих се нещо.
Сърцето на Настя болезнено се сви. Разхождаха се едва от петнайсет минути, а той вече се бе уморил. Колко е далеч сега Денисов от онзи снажен, младолик, пълен със сили мъж, който на своите седемдесет години можеше да изминава пеша десет километра, без нито веднъж да поседне за почивка. Той тежко се отпусна на разчистената от снега пейка. Телохранителите се спряха отдясно и отляво, спазвайки дистанция четири метра от Денисов. Разстояние напълно достатъчно, за да се запази конфиденциалността на водения полугласно разговор.
— Известно ли ви е, скъпа Анастасия, че нашето правителство много сериозно се е заело с укрепването на финансовата и данъчната дисциплина?
— Известно ми е — кимна Настя. — Това е известно на всички, не представлява никаква тайна, дори вече излизат постановления и укази по въпроса. Ето, и извънредна комисия създадоха.
— А известно ли ви е, че вече е създадена и действа специална Програма за борба с горепосочените нарушения?
— Мога да се досетя за това. Щом има проблем, трябва да има и Програма, насочена към неговото решаване. Това е разумно.
— Сигурно можете да се досетите и за съдържанието на Програмата?
— Е, това вече е по-трудно — призна тя. — Ако ми кажете кой я е съчинявал — политик, икономист или юрист, — тогава бих могла да изкажа някакви предположения. Но така…
— Е, добре, няма да ви изпитвам. Програмата е много обширна, в нея има цял раздел, посветен на оперативните и разузнавателни мероприятия.
Настя не можа да скрие изумлението си.
— Сериозно? Странно е, че оперативно-разследващата общественост не знае нищо за това. Да не грешите, Едуард Петрович?
— Анастасия, обиждате ме — произнесе с укор Денисов. — Ръководителите на Програмата са хора трезвомислещи, те си дават сметка, че излишното разгласяване ще обезсмисли усилията им. Една от точките на този раздел на Програмата е създаването на агентурна мрежа във финансовите и предприемаческите структури. Като начало — в най-крупните, но впоследствие е планирано да се обхванат и по-дребните. Идеята е да се откажат от неоправдалото себе си вербуване на източници вътре в подобни структури, а вместо това, да изпращат там под формата на служители, а понякога и на ръководители, специално обучени хора. Хора, които блестящо владеят оперативно-икономическия анализ и са в състояние да изследват компетентно финансовата документация. И същевременно тези хора умеят да се държат правилно, да спазват правилата на конспирацията и така нататък. Е, вие ме разбирате.
— Да, естествено — съгласи се Настя. — Разбирам какво имате предвид. Идеята между другото не е нова, отдавна се говори за нея, но кой знае защо — никой не е пожелал да се вслуша.
— Така ви се е сторило. Както виждате, вслушали са се и дори са я осъществили на практика. Но това, скъпа моя, не е всичко. Друга точка на въпросната Програма предвижда създаването на специален учебен център, където ще се подготвят такива резиденти. Учебният център е създаден. Нещо повече — първите завършили курса вече са пристъпили към работа. Всичко двайсет и шест души из цяла Русия, включително в Москва. Но това е само началото, Анастасия.
— Многообещаващо — промърмори тя. — Мога да си представя какво ще бъде продължението.
— Едва ли! — поклати глава Денисов. — Продължението само по себе си е донякъде неясно, но на вас, предполагам, ще ви бъде любопитно да го чуете. Нали обичате всякакви главоблъсканици. Та значи, в момента от двайсет и шестимата завършили обучението си в центъра само двайсет и петима работят по местата си, тоест там, където са ги изпратили изпълнителите на Програмата.
— А двайсет и шестият къде е?
— О-о-о — загадъчно проточи Денисов, — ако знаехме къде е двайсет и шестият, нямаше да има главоблъсканица.
— И естествено името му не се знае? — полувъпросително каза Настя.
— Естествено — потвърди той. — За сметка на това се знае друго. На мястото, където е бил — ако можем да се изразим така — разпределен за работа двайсет и шестият завършил, неотдавна е станало извънредно произшествие. Бил е убит един от ръководителите на службата за сигурност, в миналото — служител на Министерството на вътрешните работи, след това пенсионер. Е, какво, скъпа Анастасия, озадачих ли ви?
— Дотук — немного. Не виждам къде е тук главоблъсканицата. И не виждам защо тази информация да не може да бъде използвана… — Тя искаше да добави: „докато сте жив“, защото именно за това я бе предупредил Денисов в самото начало на разговора, но навреме се усети. — Искам да кажа, че не е толкова сложно да се установи списъкът на структурите в страната, в които неотдавна се е случило такова нещо. Ще отнеме много време, но по принцип — нищо невъзможно. Още повече че не във всяка от тях загиналият служител е бил в миналото офицер от милицията. После трябва да се изясни кои служители в тези структури в съответния период от време са били назначени и не след дълго са напуснали. И да се проследи съдбата на всеки от тях. Може и да е трудоемко, но е повече от реално. Само не разбирам защо трябва да се занимаваме с това. Смятате ли, че изчезналият двайсет и шести завършил има нещо общо с убийството на ръководителя на службата за сигурност? Тогава мога да ви уверя, че хората, които се занимават с това престъпление, преди всичко са обърнали внимание на внезапно изчезналия нов служител на тази структура. Те не са по-глупави от вас и мен. Вие не ми казвате всичко, Едуард Петрович. Не е честно.