Мъжки игри

— Не, не, моля ви се. Това е нормалното състояние за мен.

— Сега нещата ще потръгнат по-бързо — обеща Самойлов.

И наистина резултатът от обработката на данните за втората жертва на удушвача се получи бързо. Но професорът нещо не бързаше да го оповести. Настя видя, че лицето му помрачня. Олег Григориевич недоволно се намръщи, смачка листа, на който бе писал, и го изхвърли в кошчето, след което започна отново да изчислява. Но и новият резултат не му хареса. Самойлов се наведе, извади от кошчето смачкания лист и сравни бракуваните бележки с онези, които бе получил при новото изчисление. Изумление проблесна в очите му и веднага угасна. Той бавно вдигна глава, внимателно събра книжата в папката, грижливо я завърза и я пъхна в едно чекмедже. След което с бърз и някак погнусен жест отблъсна от себе си книжата, които му бе дала Настя.

— И тъй, Анастасия Павловна, кажете ми, ако обичате, защо дойдохте тук? Моето време е ценно, както и времето на всеки доктор на науките, а вие сте решили да се позабавлявате за моя сметка, така ли?

— Чакайте, Олег Григориевич… Какво се е случило? Защо говорите така?

— Защото имам основание да говоря така. Защо дойдохте при мен? Какви сведения сте ми донесли?

— Това са сведенията за седмината потърпевши, удушени в течение на две седмици по един и същи начин. Нали ви обясних.

— Излъгахте ме.

— Ама не…

— Излъгахте ме — с усилие сдържайки яростта си, каза Самойлов. — Аз не боравя с държавни тайни и си давам сметка, че никому не е необходимо да измисля легенди, за да се запознае с мен с оперативна цел. Слава богу, занимавам се не с космическо оръжие, а просто с проблемите на разкриването на убийства, и не представлявам интерес нито за чужди разузнавания, нито за мафиотски структури. И мога да окачествя вашето посещение при мен под напълно изфабрикуван претекст единствено като глупава шега с неясни засега цели. Ако обичате, обяснете, госпожице.

Настя съвсем се слиса. Не можеше да разбере какво толкова бе раздразнило професора и поради това не можеше да намери правилна линия на поведение.

— Грешите — постара се да каже тя колкото можа по-спокойно. — Олег Григориевич, дойдох при вас като при специалист по серийните убийства, защото прочетох ваши трудове в сборник на тази тема. Само затова. Няма други причини. И не разбирам в какво ме обвинявате. В постъпките ми няма никаква скрита причина, никаква зъл умисъл. Но вашите думи ме накараха да се замисля. Защо се ядосахте, Олег Григориевич? Моля ви, кажете ми какво ви разгневи толкова?

— Няма да позволя да ме превръщат в източник на развлечение — сухо каза Самойлов. — Време е да си тръгвам.

Настя скочи и се приближи плътно до него, умолително се взря в очите му.

— Олег Григориевич, моля ви… Много ви моля. Повярвайте ми, дойдох при вас само защото на главата ми са седем души, удушени от неизвестен маниак. Има жена, която подозираме в тези убийства, открихме я, както се казва, по оперативен път. Ще ви обясня, защото искам да ми вярвате. Заключенията на експертите ни накараха да мислим, че убиецът е много висок на ръст. А нашите собствени разсъждения ни наведоха на мисълта, че това най-вероятно е жена. Всички потърпевши са позволили да ги нападнат изотзад, никой от тях не е оказал съпротива, тоест те не са усетили опасността, не са очаквали нищо лошо. Човек обикновено не очаква нападение от страна на жена, нали? И тогава започнахме да търсим тази много висока и физически достатъчно развита жена. Напълно естествено беше първо да я потърсим сред баскетболистките. И намерихме сред тях млада жена с някои странности в характера. Тя няма твърдо алиби за времето на извършването на убийствата. Но нали това далеч не е достатъчно, за да я обвиним! За съжаление, от гледна точка на криминалистиката ние сме в голямо затруднение. Практически нямаме образци за сравнително изследване, прекалено много кал имаше на местата, където бяха открити труповете. Олег Григориевич, искам да разбера къде и как да търся доказателства. Единственото, което можем да направим сега, е да потърсим свидетели, които може да са видели интересуващата ни жена близо до някое от местопрестъпленията. Но дори такива хора да се намерят и уверено да идентифицират нашата заподозряна, това няма да бъде достатъчно за обвинение и привличане под отговорност. Моля ви, помогнете ми.

— Искате да получите самопризнание, така ли?

— Не е задължително, макар че естествено и това би било добре. Ако вашата методика ми даде такава информация за убиеца, с която сега не разполагам, тогава е възможно да измисля къде и как да търся доказателствата.

Самойлов се отдръпна на няколко крачки от Настя и замислено потърка с пръсти слепоочията си.

— Вярвам ви. Сигурно не съм прав, но ви вярвам. Може би сте сляпо оръдие в нечии ръце. В такъв случай искрено ми е жал за вас. Просто някой се е възползвал от вас.

— Уверявам ви, никой не ме манипулира. Решението да се консултирам с вас е мое собствено решение. Нещо повече — аз не го споделих с никого от колегите си, скрих го и от ръководството на отдела. Не ме съжалявайте, Олег Григориевич. Нека по-добре заедно да разберем какво ви ядоса толкова. Кажете ми какво се случи.

— Какво се случи ли? Добре, ще ви кажа. Пробутали са ви други сведения. Или някой ви е мамил от самото начало, или някой е сменил записките в папката ви.

— Как можа да ви хрумне това? — възкликна Настя. — Защо на някого може да е потрябвало да ме мами и да ми пробутва фалшиви сведения? От това може да бъде заинтересован единствено самият убиец. Надявам се, не искате да ми кажете, че престъпникът е някой от моите колеги?

— Знае ли човек! — уклончиво отговори Самойлов. — Във всеки случай сведенията за втория потърпевш са такива, че ме карат да се съмнявам. Нещо повече — аз видях и данните на третия удушен. И знаете ли какво ще ви кажа, уважаема Анастасия Павловна?

Внезапно тя се скова от страх. Нямаше разумно обяснение за това. Обикновен малък кабинет в сграда, където е пълно със служители на органите на вътрешните работи. До нея — уважаван професор, доктор на науките, симпатичен интелигентен човек, полковник от милицията. Защо тогава тя се смръзна от страх, сякаш наоколо светлината бе угаснала и от всеки ъгъл всеки миг можеха да изпълзят отровни змии или да изскочат въоръжени безумци? Сърцето й блъскаше лудо, дланите й овлажняха, пръстите й трепереха.

— Тези убийства са извършени от различни хора, Анастасия Павловна. От абсолютно различни. И те не са маниаци.

Глава 7.

Денисов все пак се обади. И Настя с недоумение се вслушваше в себе си и се опитваше да разбере дали този факт я огорчава. От една страна, нямаше нищо необичайно в това, че възрастен човек преди сложна операция иска да се види с хората, които не са му безразлични. От друга страна, този възрастен човек беше самият Едуард Петрович Денисов и срещата с него не можеше да се определи като нещо обикновено.

Денисов се обади късно вечерта в събота. Разбраха се Настя да отиде при него в клиниката в неделя, защото операцията беше запланувана за понеделник. Видът на Денисов я ужаси. Не бяха се виждали малко повече от година и през това кратко време болестта бе успяла да го състари с петнайсетина години. Но тъй като нито за миг не забравяше предупреждението на Анатолий Владимирович, Настя с всички сили се стараеше да не издава чувствата си.

— Изненадана ли сте от моята покана? — попита я Денисов леко присмехулно.

Само по този присмехулен израз човек можеше да познае предишния Едуард Петрович. Дори гласът му беше променен, а говорът му бе станал забавен и сякаш затруднен.

— Изненадана съм — призна Настя. — Мислех си, че напълно сте ме забравили.

— Само не ми разправяйте колко ви е огорчило това. Прекрасно си спомням, че последната ни обща епопея ви причини големи служебни неприятности, и аз сметнах, че ще е най-добре повече да не ви безпокоя за щяло и нещяло. А днес искам просто да ви направя подарък.