Страница 27 из 110
Евгений рядко четеше вестници, предпочиташе да научава новините от телевизионните информационни емисии. Обичаше да гледа телевизия, включваше телевизора машинално още с влизането вкъщи, грижливо изучаваше списание „ТВ парк“, предварително си набелязваше предавания и филми, които не бива да пропусне, дори ги подчертаваше в програмата със син маркер. А вестници купуваше само като четиво за из път или в случай че се наложи дълго да чака нещо или някого. Тази сутрин, докато се бръснеше пред огледалото, Паригин си каза, че май е време да се подстриже. След като в седем вечерта „изпрати“ Доценко до „Профсъюзна“ и се убеди, че той отново тръгва със своята червеноноса дългарана, Евгений реши, че вечерта вече не обещава нищо интересно и със спокойна душа влезе в един бръснарски салон. Там, докато чакаше на опашка, взе от масичката във фоайето вестниците, оставени вероятно преди няколко дни от разсеяни посетители…
— Ей, човече, да не заспа? — разнесе се над ухото му весел глас. — Дойде ти редът. Ще сядаш ли изобщо да те подстригват?
— Да, да, идвам! — сепна се Паригин, пъхна вестника в джоба на якето си и тръгна към салона.
Гледай ти, толкова бе потънал в мислите си, че не бе забелязал как му е дошъл редът. Дебелата фризьорка тракаше с ножиците някъде край тила му, а Евгений седеше, притворил очи, и се мъчеше да подреди мислите си. Каква странна статия! Някакъв младеж, когото после намират убит признава, че е извършил убийство преди година и половина. Това, както и да е, но тази плашеща фраза за някакъв магнетофонен запис… А няколко дни след това при него, Паригин, идват някакви мутри и също се опитват да направят запис на признанието му в убийство. Каква прилика! Но какво значи това? Ако се вярва на статията, това момче е било информатор, работило е за ченгетата и пак те са го издънили, допуснали са изтичане на информация, а криминалната структура, с която хлапакът е бил свързан, естествено не е изтърпяла предателя и завинаги му е запушила устата. Добре, да допуснем, че момчето наистина е било агент на „Петровка“. Но нали той, Евгений Паригин, не е във връзка с никого и на никого не дава информация. Тоест не може да са го издънили милиционерите. Защо тогава онези мутри посетиха и него?
Ами затова. Първоначалната му догадка се оказа правилна. Милицията се е захванала да разчиства стари дела, опитва се да разкрие поне известна част от „висящите“. Явно началството им там се е сменило, затяга гайките. И тия гадове са изобретили универсален способ — обикалят всички заподозрени и се опитват да изтръгнат от тях признание, като разчитат на силата и ефекта на изненадата. Минало е много време след престъплението, човекът отдавна се е успокоил, решил е, че му се е разминало, опазили са го ангелите, обаче ей на — не било така. Малко хора биха устояли и запазили самообладание. Хлапакът, как беше — Никита Мамонтов май, не е удържал на напъна. При Паригин тоя номер не мина, защото не е такъв човек, но с много други определено ще мине. Сега останаха малко опитни и психологически закалени изпълнители, повечето са млади-зелени, веднага се пречупват и си развързват езиците. Вярно, такива вземат по-евтино, работят за грошове, но и качеството, което дават, е съответното. Ето ви го и резултата.
Значи все пак са били ченгета. Олекна му, защото събитията намериха своето обяснение. Най-важното е, че не са били възложителите, на тях Евгений не би могъл да им излезе насреща. Тоест би могъл, но съществуваше риск да се издаде, а нали неговата най-стабилна защита през всичките тези години беше грижливо пазената анонимност. Никой от възложителите не знаеше истинското му име, само псевдонима и начина за връзка — начин сложен и защитен от издънки.
Сега трябваше да провери дали във връзка с убийството на гражданина Шепельов са се опитвали да изтръгнат признание само от Паригин, или са пробвали с всички куцащи с наранени лица. Трябваше да продължи да следи черноокия красавец Доценко.
След като плати за подстригването и излезе от бръснарницата, Евгений реши, че от вестниците май има полза. Трябваше да ги прегледа по-внимателно. Сега с криминална хроника вдигат тиража си всички издания. Хората обичат да четат за нечия чужда смърт и да се радват, че не се е случило на тях. Току-виж, може и още нещо интересно да прочете и да си направи изводи. Нищо няма да се случи, ако пропусне един ден да наблюдава милиционера, а посвети времето си на изучаване на пресата. Най-лесно би могъл да го направи в заводската библиотека, там имаше течения на петнайсетина вестника, но не беше безопасно да се появява на местоработата си. Ако го търсеха, значи го причакваха и край блока, където живееше, и около завода. Трябваше да отиде в районната библиотека, което бе сравнително безопасно, защото тя беше доста далеч от дома му, пък и там определено нямаше да го търсят.
Професионален убиец намерен в библиотека, където преглеждал периодичния печат. Да се пръснеш от смях!
— Запознах се с вашите аналитични материали. Написани са на добро ниво и съдържат много полезна информация. Продължавайте този начин на работа. Както и при Гордеев, всеки месец ще ми представяте сведения — каза Мелник, връщайки на Настя дебелата папка. — Сега ми докладвайте какво смятате да направите днес по делото за серийния убиец.
— Разработваме бившата баскетболистка Лазарева. Междувременно аз проучвам стари материали за нападения над деца и млади момичета във входове късно вечер.
— Имате предвид неразкрити престъпления, така ли? — уточни Мелник. — Смятате, че престъпникът, който не е бил заловен, след време е започнал да напада възрастни?
— Не, смятам, че навремето може да е станал жертва на такова нападение. Затова сега преглеждам всички материали, включително тези с разкритите престъпления.
Господаря помълча няколко секунди, после кимна одобрително.
— Добра версия. Много добра. Търсите сред потърпевшите момиче на име Анна Лазарева, нали?
— Точно така. А същевременно съставям списък на такива потърпевши, за да проверим всички.
— Защо? — учуди се началникът. — Не сте сигурни за Лазарева ли? Доколкото разбрах от вчерашния доклад на Доценко, не би трябвало да се съмнявате. Неуравновесена личност с явно неуреден живот, с несполуки в личния живот. А няма и алиби. Какво още искате?
— Смущава ме маникюрът й. Ако вярваме на експертите, следи от нокти има само на шията на първия от седмината удушени. При всички останали няма такива следи. Излиза, че след първия епизод убиецът си е изрязал ноктите. Не е минало много време, а ноктите на Лазарева са дълги, такива израстват за цели три месеца.
Мелник се намръщи, прехапа устни.
— Може да са изкуствени? — предположи той. — Чувал съм, че има такива.
— Не, Миша е проверил. Ноктите й са нейни собствени, естествени. Но има друг момент. Днес смятам да отида до един козметичен салон, където за два часа изграждат нокти с всякаква дължина.
— Чудесно! — кой знае защо, се зарадва Мелник. — Браво на вас, Анастасия Павловна. Аз не бих се сетил за такова нещо. Гледай ти колко далеч е стигнала науката! Скоро ще се научат и коса да удължават.
— Правят го вече — кратко отговори Настя. — В същия салон, ако вярвам на рекламата. Може ли да тръгвам?
— Вървете. Довечера ще ми докладвате за резултатите.
Тя се върна в кабинета си да се облече, за да тръгне за салона. Не бил чак толкова лош този Мелник, не се заяжда много, не му се свидят похвалите, не грубиянства. Може би не беше права, че не го харесва? Това, че е маниак на планирането и отчетността, е просто стилът му на работа. Идва от управленския апарат, а там редът е такъв. На бюрото на всекиго има дебела, отпечатана по поръчка „Работна тетрадка“, в която денят е разпределен по часове и началството редовно проверява попълването на тази тетрадка. Във всеки случай предполага се, че проверява. Точно такива тетрадки има и на бюрата на много служители на Градското управление на вътрешните работи.
В края на краищата смешно и глупаво е да не харесваш един човек само защото той не е Гордеев. Житената питка е единствен на света, няма друг като него! Е, и какво, сега да намразим всички хора само заради това ли?