Страница 94 из 108
— Настюха, слушай сега — каза Коротков, след като затвори телефона. — Яровой, Кирил Андреевич, роден осемдесета година, живеел с родителите си, които в момента на убийството са отсъствали от града, били са на курорт в Естония у приятели, сега са извикани в Москва, утре трябва да пристигнат. Яровой е работел като куриер, разнасял е по домовете сметки за мобилни телефони. Регистриран е в психодиспансера и в тази връзка е освободен от военна служба. Не е задържан, нормални отношения с милицията, никой никога не се е оплаквал от него. Съседите казват — кротко, учтиво момче, много спокойно, само дето нямал никакви приятели. Родителите на Яровой им оставили ключ от апартамента — в случай че момчето се разболее. И изобщо да го наглеждат. Крехко здраве, често вдигал висока температура, придружена от бълнуване и загуба на съзнанието. Така казват съседите. Та значи отишли да видят Кирил и да го поканят на вечеря, а той лежал мъртъв в хола.
— От какво е умрял?
— По предварителни данни — от счупване на шийни прешлени. А по-точно ще ни кажат след аутопсията, ще трябва да почакаме. Направих уговорката — можеш да отидеш при момчетата, ще огледаш жилището заедно с тях. Разбира се, ако искаш.
— Искам. Благодаря, Юрка, ти си истински началник.
— И вече няма да плачеш, нали?
— Ще се постарая.
Да, няма никакви съмнения, това беше Фена. Всички стени в стаята му бяха отрупани със снимки на групата „Би Би Си“. Сред тях нямаше нито един портрет на Светлана Медведева, всички снимки бяха малки, направени по време на концерти на групата, лицата практически не се различаваха, а само фигурите на сцената.
— Намерихме тук калъф от видеокамера, а самата камера липсва — съобщи на Настя оперативният работник от районното управление, който пръв бе дошъл на мястото на убийството на Кирил Яровой. — Прилича на въоръжен грабеж, прераснал в убийство. Знаели са, че момчето е хилаво, болнаво, в момента е само, мислели са да не прекаляват, но той е започнал да се съпротивлява.
— А наистина ли е хилав? — учуди се Настя.
— Две педи от земята, както се казва. Среден на ръст, мършав, да се чудиш какво го крепи, но явно е тренирал — я вижте какви тренажори има. И експертът веднага каза, че мускулатурата му е развита. За такива казват: мършав, но жилав. Вероятно престъпниците не са очаквали той да се съпротивлява, но ето, че го е направил. И си е изпатил. — Оперативният работник на име Левко покрусено въздъхна.
— Взлом ли е бил?
— Не, изглежда сам им е отворил. Бравата е в идеално състояние, нито една драскотина. На вратата няма шпионка, не е можел да види кой му е дошъл на гости. А и да имаше, не е сигурно, че Яровой би видял кой стои зад вратата. Съседите казват, че е имал лошо зрение, но много се притеснявал от очилата.
— Освен камерата изчезнало ли е нещо друго?
— Ами аз откъде да знам! — Левко разпери ръце. — Когато дойдат родителите, те ще кажат. Техниката очевидно цялата си е на мястото, освен камерата, разбира се, а за пари и ценности нищо не мога да кажа. Но по бъркотията, която намерихме, личи, че престъпниците са търсили нещо.
— Защо казвате „престъпниците“? Откъде се знае, че са били неколцина? — попита Настя.
— От опита ни — разсмя се Левко. — За въоръжен грабеж човек не тръгва сам. Най-често са трима, по-рядко четирима, още по-рядко — двама.
Настя бавно обикаляше апартамента, отваряше шкафове, издърпваше чекмеджета. Самата тя не знаеше точно какво търси, но нали трябваше да има нещо, освен психиатричната диагноза и снимките на групата „Би Би Си“, което да свърже убития Кирил Яровой с безумния Фен. Тя трябваше да бъде сигурна, че Фена е мъртъв и не е нужно да го търсят повече. Или обратното, да получи потвърждение, че трябва да продължат издирванията.
Издърпа поредното чекмедже и намери пакетче струни за китара. Пет струни, една липсва. Или две? В стаята на Кирил беше видяла китара, която стоеше в ъгъла в калъф. Настя дръпна мекия калъф от грифа — беше седемструнна. Значи в комплекта е трябвало да има седем струни. А тук са пет. Кои точно липсват? Май четвъртата и петата, ре и си. Альона Гребньова е била удушена с четвърта струна, Настя добре си спомняше това. А Николай Курбанов — с пета. Защо тогава не е убил Фризе по същия начин? Не е бил подготвен, взел е решението спонтанно и се е възползвал от нещо, което му е било подръка? Много е възможно. Вярно, казват, че Фризе постоянно ходел с плеър и наушници, но не толкова, за да слуша музика, колкото за да учи чужд език. Фена може да е взел решение по какъв начин ще убие първата си жертва, докато е следил Фризе, затова да не е носел струна със себе си.
— Слушай, получава се нещо странно — каза тя на Левко, — човекът е имал камера, а в къщата няма нито една касета. Между другото, известно ли е каква точно е била камерата?
— Разбира се, ние намерихме квитанция от ателие — миналата година са давали камерата за поправка и вчера открихме в това ателие копие от квитанцията. Там всичко е написано — и марката, и годината на производство, и номерът. Ако се опитат да я продадат някъде, ще знаем. И аз си помислих същото за касетите — нали щом камерата е произведена през деветдесет и пета, а миналата година е била на поправка, значи е използвана. Не е като да е прашасвала на рафта. Но щом камерата е използвана, трябва да има и касети. Разните там семейни тържества, развлечения сред природата, сватби, кръщенета. И къде е всичко това?
— Къде е всичко това? — повтори като ехо след него Настя. — И между другото, къде са аксесоарите към камерата? Нали има разни кабели за включване към телевизор, зарядно устройство. Обикновено всичко това се пази в кутия или в калъф. Намерихте ли ги?
— Намерихме ги — озадачено отговори Левко. — Зарядното беше в едно чекмедже, а кабелите се търкаляха в ъгъла зад телевизора.
— В ъгъла ли? — напрегна се Настя. — Покажи ми къде.
Левко й показа. И какво се получаваше? Престъпниците са търсили нещо, преобърнали са цялата къща, със сигурност са видели и зарядното устройство, и кабелите, но кой знае защо не са ги взели, макар че без тях използването на камерата не е твърде удобно, а и определено не могат да я продадат. Зарядно и кабели могат да се вземат назаем от някого, но това върши работа само ако камерата е предназначена за лично ползване. Господи, нима в нашата страна още има хора, готови да убият човек, за да му вземат видеокамерата, но не за да я продадат? Сега битова техника почти не се краде, всички уважаващи себе си престъпници отдавна са се пренасочили към компютри, валута и скъпоценности. Кой може да се е полакомил за неокомплектована камера, при което аксесоарите й не са били скрити, а са лежали на достъпни места? Само пълен идиот. Или човек, който няма никаква представа що е видеокамера и как работи тя. Да не вземеш ти кабелите и зарядното, но пък да вземеш всички касети… Какво ли си е мислел този човек?
— А какво й е било на камерата? — попита тя. — За какво са я давали на поправка, спомняш ли си?
— Капачето, под което се поставя касетата, е заяждало и тя не е можела да се вади — обясни Левко.
— Значи лошо са я поправили — позасмя се Настя. — Капачето пак е заяло.
— Не разбрах. Защо да е заяло?
— Защото на тях изобщо не им е трябвала камерата. Те са търсили касета. Само че не са знаели коя именно, затова са взели всичките. А онази, която е била в камерата, не са могли да я извадят — капачето е заяло, разбираш ли. Кирил е знаел, че капачето заяжда и трябва да се отваря внимателно, нали камерата е била негова. А крадците не са го знаели, дръпнали са грубо и капачето отново се е счупило. Такава една неприятност се е случила. За да не губят време, те са взели касетата с все камерата. Как ти се струва тази картинка?
Картинката явно не хареса на Левко. Убийство с цел обир — вярно, неприятно нещо, но началството се отнася с разбиране и не се взира много. Обаче убийство заради касета силно намирисва на политика, шантаж или криминален бизнес и в този случай ще го тормозят ежедневно. Вярно, има една утеха: такъв случай най-вероятно ще бъде прехвърлен или на „Петровка“, или в главното управление, или в управлението за борба с организираната престъпност. Дано стане така, защото ако не го прехвърлят, той, Левко, ще си има такива главоболия с трупа на Кирил Яровой, че светът ще му се види черен.