Страница 85 из 108
— Но изнудвачът ще продължава да се обажда.
— Ами да се обажда. Когато му писне, ще изпрати на теб, моя разгневен съпруг, касетата и ще миряса. Паша, струва ми се, че създаваш трудности там, където ги няма.
— А не ти ли е хрумвало, че фактически изнудват за пари Роман, а не теб? — попита Павел. — Какво могат да искат от теб? Ако не крадеш от фирмата, в която работиш, значи нямаш и не можеш да имаш двеста хиляди долара. А Роман? Някой знае, че любовникът ти е богат, и иска да се възползва от това. При което този човек правилно е преценил, че трябва да шантажира именно теб, а не него. Той е свободен, няма от кого да се страхува, а щом иска да се ожени за теб, ще е само заинтересован в семейството ти да избухне скандал и аз да те изгоня от къщи, понеже си мръсница. Така че Роман няма да плати. Той може дори да не ти каже, че съществува такъв запис, просто ще пусне работата на самотек и потривайки ръце на брега, ще чака лодката на нашия семеен живот да потъне, тоест изнудвачът окончателно да освирепее и да ми изпрати касетата.
Колкото повече я убеждаваше, толкова по-добре се подреждаше в главата му картинката, отделни части на която се обогатяваха с отново и отново появяващи се подробности.
— Ето, помисли сама — продължи Павел. — Роман ти предлага брак и получава отказ. Нали така?
— Така е — потвърди Олга, която все още нищо не разбираше.
— Ти му обясняваш, че цениш моето спокойствие и не можеш да ми стовариш страшната истина, че водиш нормален и интензивен сексуален живот. Казваш му, че съм пълен импотент и едва не съм се самоубил заради това, че ти с големи усилия си успяла да ме възпреш от страшната стъпка и да ме изведеш от депресията и че през всичките тези години си ми доказвала, че хората могат да живеят задружно и радостно без какъвто и да било секс, защото сексът не е най-важното, а най-важното е доверието, приятелството, взаимното уважение и така нататък. И че ако изведнъж науча, че всичко изброено по-горе не ти е достатъчно и че един мъж не може да бъде добър съпруг, ако не е в състояние да бъде любовник на жена си, и че ти през всичките тези години си ме мамила, аз няма да го преживея. Правилно ли разказвам всичко? Нали именно това си му казала?
— Ами да. Така му казах.
— А сега си представи, че Роман е споделил всичко това с някого. Да речем, че има приятел или брат…
— Той няма братя, нито сестри.
— Е, няма значение, с една дума, има близък човек, на когото може да е разказал как ти е направил предложение и какво си отговорила ти на това. Тогава в главата на този приятел като нищо може да се е родил този план. Може би не именно в неговата глава, а в главата на някого, на когото той на свой ред е разказал всичко. Че защо да не се възползва? Имената са известни, адресите са известни, човекът има пари или възможност да ги намери, жената има съпруг, с когото засега не иска да се разделя. Само мързеливец не би се възползвал. Така че ти нямаш право да криеш това от Роман, ще бъде нечестно спрямо него. Ако в неговото обкръжение има някаква гнида, той трябва да знае това.
— Мислиш ли? — попита със съмнение Олга.
— Сигурен съм — твърдо отговори Павел. — Ти си длъжна да го уведомиш. Кога е поредната ви среща?
— В петък. Или поне така сме се разбрали.
— Обещай ми, че ще поговориш с Роман и всичко ще му разкажеш.
— Добре — неохотно обеща Олга.
Всичко наоколо й изглеждаше мрачно и безцветно. Кога ще види Игор отново? Той беше толкова разстроен, когато се разбра, че Женя и този път не вижда своя случаен познат сред хората на записа. Да не говорим пък колко се разстрои самата тя. Няма да има нито ходене по нощни клубове, нито весело бъбрене, както той бе обещал, нито танци, при които ръцете му ще я обгръщат, а устните му ще бъдат съвсем близо до лицето й. Няма да има нищо такова. Нали тя не можеше да посочи някого, първия, който й попадне пред очите, и да заяви, че именно той е младежът, който я бе изпратил чак до дома й, като я пронизваше с възторжено грейнали очи. Не можеше да постъпи така. Макар да се изкушаваше — тя не криеше това от себе си. Женя обаче не се поддаде на изкушението, тя беше умно момиче.
За да притъпи някак горчивината от разочарованието, след работа тя позволяваше на Гриша да я откарва до вкъщи, после се преобличаше и обикаляше магазините, разглеждаше модните дрешки, мереше костюми, вечерни тоалети, летни сукмани, изискани рокли за коктейл. В пробните дълго се въртеше пред огледалото, мъчеше се да запомни себе си такава — стройна, красива, добре облечена. В сряда Женя не отиде на курс, предварително се обади на Кристина и се престори на болна, а всъщност отиде в „Охотний ряд“. Ето тук, на тази маса, те седяха тогава с Игор и разговаряха и той я наричаше Женечка и ласкаво се усмихваше. Ето пред тази витрина тя се спря за малко, за да разгледа един елегантен светлосив шлифер, а той леко я прегърна, за да я изведе нататък, към изхода. Женя си припомняше докосването на ръката му, когато той й помагаше да слезе от колата, и сякаш нажежен шиш я пронизваше от край до край. Нима това няма да се случи никога повече? Нима не е възможно да се измисли нещо?
Дори вкъщи Игор я преследваше като натрапчива халюцинация. Ето, той стоеше тук, когато тя го видя за пръв път. Ето в този пепелник той тръскаше пепелта от цигарата си. В нейната стая седеше в ето този въртящ се фотьойл, ръката му лежеше на страничната облегалка. А на бюрото, на нейното бюро, лежеше неговият бележник, в който той си записваше нещо.
Беше непоносимо да стои вкъщи сама. Трябва да използва момента, докато баща й го няма, трябва да бяга оттук в нормалния живот, в живота, който така планомерно, със садистично удоволствие й отнема баща й. Разбира се, да бяга не завинаги — къде ще се дене с жалките монети в джоба си, но поне временно, поне за няколко часа, докато има възможност, та после да си припомня тези сладки мигове свобода, които ще я стоплят до следващото заминаване на тъмничаря.
Женя извади от чантичката си ключа от сейфа, който се намираше в стаята на баща й. Тя притежаваше този ключ съвсем официално — баща й държеше в сейфа някои делови документи и понякога я пращаше да ги вземе и донесе в офиса. Освен това там имаше пари и баща й искаше Женя, ако се случи нещо непредвидено в негово отсъствие, да може да ги вземе оттам. Той беше абсолютно сигурен в честността на дъщеря си и нито за секунда не се съмняваше, че без крайна необходимост тя няма да вземе от сейфа дори една рубла. Справедливо ще е да кажем, че той имаше основания за тази увереност: Женя наистина нито веднъж не бе вземала каквото и да било от сейфа, без той да знае.
Днес тя рискува. Прекалено непоносима беше душевната болка, която й причиняваха мислите за Игор. Отвори вратичката на вградения в стената сейф, пъхна ръка и извади напосоки две пачки банкноти, в едната, от които имаше долари, а в другата рубли — по петстотин. Тя помисли малко, върна пачката с рублите, а от пачката с доларите свали ластичето и внимателно ги преброи. Оказа се, че сумата не е кръгла — седем хиляди и триста в стодоларови банкноти, още деветстотин в банкноти от по петдесет долара и шестстотин и седемдесет в банкноти от по двайсет и десет долара. Общо осем хиляди осемстотин и седемдесет. Баща й със сигурност не си спомня точно колко има тук. Женя взе две банкноти по сто долара, две по петдесет и няколко по двайсет и по десет, после затвори сейфа и тръгна към магазина. Не, не към „Охотний ряд“, а много по-наблизо, където стоките не бяха луксозни и цените — не толкова високи. След един час тя излезе от магазина, облечена с дълга тъмносиня пола с висока почти до бикините цепка отстрани, с лъскава късичка блузка — топ, която плътно обгръщаше едрия й бюст и оставяше открита широка ивица мургава кожа на корема. Беше обута в изящни сандали на висок ток, на рамото й се люшкаше мъничка небесносиня чантичка с дълга верижка вместо каишка. От косата и от откритите й рамене лъхаше сладко на парфюм „Кашмир“. Старите си дрехи Женя грижливо бе прибрала в торбичка, която носеше в ръка.