Когато боговете се смеят

— Почакайте, Игор Валентинович, не ви разбрах. Означава ли това, че аз ще изглеждам като Медведева на сцената — с разпуснати коси и гримирана?

— Именно, Женечка. И за това също ще ни е нужно разрешението на вашия строг баща.

— Ами дрехите? Медведева не може да се облича във вехториите, които нося аз. В нощните клубове момичетата са облечени красиво, модерно, а аз нямам такива дрехи.

— Ще решим този проблем. Важното е дали вие сте съгласна, Женя. Между другото, престанете да се обръщате към мен по собствено и бащино име. Щом ни предстои да прекарваме заедно толкова време, наричайте ме просто Игор.

Очите грейнаха още по-ярко, пълните, прекалено силно начервени устни се разтеглиха в усмивка.

— Ама разбира се, Игор, съгласна съм.

— Тогава си допийте сока, дояжте си пастата и да вървим на „Петровка“ да видим записа. Може пък този път да ни провърви?

Половината червило от устните й остана по чашата, другата половина — върху салфетката, с която Женя се избърса. Според Лесников сега тя не изглеждаше чак толкова вулгарно.

— С метрото ли ще пътуваме? — попита Женя, когато Лесников тръгна към стълбището, над което на специален стълб се извисяваше буквата М.

— Не, само ще пресечем до отсрещната страна и ще се качим в колата. Оставих я близо до Болшой театър, не намерих по-близко място.

Той учтиво отваряше пред Женя стъклените врати в подлеза, придържаше я под лакътя, когато се качваха по стълбищата, а когато пресичаха „Болшая Дмитровка“, дори леко я прегърна през талията, уж за да я спре пред една завиваща кола.

Когато стигна до своето беемве, Лесников натисна копчето на ключодържателя си и изключи алармата. Женя веднага седна на предната седалка, без да изчака той да й отвори вратата.

— Женечка — укорително каза Игор, докато палеше двигателя, — вие сте вече голямо момиче и не бива да се качвате в кола и да слизате от нея сама. Мъжете сме за това — да ви помагаме. Не правете повече така.

Тя се смути и изчерви и Игор изведнъж със съчувствие си помисли, че сигурно никой никога не е подавал на Женя ръка при слизането й от кола, затова тя трудно си представя за какво й говори той. Колко малка е тя всъщност, същинско дете! Пътят до „Петровка“ отне доста време, защото трябваше да излязат на „Садовое колцо“, после да свърнат към булевардите. Уж е близо, до Болшой театър са двайсет минути пеша, но с кола се налага да се мотаеш дълго.

Когато паркира в една уличка, близо до сградата на управлението, той веднага видя как ръката на момичето посегна към дръжката на вратата.

— Женя — предупредително вдигна пръст той, — останете там, аз ще ви помогна.

Лесников заобиколи колата, отвори вратата откъм нейната страна и й подаде ръка. Женя плахо докосна с пръсти дланта му, отново силно се изчерви и несръчно се измъкна навън. Игор мина с нея през пропуска и веднага я заведе в помещението, където можеха да видят записа. Този път бяха сами — нали филмът беше уж любителски, за никакви снимки от различни точки и дума не можеше да става, следователно не бяха нужни други екрани. А и Коротков смяташе, че за успеха на замисъла е най-добре да създадат по-интимна обстановка.

Този път Игор седна до момичето, а не зад съседното бюро, както по-рано. Женя напрегнато се взираше в мяркащите се на екрана лица, а той мислено си представяше как тя ей сега ще посочи някого от хората, които е виждала и дори внимателно е разглеждала по-рано, но не е разпознала сред тях онзи човек. Най-важното беше да се държи адекватно, да не подплаши момичето, да не се развика: „Ами къде гледахте по-рано! Та вие сто пъти видяхте тази физиономия! Ках не ви е срам умишлено да пречите на издирването на опасен престъпник!“. Игор чувстваше, че ще му се прииска да се развика. И то именно с тези думи. Но ще бъде длъжен да се овладее, да се въздържи, благодарно да се усмихне на тази влюбена глупачка и с нищо да не издаде яда си. „Е, слава богу, Женечка, мъките ви не бяха напразни, най-сетне го видяхте. Страшно съм ви благодарен. Сега дайте да ви подпиша пропуска и можете да си тръгнете. Щом подготвим операцията, ще ви се обадя по телефона и започваме“. После, след ден-два, когато открият и задържат убиеца, ще й се обади някой от ръководството на отдела и радостно ще й съобщи, че операцията се отменя, защото убиецът е обезвреден. И толкоз. Важното е той да се сдържи, да овладее емоциите си, да не настрои момичето против себе си, да не му позволи да заподозре измамата.

На излизане от кабинета на Гордеев след съвещанието Настя се поспря за момент при Коротков.

— Юра, все си мисля защо ли нашият Фен след убийството на Гребньова не написа поредно писмо до Женя Рубцова?

— Чакай малко де, ще напише, закъде да бърза!

— Но след първите две убийства й е писал веднага, на втория или на третия ден. Защо се бави сега?

— Мен ли питаш? — Коротков извади цигари, запали, подаде пакета на Настя, но тя отрицателно поклати глава. — Не знам. Може пак да се е разболял. Или още да боледува. Може да е заминал в командировка, ако работи някъде. А може да е видял нашите момчета, които дежурят близо до блока на Рубцова. И изобщо, Аска, той е откачен и това обяснява всичко. Не се тръшкай.

Настя се върна в кабинета си. Зад нейното бюро Андрей Чеботаев бързо набираше на компютъра някакъв текст.

— Дискутирам тук онлайн — съобщи й той, без да вдига очи от клавиатурата. — Някакъв с псевдоним Ква влезе във форума точно когато проверявах съобщенията. Много се ядосва на Вълкодава, плюе го, тоест тебе, с най-язвителни думи.

Когато завърши текста, отстъпи мястото на Настя.

— Прочети какво ни пишат. Ще бъде удоволствие за тебе. Аз пък ще прескоча до бюфета. Да ти купя ли нещо?

— Аха, вземи ми някаква кифла, ако обичаш, и два пакета чипс.

— Чипсът е вреден — назидателно каза Андрей, извади портфейла си и провери парите в него.

— Андрюша, вредно е да се живее, от това се умира — не взе думите му присърце Настя. — Да ти дам ли пари?

— За чипс ще стигнат, после ще ми ги върнеш.

Той излезе, а Настя пристъпи към четенето на кореспонденцията във форума. Вчера бе отговорила на Ква, Тъмната лейди, Чорапа и Скулптора. Днес се бяха появили техните отговори. Сега диалогът изглеждаше по-оживен.

„Вълкодав, ти си пълен хахо. Ква“.

„Себе си виж. Ако не беше хахо, нямаше да се възхищаваш на групата. Вълкодав“.

„И ти си мръсник като съобщенията си. Не замърсявай форума, не пречи на хората да общуват. Щом искаш да си излееш злобата — ходи по други форуми. Ква“.

„Ти няма да ме учиш къде да ходя и какво да говоря. И ти си същият мръсник като тая мръснишка група и нейната мръснишка солистка. Вълкодав“.

„Мозъкът ти, Вълкодаве, е колкото главата на топлийка, като на един молец. Млъкни и престани да идваш тук. И без това никой няма да ти отговаря. Ква“.

За отговор на Тъмната лейди Настя беше избрала псевдонима А. Вел. Не може Вълкодава, който и да е той, да влиза в активна дискусия с всички, не става така. Прекалено честото появяване във форума на един и същи човек, който по-рано не е влизал в него, може да предизвика подозрението на Фена.

„Ти май не си виждал истински проститутки, Вълкодаве. Я да се срещнем, та да ти обясня едно-друго. Тъмната лейди“.

„Тъмна лейди, за какво ти е Вълкодава? Определи среща на мен, още повече че аз съм напълно съгласен с Вълкодава — Светка бута на всички, наляво и надясно. А. Вел“.

„Ама и ти ли не си виждал истински проститутки? Тъмната лейди“.

„Уви… А. Вел“.

„Тогава няма какво и да си приказвам с тебе, малък си още. Тъмната лейди“.

Така, предложението да се срещнат не е ентусиазирало Тъмната лейди, а и „тя“ вече не пише на Вълкодава. Малко вероятно е това да е Фена. Разбира се, може пак да се опита.

Настя кликна, където трябваше, и написа отговор за Тъмната лейди:

„Ами ти откъде знаеш, че Вълкодава не е малък? Защо искаш да се срещнеш с него, а с мен — не? Не е справедливо. А. Вел“.