Страница 81 из 108
„Лично — понечи да каже Олга. — Донесете ми я вкъщи, хем и ще се запознаем“.
— Н-не знам…
С Павел не бяха успели да обсъдят този момент. Павел каза, че изнудвачите първо си приготвят мястото, а чак след това съобщават къде се намира материалът. Мястото на предаването никога не се уговаря предварително, защото в този случай има голяма вероятност жертвите просто да отидат по-рано и да проследят изнудвача. И пак добре, ако го направят жертвите, а не милицията. Олга очакваше изнудвачът сам да предложи някакъв вариант и изобщо не беше готова за неговия въпрос. Изглежда, той беше съвсем неопитен в тези неща.
— Както решите вие — каза тя вече по-твърдо.
— Добре, ще ви се обадя по-късно.
Тя затвори телефона и объркано погледна мъжа си.
— Паша, не ти ли се струва, че той е пълен хахо?
— Струва ми се — съгласи се Павел. — Изглежда, не действа сам. Някой го е наел.
Изнудвачът се обади след един час.
— Идете в супермаркета… — Той продиктува адреса. — Той работи денонощно. Касетата се намира на дъното на кашон с тоалетна хартия. От входа веднага надясно и към дъното, там е отделът за домашни потреби.
— Да не сте луд! — ахна Олга. — Ами ако някой го намери, преди да отида аз? Та това е далече от дома ми.
— Какво пък, значи вашите похождения ще получат гласност. Побързайте, мадам, че да не би опасенията ви да се оправдаят.
Олга трескаво започна да се облича.
— Ще те закарам — скочи Павел. — И изобщо вече е късно, почти единайсет е, не искам да ходиш сама.
Олга поклати глава.
— Няма нужда, Пашенка. Ами ако той се е притаил някъде наблизо? Ще види, че съм с тебе.
— И какво от това? Първо, той не знае как изглежда съпругът ти…
— Ами ако знае? И освен това той може да си те спомни, нали дълго време си пътувал с него в метрото, после си вървял след него по улицата.
— Абе не ме е виждал! Дори нито веднъж не ме погледна. Льолка, няма никакво значение дали той ще ме види, или не, ще ме познае ли, или не. За нас е важно да получим касетата и ние ще я получим при всяко положение. А после, ако се окаже, че не съм сбъркал и този младеж наистина е Кирил Яровой, с теб търпеливо ще проучим кой стои зад него, кой се опитва да те провокира да крадеш от фирмата си.
— Не — твърдо отговори Олга, — няма да рискуваме. Знае ли човек? Може всичко да не е така, както го мислим. Аз ще отида сама, дай ми ключовете от колата.
Тя се обу, с рязко движение вдигна ципа на якето си, взе подадените от Павел ключове.
— Не се тревожи, Пашенка, нищо няма да ми се случи.
В единайсет часа вечерта не беше трудно да се шофира из Москва, Олга добре си представяше маршрута и стигна до денонощно работещия супермаркет доста бързо. От входа надясно, към дъното, там бил отделът за домашни потреби. Наистина, ето го този отдел. Шампоани, препарати за миене на съдове, препарати за почистване на метал, за миене на прозорци, за санитарна техника… Флакони и стекове от край до край. Но къде е хартията? Стелажът вече свърши, а Олга така и не видя кашони с тоалетна хартия. Дали да попита? Не, не бива. Продавачката ще я заведе при тях и ще стои над главата й. Трябва да ги намери сама.
Олга се обърна на сто и осемдесет градуса, тръгна покрай стелажа в обратна посока и почти веднага видя два големи кашона — в единия имаше домакинска хартия, в другия — тоалетна. Тя приклекна, започна да рови и на самото дъно намери правоъгълен пакет. Огледа се и бързо го пъхна под якето си, зад колана на панталона. „Обаче тоя не е глупак — мислеше си тя, докато стоеше пред касиерката, която й съставяше сметката за купените за маскировка паста за зъби, шампоан и пакет сметана. — Денем тук със сигурност е пълно с народ и щеше да е трудно човек да извади от кашона касетата незабелязано за околните. От друга страна, нали аз предложих на изнудвача да направи копие. За това е нужно време. Дори да предположим, че той има вкъщи телевизор с видеомагнетофон, към който може да се включва камера, пак му трябват двайсетина минути, за да презапише дори и малък откъс от всичко заснето. Плюс време, за да стигне дотук. Половин час… Това е много, ако не си с кола във вечерна Москва. Може ли да успее, ако живее в Свиблово? Може. Но със същия успех може да успее да стигне и от десетина други места. Все още нищо не се изяснява. Сега ще се прибера вкъщи и ще видим какъв обем от материала е презаписал. Тогава ще можем приблизително да преценим времето, необходимо за копирането, и времето, което той е използвал за път. Може би тогава нещо ще се проясни“.
Когато паркираше пред своя вход, Олга видя Павел. Беше се подпрял на стената и пушеше.
— Е, какво стана? — разтревожено попита той, като се втурна към нея. — Всичко наред ли е?
— Мисля, че да. Намерих пакета, в него има касета, а виж, какво има на касетата — това е още въпрос.
— Никого ли не забеляза?
— О, Пашенка, толкова бях нервна, че не съм и поглеждала настрани. Исках по-бързо да се махна оттам.
Още с влизането в апартамента тя в движение събу обувките и се втурна към хола, където бяха телевизорът и видеото. Нямаше търпение да изгледа последния запис.
— Льолка, аз сигурно не бива да гледам — полувъпросително каза Павел, подавайки глава от вратата.
— Защо? А, да — веднага се сепна Олга, като се сети за какво става дума. Така де, не е нужно Павел да гледа как тя прави любов с Роман. — Да, разбира се.
— Само обърни внимание на времето, там в ъгъла на кадъра трябва да е посочено.
— Добре.
Тя включи на възпроизвеждане и седна направо на пода пред телевизора. Сърцето й биеше екливо и болезнено, макар с разума си Олга да разбираше, че няма да види нищо неочаквано. Нали всъщност вече беше виждала всичко това, само че в друг ракурс.
Господи, колко грозна изглежда в леглото! Нищо общо с еротичната пластика и изяществото на движенията, които бе виждала на екрана, когато бе гледала порнофилми. Един порнофилм, ако е направен добре, е способен да възбуди дори най-фригидната жена, а това? Каква гадост, каква грозота, никаква естетика. Боже мой, колко непохватно се обръща тя, а гърдите й изглеждат увиснали, ако се гледа откъм тази страна.
Това май е първият запис, направен преди три дни, в петък. Именно, ето датата и часа. Малък епизод, само три минути, явно за да спести време, изнудвачът е копирал само кратък откъс, колкото да демонстрира стоката, тъй да се каже. „Тоест голите задници“ — горчиво се усмихна Олга.
А това кога е било? В кадъра — празна стая, сигурно с Роман са отишли в банята или в кухнята. А, ето че се появява Роман. Кой знае защо с друг костюм, не с онзи, с който беше в петък. И след него в стаята влиза някакъв непознат мъж. Олга погледна указателя на времето — вече беше друга дата. Значи Роман е бил там в събота, срещал се е с някого. Ами да, разбира се, той и не криеше от нея, че понякога си прави в този апартамент деловите срещи. Всичко е ясно, това не е интересно, да превъртим по-нататък.
Тя натисна копчето за бързо превъртане напред и мислите й отново се върнаха към изнудвача. Колко прав беше Пашка, когато каза, че ако този човек не знае кога е следващата среща на Олга и Роман, той най-вероятно ще ги дебне всеки ден. Така се и оказа. Олга не беше там в събота, а той въпреки това е снимал.
А, ето го и записа от вчера. Точно така, именно с тези дрехи и с това бельо беше тя вчера. И датата съвпада. Паша заръча да обърне внимание на часа. Олга се пресегна към малката масичка, грабна бележник и химикалка и записа: 20:03, 20:48, 21:39.
— Паша, влизай! — извика тя, когато изключи видеото и извади касетата.
— Е, какво? — попита Павел и седна във фотьойла. — Как беше забавлението? Интересно ли беше?
Олга се намръщи и направи отвратена физиономия.
— Гадост. Никога не съм подозирала, че изглеждам толкова грозна отстрани. И кой е казал, че сексът е нещо красиво?
— Льолечка, красивият секс има твърде малко общо с искрения секс. Когато партньорите се стараят, тогава изглеждат добре, а когато просто се обичат, картинката не е красива.