Страница 78 из 108
Докато стоеше в претъпкания вагон на метрото, Настя непрестанно извръщаше глава, за да улови отражението си в стъклото на прозореца. Това беше нещо като наркотик, защото тя разбираше, че ще види абсолютно същото, което бе видяла преди минута, и въпреки това не можеше да не поглежда. Изведнъж й се стори, че лицето й е станало някак широко и брашнено бяло, напомнящо зле изпечена палачинка. „Трябваше да се гримирам — със закъсняло съжаление си помисли Настя. — Стилна прическа не бива да се носи с неподдържано лице“. Тя си представи как може да реагират на прическата й в службата и изтръпна. Какво ли й предстои да изслуша днес! От одобрение до ехидни шегички и откровена критика. Защо ли не помисли за това, когато взе спонтанното си решение да се подстриже? Колкото повече приближаваше към сградата на „Петровка“, толкова по-силен страх я обземаше. През последните сто метра, оставащи до входа, я изпреварваха или срещаха служители на Главното управление, които тя познаваше, но нито един не я поздрави. „Не могат да ме познаят“ — констатира Настя, изпитвайки странна смесица от облекчение и тревога.
Когато вадеше удостоверението, за да го покаже на милиционера на контролно-пропускателния пункт, ръката й явно трепереше. „Сега ще се започне — помисли си тя. — На снимката има една глава, а на раменете ми — съвсем друга“. Милиционерът обаче погледна само удостоверението и равнодушно кимна. Личността на предявителя малко го интересуваше.
По коридора на своя етаж Настя почти тичаше. И сама не можеше да си обясни защо е толкова нервна и изпитва такъв страх. Вратата на кабинета й се струваше като спасителен пристан, но не й достигна мъжество и като се озърна страхливо, се шмугна в кабинета на Юра Коротков, който беше много по-близо.
— Това… какво е? — попита той, оглеждайки застаналата на прага му толкова позната фигура, облечена в обичайните дрехи на Настя — черни дънки, светлосиньо копринено поло и спортни обувки с мека дебела подметка.
— Това е кой — с плаха усмивка го поправи Настя. — Това съм аз. Подстригах се.
— Защо?
— Омръзна ми да ходя с дълга коса. Реших да опитам с къса. Не ти ли харесва?
Трябва да му се признае на Коротков — съвзе се доста бързо. Стана иззад бюрото, доближи се плътно до Настя и кой знае защо взе да повдига отделни кичури и да наднича под тях.
— Какво търсиш там? Хлебарки ли? Или диаманти?
— Слушай, ти какво, наистина ли си се подстригала? Това не е ли перука?
— Не бе, Юрочка, всичко е истинско. На тебе пръв докладвам, нали си ми началник.
Коротков отстъпи на две крачки, наведе глава настрани, примижа, разглеждайки Настя.
— Че к’во? Много дори… Само че си станала някак солидна, зряла жена.
— Юрочка, аз съм на трийсет и девет години. Нали не мога на трийсет и девет да изглеждам като на двайсет и пет.
— Но нали изглеждаше! — резонно възрази. — Само преди два дни, като сега си го спомням — изглеждаше на двайсет и пет.
— Не лъжи.
— Добре де, на двайсет и седем. Е, хайде да са двайсет и осем. За кой дявол реши да се състаряваш? Не разбирам.
— Щом не разбираш, ще ти обясня. Човек обикновено се държи съответно на възрастта, на която се усеща. А той усеща възрастта си, като се гледа в огледалото. Шейсетгодишна жена, която си мисли, че е само на четирийсет, и се държи като четирийсетгодишна, изглежда смешно. Всички наоколо знаят, че е на шейсет, тя има внуци, пенсия и разширени вени, а пък се издокарва с къси поли и носи потничета.
— Ами да носи, ако краката й са хубави и няма много бръчки. Жената е на толкова години, на колкото изглежда, още като деца ни учеха на това.
— Не ме разбра, Юрик. Жената безспорно има право да се облича в съответствие с външността си. Ако е с хубава фигура, малко бръчки и прическа — моля, нека да носи дори мини, някак авангардно е. Но при това тя не бива да забравя на колко години е всъщност и ако има внуци, трябва, длъжна е да изпълнява социалната роля на баба. Няма право да се дистанцира от внуците си и да се прави, че те изобщо не съществуват, само защото има хубава фигура и малко бръчки. Схващаш ли разликата? Когато една жена изглежда по-млада от възрастта си, тя постоянно се вижда в огледалото толкова млада и красива, че у нея може да се създаде измамното впечатление, че наистина е на годините, на които изглежда. И тогава е възможно инстинктивно да започне да нагажда поведението и целия си живот към тази нереална възраст. Например да се прави, че целият живот е пред нея, че не може да има сериозни заболявания и така нататък. Което е неправилно.
— Разбрах, че го смяташ за неправилно, макар че не съм съгласен. А какво отношение има това към тебе?
— Уча се да бъда лелка на възраст, а не малко момиче, което всички мъже наоколо защитават и пазят. Така де, защо се преструваш, Коротков? Не се опитвай да отричаш, че Житената питка ти е говорил за мен.
— Добре де, говори ми — неохотно призна Юрий. — Но недей да мислиш, Настюха, аз не…
— Юрочка. — Тя меко се усмихна. — Житената питка е прав, не му се сърдя. Просто си правя изводи и поправям грешките си, доколкото ми позволяват силите и способностите.
Коротков се дръпна и отново седна зад бюрото си.
— Дааа, приятелко, сащиса ме ти. Сега човек не може и да се самопокани на кафе при тебе, ще се държиш строго и официално.
Настя си взе чантата и отвори вратата към коридора.
— Ти пък рискувай — посъветва го тя. — Представи си, че успееш.
— Жал ми е за собственото ми здраве — веднага я парира Юра. — Представи си, че не успея? Че ме захапеш… Но все пак включи чайника за всеки случай, имам тук да звънна на едно място и ще дойда.
На Настя й олекна. Когато влезе в кабинета си, пусна компютъра и включи електрическия чайник, с който най-сетне бе сменила любимата си висока керамична чаша. Предната вечер вкъщи бе проверила дали във форума не са се появили някакви съобщения в отговор на посланието, което бе изпратила в събота и бе подписала с „Вълкодав“. До снощи бе реагирал само един човек — с думите: „Буфкан съм до козирката!!!“ и подписа „Мапупа Розова“. Днес съобщенията със знак „Re“, което означаваше „отговор“, бяха няколко.
„Вълкодав, ти си пълен хахо. Ква“.
„Съгласен съм, Медведева не прилича на благородна девица. Но и ти, Вълкодав, не си много… Следващия път избирай по-тактични изрази. Чорапа“.
„Аз пък мисля, че е прав. Светка е мръсна проститутка, как да го кажеш по-меко. Enigma“.
„Ти май не си виждал истински проститутки, Вълкодав. Я да се срещнем, та да ти обясня едно-друго. Тъмната лейди“.
Интересно, дали тук има съобщение от Фена, или не. Съвършено ясно е, че псевдонимът, или както е прието да се казва — никът, Enigma не е негов, Чорапа също е под въпрос, но всички останали спокойно може да са и на Фена. Значи трябва да отговори на всички. Да се опита да въвлече всеки от тях в дискусия и да види какво ще излезе от това. Особено любопитен е форумецът под име „Тъмната лейди“, той предлага да се видят. Защо? За да покаже какво е истинска проститутка или за да убие грубиянина?
Принтера вече го нямаше, трябваше да го върне на колегите още същия ден, в събота. Настя бързо преписа на ръка получените съобщения и се изключи от интернет, инак никой не би могъл да се свърже с нея по градския телефон.
— Ще поседя повечко при тебе — радостно й съобщи Коротков, — интересно ми е да погледам как народът ще реагира на новия ти облик.
— А кой ще ръководи?
— Аз и оттук мога прекрасно да ръководя. Тебе например.
Експериментът премина без видими жертви. Миша Доценко постоя около пет минути с изцъклени очи, след което дълго се смя. Андрей Чеботаев, който дойде към единайсет, изобщо не се учуди, но учтиво каза:
— О, подстригала си се. Много ти отива.
Игор Лесников сякаш просто нищо не забеляза. Той влезе да докладва за хода на работата по съставянето на новия видеозапис, обсъди с Настя и Коротков по-нататъшните стъпки, свързани с Женя Рубцова, и излезе, без да каже и дума по повод прическата на Настя. Най-бурна се оказа реакцията на Сергей Зарубин.