Когато боговете се смеят

Но времето, нужно на Павел, за да стигне до вкъщи, му бе достатъчно, за да се успокои и да престане да се ядосва. В края на краищата, нима Льолка е виновна, че се получи така? Да подмамят изнудвача, да го провокират за повторни снимки — това беше негова идея, на Павел, а далеч не нейна. А дето времето се случи гадно, това вече не зависеше от никого. Защо трябва да се ядосва?

Вкъщи той напълни ваната почти догоре, добави ароматна пяна и легна в нея с книга в ръце. Топлата, приятно миришеща вода и хубавият роман бързо го примириха с действителността. Дълго не му се излизаше, затова на няколко пъти добавя гореща вода, когато ваната изстиваше. Най-сетне на Павел му се стори, че чува някакви звуци, и той сметна, че си е дошла Олга. Избърса се, облече халата и излезе. Носът му веднага улови упоителния аромат на пържени картофки и месо с чесън.

— Отдавна ли си вкъщи? — учудено попита той, когато влезе в кухнята при Олга. — Стори ми се, че едва сега влезе.

— Ау! — Олга огорчено плесна с ръце. — Специално се стараех да не вдигам шум, за да не ме чуеш. Влизам, гледам — няма те, в стаите цари тишина, в банята се лее вода. Веднага разбрах, че се сгряваш след днешните приключения, и реших да ти приготвя топла вечеря като компенсация за страданията ти. Исках да е изненада, да излезеш от банята право пред сервираната маса и всичко да е топло. Не се получи!

Павел щастливо се усмихна.

— Смятай, че се е получило. Льолка, ти си най-добрата съпруга на света. Никой си няма такава като тебе.

— Определено. — Тя го погледна закачливо и се засмя. — Фалшива съпруга като мен си няма никой. Между другото, как вървят нашите работи?

— Нашите работи носят името Кирил Яровой. Говори ли ти нещо?

Олга поклати глава.

— Абсолютно нищо. За пръв път чувам това име. А ти сигурен ли си, че той е нашият човек?

Павел седна до масата и лакомо се нахвърли на месото с пържени картофки — любимото му ястие още от дете. Олга готвеше превъзходно, а тъй като кулинарните им пристрастия бяха еднакви, Павел с огромно удоволствие ядеше всичко, което обичаше и тя.

— Естествено не мога да бъда напълно сигурен. Носеше видеокамера, но малко ли хора ходят с видеокамери? А много мъже използват калъфите вместо чанти, в тях носят не камери, а портфейли, цигари и други неща. За да проверя дали нашият Яровой е същият изнудвач, трябва още няколко дни да се повъртя около вашето любовно гнездо.

— А някак другояче не може ли? — уплашено попита Олга. — Чух прогнозата — синоптиците говорят за проливни дъждове през цялата седмица. Не искам да мръзнеш, да подгизваш и да се простудяваш. Слушай, я да зарежем тази идея, а? Майната му на тоя изнудвач, няма да му платим — и толкоз. Къде ще отиде с тия касети? Кого интересуват те?

Павел остави настрана ножа и вилицата и хвана жена си за ръката.

— Льолечка, зайче мое, ти не умееш да гледаш на две крачки напред. Та нали изнудвачът е научил отнякъде името и телефонния ти номер. Какво тогава може да му попречи да научи името и телефона на твоето приятелче Роман? Буквално завчера ти с пяна на устата ми доказваше, че не бива да казваме на Роман за шантажа, защото или той ще даде парите, което не е приемливо за теб, или ти ще трябва да му обясняваш защо не те е страх от този изнудвач, което също не ти харесва, доколкото разбирам. Помисли за това.

— Да — замислено въздъхна тя, — прав си. Но какво да правим?

— Много е просто — усмихна се той. — Нека този тип ти покаже с какво разполага. И тогава веднага ще определим снимал ли е днес, или не. Засега имаме само две съвпадения: от отсрещния блок, от който може да се снима какво става във вашето апартаментче, излезе мъж с калъф от камера и този мъж, минавайки покрай вашите прозорци, вдигна глава и ги погледна. Ако пък се окаже, че по това време някой ви е снимал, това ще бъде вече трето съвпадение, а с три съвпадения не може да се спори. Две може да се окажат случайни, но три са вече система. Това е сериозно.

Глава 17.

Мразя дневния живот, който е пронизан от маскиращи лицата багри, от фалшиви миризми на парфюми и дезодоранти, от вонята, изригвана от четириколесните плодове на цивилизацията, от истеричните гласове на хора, които искат да постигнат нещо. През деня всичко е лъжа и само през нощта настъпва времето на истината, времето на истинските, а не фалшифицирани лица, времето на природните аромати, присъщи на телата, дърветата, снега. Нощта е времето на сънищата, които разголват същината на скритото в нашето подсъзнание и безжалостно изтикват навън онова, от което човекът се опитва да се скрие и защити денем.

Мразя съвременния живот, претъпкан с техника. Този живот буди у мен асоциации с отдавна немито човешко лице, чиито пори са запушени от мръсотия и поради това кожата престава да получава кислород. Хората, които живеят в света на компютрите, мобилните телефони и скоростния транспорт, по същия начин са лишени от кислород, не само от онзи, химическия, а и от кислорода на радостта от общуването, когато можеш да докоснеш нечия ръка и да се взреш в нечии очи. За тях е непознат възторгът, който се взривява у теб при вида на покрити със снежни калпаци величествени борове. Те не познават чистото щастие от тишината, която те обгръща като страшна и тайнствена какавида, в чийто център с оглушителен шум препуска по вени и съдове твоята кръв. Тези хора са нещастни и ощетени, но аз не мога да ги съжалявам, защото те сами са избрали такъв живот.

В моята стая стои компютърът, останал от Костя. Включвам го само за да науча къде и кога ще се състои следващата среща с моята кралица. Освен това имам още едно предназначение: да я защитавам. И влизам във форума, за да чета чуждите послания и да оставям свои. Тя трябва да знае, че не е сама на този свят, че има приятел, който е готов да й се притече на помощ начаса, щом тя го повика. Щастието ми се усмихна и ми даде възможност да й напиша истинско писмо, защото нали посланията, които моята кралица може да прочете във форума, са обезличени и човек никога не знае кой стои зад псевдонима. Може да е жена или разлигавен похотлив дядка, чиято любов и преданост не могат нито да защитят, нито да донесат наслада. Сега аз вече не мога да й нося писмата си, защото тя ме предупреди, че ме издирват и значи не мога да се появявам около нейния блок. Не искам да й изпращам писмата си с обикновената поща, не мога да понеса дори мисълта, че нечии мръсни равнодушни ръце ще докосват плика, в който са запечатани моите любов, преклонение и преданост, в който лежи частица от душата ми. Ами ако писмото се изгуби? Аз не мога дори да й се обадя — моята кралица не ми остави телефонния си номер, но пък си записа моя и обеща тя да ме потърси, за да научи успял ли съм да намеря парите, които ще ни позволят да заминем и да бъдем заедно.

Тази нощ влязох във форума, за да прочета посланията. За последен път го бях правил преди няколко дни, когато търсех нещо за изявата в клуб „Селена“. Тогава ми се наби в очи мерзкото послание:

„Че на кого може да му бъде интересна тази група? Типични лайна за тийнейджъри. Как обаче се рекламират!“

Посланието беше подписано с псевдонима Уапка. В самия текст не съзрях нищо оскърбително за моята кралица, но това се беше случвало и по-рано: в отговор на най-безобидните изказвания неочаквано започваше да се излива поток от кал. И моята задача в такива случаи беше да спра тази кал, да поставя негодника на мястото му, да го накарам да млъкне, за да не заразява повече с презрението и смрадливата си омраза святото пространство, в което макар и рядко наднича Тя. Днес смятах да проверя дали посланието на Уапка не се е превърнало в подтик за нови оскърбления.

„Групата е мръснишка, песните им са мръснишки и изпълненията им са мръснишки. А най-мръснишки се държи Медведева. В живота със сигурност е проститутка и на сцената показва същото“.

И подпис — „Профайлър“.

Това се бе появило в събота, в шестнайсет часа и двайсет и три минути. Профайлър, значи. Кой си ти бе, че си посмял да напишеш такова нещо? Трябва да ти обясня къде ти е мястото, извън чиито рамки ти нямаш право не само да излизаш, но дори и пръст да подаваш. Ако си искрено заблуден, ще ти обясня колко не си прав. Но ако започнеш да упорстваш в своята заблуда…