Страница 72 из 108
Ето го и него, решаващия момент. Сега все още може изобщо да се откаже от подстригването, докато ножицата не е щракнала за пръв път, а може и да каже, че дължината й пречи, така че Океана просто да скъси косата й, Настя да остане с прическата, с която е свикнала, а след известно време косата отново ще порасне. Настя замижа и се хвърли в дупката насред леда.
— Искам късо подстригване, искам да изглеждам другояче.
Тя мислеше, че ето сега Океана ще извади ножицата, ще отреже първия кичур и заедно с него ще бъдат отрязани всички пътища назад. Тогава вече ще е късно да променя решението си и ще може да се отпусне, пък да става каквото ще. Но се оказа, че нещата не са толкова прости, колкото бе предполагала Настя. Океана извади от чантата си каталог с прически и предложи на Настя да си избере няколко варианта.
— А защо няколко? — учуди се тя.
— Защото не всяка избрана от вас прическа ще е подходяща за косата ви — обясни Океана. — Вие ми покажете как искате да изглеждате, а аз ще мисля как да го направя.
Настя се притесни, осъзнавайки, че един вид насила й дават в ръцете допълнително време, през което тя все още може да промени решението си. Ако не разполагаше с това време, сега щеше да й остане само да се страхува, но вече нищо не би могла да направи. А така всичко е в нейните ръце, но нали тя не е сигурна, че постъпва правилно! Не, що за глупости, какви си ги измисля! Милиони жени редовно сменят прическите си — и нищо, а тя от някаква дреболия прави цяла трагедия.
Настя прелисти каталога и показа на Океана четирите модела, които бяха привлекли вниманието й. Океана дълго разглежда лицето на Настя, като постоянно местеше поглед и към снимките в каталога, докато накрая взе гребена и ножицата. Настя притвори очи, видът на собствената й мокра глава, цялата нацвъкана с някакви щипчици, не й доставяше никакво удоволствие. Тя потъна в мислите си за работата, за групата „Би Би Си“, за Светлана Медведева и за нейния безумен почитател… И се сепна едва когато вратата на банята се отвори и в нея нахлу Чистяков с вика:
— Какво става тук?!
— Какво смяташ да му кажеш, когато се обади?
— Господи, Паша, просто ще го пратя по дяволите — лекомислено отговори Олга Плетньова. — Да си намери друг за шантажиране, с мене този номер няма да мине.
Павел стана и нервно закрачи напред-назад из стаята. Беше вече събота вечер, те бяха прекарали целия ден в грижи за домакинството, бяха пазарували за цяла седмица напред, бяха отнесли дрехи на химическо чистене, бяха разчистили периодично струпващите се камари стари вестници и списания, а сега очакваха позвъняването на изнудвача, който снощи обеща: „Ще се обадя утре“.
— Струва ми се, че не си права, Льолка — каза Павел, спрял пред жена си. — Спомни си само каква сума иска той. Двеста хиляди долара! Уверявам те, на него и през ум няма да му мине да иска такава сума от чистачка или от учителка. Той прекрасно разбира с кого си има работа. А тъй като ти, което е очевидно, нямаш такива пари, значи знае, че можеш да ги вземеш отнякъде. Той те провокира да откраднеш от собствената си фирма.
Олга вдигна към Павел угрижен поглед.
— Мислиш ли? Мислиш, че това е работа на някой от одиторите? Официално нищо не са изровили по време на проверката, но са решили, че аз все пак пооткрадвам? Знам ли, Паша, напълно е възможно. И какво предлагаш?
— Смятам, че като начало трябва да опиташ да научиш кой е този човек. Между другото, не искаш ли да се обърнеш за помощ към приятеля си?
— Към Роман ли? — уплаши се Олга. — Какви ги говориш! В никакъв случай. Та аз не мога да му обясня защо не се страхувам от този шантаж и не смятам да плащам. Пашенка, аз познавам Роман, повярвай ми, той не е стиснат, широко скроен човек е. Той просто ще намери тези пари, ще ми ги донесе и ще каже: ето, плати, само не се тревожи повече, скъпа. И какво ще правя тогава? Ще взема парите от него, ще си ги сложа в джоба и ще знам, че той ги е взел назаем от някого и ще трябва да ги връща с лихви? Не, не и не.
— Е, добре де, добре. — Павел примирително махна с ръка. — Не се ядосвай. Тогава ние сами ще го изработим и ще разберем какво представлява. Ще направим следното…
Когато изнудвачът се обади по телефона, Олга беше напълно готова.
— Нищо няма да стане — студено каза тя в слушалката. — Снощи разказах всичко на мъжа си, така че вашият запис вече не представлява никаква ценност. Обещах на мъжа си, че това няма да се повтори, и той ми повярва. И ми прости.
— На друг ги разправяйте тия — изкиска се невидимият отсреща.
— Обаче никой друг не ме пита за това — парира го Олга. — И не ми се обаждайте повече.
— Добре. — В гласа на изнудвача прозвуча откровена злоба. — Тепърва ще видим дали ви е простил, или не.
Олга тресна слушалката и въпросително погледна Павел.
— Не знам, Паша, аз нищо не разбрах. Той реагира някак вяло. Мислех, че ще задава въпроси, ще говори нещо. А той сякаш се примири с неуспеха.
Павел ласкаво я прегърна, погали я по главата.
— Льолечка, мила моя, на този свят още не се е родил изнудван, който веднага да се откаже от исканията си. Ако беше толкова лесно човек да се отърве от тая пасмина, нямаше да съществуват проблеми с шантажите. Повярвай ми, той е захапал въдицата. Кога имаш среща с Роман?
— Разбрали сме се за утре…
— Ами чудесно. Тъкмо утре ще започнем.
Глава 16.
Настя отвори очи и внимателно, за да не събуди Чистяков, се обърна и протегна ръка за будилника. Пет и половина. Странно. Снощи се прибраха от гости след полунощ и заспивайки, тя с удоволствие си представяше как в неделя ще си отспи до десет часа. Или до единайсет. Но ето, че часовникът показва пет и половина, а на нея вече не й се спи. Тя премести поглед към отворения прозорец: тихо слънчево утро, в стаята нахлува свеж прохладен въздух. Между другото, къде е кученцето? Трите дни боледуване, през което време то нямаше сили дори да скимти нощем, явно бяха му показали възможността да пази тишина и да не търси внимание от страна на спящите стопани.
Тя свали крака от дивана и огледа стаята. Разбира се, ето го, мъхнатото кълбенце кротко спи на своята постелка с бурно милиционерско минало. Настя се движеше достатъчно тихо, за да не я чуе съпругът й, който спеше, но за чувствителното кучешко ухо нейните движения вероятно бяха придружени с грохот и трясък, защото Момъка моментално отвори едното си око, после другото и радостно скочи на дебеличките си къси лапи. Той вече съвсем бе оздравял и както е редно за дете, започваше да търси храна още със събуждането си. Настя допря пръст до устните си, което според нейните представи би трябвало да означава молба за тишина, с едната ръка подхвана кученцето, с другата — халата си, и на пръсти излезе от стаята, като притвори вратата след себе си.
— Ще хапнеш ли овесена каша? — делово попита тя.
Момъка седеше до своите панички и се блещеше в Настя с кръглите си очи, в които бе застинало недоумение. За какво ме домъкна тук, щом паницата е празна?
— Разбирам, че е ужасна гадост — съчувствено бъбреше Настя, докато вареше в тенджерка овесените ядки, — но докторът препоръча след болестта да те храним изключително диетично. Най-малко два дни. Така че днес не ти се полага нищо друго, освен овесената каша. Ако се държиш добре, утре ще ти дам месо.
Тя намали огъня и отиде да се мие. Лошо беше, че нямаше топла вода — без сутрешен душ Настя се чувстваше не докрай пробудена, а не й стигаше мъжество да мръзне под студената вода. Добре де, все някак…
Като хвърли поглед към отражението си в огледалото, Настя изтръпна. Боже мой, та нали вчера се подстрига! Съвсем беше забравила… В огледалото, вместо вечно сплъстените от съня дълги коси, тя видя спретната късо подстригана глава с бретон на челото. Вчера това й бе харесало, а днес отново я нападнаха съмнения. Може би не биваше да прави това? Вярно, Льошка я похвали, но също не веднага — отначало се възмущаваше, негодуваше, искаше мнението на брат й Саша (не и това на Дашенка, понеже справедливо смяташе, че и тя участва в заговора) и чак след два часа призна, че се е получило доста добре. И при това не пропусна да припомни популярната максима, че жената променя кардинално прическата си, когато иска не по-малко кардинално да промени живота си, така че внезапното и с нищо немотивирано решение на съпругата му да се раздели с дългата си коса буди у него определени подозрения.