Страница 71 из 108
В края на краищата Настя се спря на розите. Макар и само три (за повече нямаше пари), но пък изумително пурпурни и с дълги дебели стебла. Плати, притисна до гърдите си избраните с толкова усилия цветя и слезе в метрото, радостно предвкусвайки една приятно прекарана вечер сред любимите си хора. Преди един час й беше звъннал Чистяков и й беше съобщил, че брат й Александър и неговата прелестна съпруга Дашенка ги чакат на гости, просто така, без никакъв повод. И най-привлекателното в тази покана беше, че у тях още не била спряна топлата вода, така че Настя щеше с удоволствие и без мръзнене да се изкъпе.
— Ами учениците ти? — с недоумение попита Настя. — Всички часове ли си отменил?
— Събудете се, девойко, днес е събота. Само в делнични дни имам часове до късна вечер, а днес последният ми ученик ще дойде в пет, така че в седем часа вече ще бъда свободен и напълно готов за водни процедури, — весело отговори Алексей.
— Обещах на Саша, че ще ти съобщя и после ще му се обадя. Какво да му кажа?
— Кажи му да приготви хавлиите. И повечко шампоан.
В събота следобед, и то през юни, в метрото нямаше много народ, затова Настя успя да пренесе скъпоценния букет без проблеми. Вече в асансьора, тя изведнъж си помисли, че по-рано и през ум не би й минало да купува на Даша цветя, ако не ставаше дума за рожден ден. На всяко ходене на гости тя гледаше като на тежко бреме и никога не превръщаше това мероприятие в празник поне за себе си. Едва през последната година всичко се промени — Настя престана да намира поводи за отклоняване на поканите и всеки път с огромно старание избираше подарък или цветя. Внезапно тя откри за себе си простата истина, че да избираш и поднасяш подаръци, е огромно, с нищо несравнимо удоволствие, и често си мислеше: „Та аз можех да умра, без да науча колко е прекрасно това — да избереш цветя, да отидеш на гости и да ги поднесеш на домакинята. Добре, че го осъзнах навреме“.
Даша, както обикновено, се хвърли на врата на Настя и едва не прекърши розите.
— Настюшечка, скъпа моя!
— По-кротко, по-кротко. — Настя уплашено се дръпна, за да опази своя подарък, увит в шумоляща сребърна хартия и превързан с празнична панделка. — Ще счупиш цветята. Заповядай, за тебе са.
След Даша в хола като куршум влетя четиригодишният дебеланко Саша-младши и недвусмислено показа намерението си веднага да се покатери по своята доста висока леля. Вече беше успял да се вкопчи в дънките на Настя и да обхване с крачета краката й, но неговият устрем бе жестоко пресечен от баща му.
— Я къш от леля — изкомандва с усмивка Александър Каменски и прегърна сестра си.
В хола Настя видя още една гостенка — симпатична млада жена, сякаш слязла от страниците на някаква книга, в която се описва „ирландският тип“: синеока, червенокоса, с чаровни лунички.
— Запознайте се, това е Океана, учихме заедно, а това е Настя, сестрата на Саша — представи ги една на друга Даша.
— В училище ли сте били заедно? — поинтересува се Настя повече от учтивост, просто колкото да не мълчи и да не изглежда студена.
— Не — ослепително се усмихна Океана и Настя се учуди колко нисък и кадифен се оказа гласът й. — В хуманитарния университет. Аз съм майстор по прическите, по-просто казано — фризьорка.
В главата на Настя се мярна някаква мисъл, но веднага уплашено излетя, стресната от Даша:
— Настюша, върви да се изкъпеш, докато не е дошъл мъжът ти. После ще седнем на масата.
Настя покорно отиде в банята, която напълно отговаряше на европейските стандарти — просторна, облицована с красиви плочки, с душ-кабина и джакузи.
— Ето ти кърпи, ето хавлия, ето шампоан — шеташе наоколо Даша. — Нещо друго трябва ли ти?
— Сешоар, ако може — помоли Настя.
— Да, разбира се.
Даша извади от окаченото на стената шкафче сешоара и й показа къде е контактът.
Настя се заключи, съблече се и с наслада подложи тялото си на топлите струи. Въпреки че и при липсата на топла вода миеше главата си веднъж на три дни с помощта на кофа, стоплена на котлона вода, и тасче, тя имаше чувството, че косата й е сплъстена от мръсотия. Изми я с шампоан два пъти, после помисли малко и кой знае защо насапуниса главата си за трети път. Не за чистота, а по-скоро за удоволствие. Пред очите й току заставаше червенокосата синеока Океана, в ушите й звучеше ниският й приятен глас: „Аз съм майстор по прическите, по-просто казано — фризьорка“, а онази неясна мисъл ту се мяркаше в дълбините на съзнанието й, ту изчезваше, сякаш отмита от потоците лееща се от душа вода.
Настя се избърса, облече хавлията, включи сешоара и започна да суши косата си. И в този момент мисълта се оформи окончателно.
Настя с рязко движение измъкна щепсела от контакта, открехна вратата на банята и повика Даша. Вероятно гласът й прозвуча твърде нервозно, защото Даша моментално дотича и впери в Настя уплашен поглед.
— Какво стана? Да не ти е лошо?
— Много съм добре — решително отговори Настя. — Слушай, тази твоя приятелка наистина ли е фризьорка?
— Да, разбира се — все още недоумявайки, отговори Даша. — За да ме попиташ това ли, ме извика?
— А тя добра майсторка ли е? — продължи да пита Настя.
— Много добра. Победителка е в два международни конкурса. Защо, фризьорка ли ти трябва?
— Представи си, да. Искам да се подстрижа.
— Каквооо?
Очите на Даша станаха толкова големи и кръгли, че Настя не издържа и прихна.
— Аз. Искам. Да се подстрижа — бавно повтори тя. — Защо ме гледаш така? Омръзна ми да ходя с дълга коса, искам къса прическа. Може ли да се разбера с твоята приятелка?
Даша най-после се съвзе.
— Ама разбира се. Ако искаш, ще те подстриже дори ей сега.
— Как така — ей сега? Какво, тук ли?
— Ами да. Тя си носи инструментите, днес подстрига и мен. Само че не си подсушавай косата. Сега ще донеса стол.
— Почакай. — Настя дръпна Даша за ръката, сниши глас и попита: — Колко ще ми струва? Ако тя е скъпа фризьорка, ще трябва да отложим мероприятието, нямам пари у себе си.
— На теб нищо няма да ти струва.
— Колко? — настойчиво повтори тя. — Не обичам да получавам нищо безплатно, нали знаеш. Теб Океана може да те подстригва и сресва даром, защото си й приятелка, но не е длъжна да се занимава безплатно с мен. Е, колко ще струва?
— Настя — въздъхна Даша, — нейната работа наистина струва скъпо, но тя взе назаем от Саша голяма сума пари. Без лихва. Разбрали сме се, че вместо лихва тя ще обслужва нашето семейство безплатно, докато върне парите. А в нашето семейство влизате и вие с Льоша — та ние нямаме по-близки хора от вас.
Настя озадачено поклати глава. Охо, какви отношения имали помежду си днешните делови хора! Когато тя беше на годините на Даша, на никого и през ум не би минало да начислява лихва върху парите, които дава назаем. Колкото вземаха хората, толкова връщаха. Е, намираха се оправни момчета, които даваха назаем огромни суми срещу лихва, но ако милицията или прокуратурата ги хванеше, по определен член от Наказателния кодекс те поемаха право към местата за лишаване от свобода. А да пренасяш подобен стил на финансови отношения върху роднини и приятели, беше дори немислимо. А сега… Да услужиш с пари не на чужд човек, а на приятелка на жена ти — и въпреки това да уговориш лихвата. Някак неприятно звучи. Впрочем може именно това да е правилно. Знае ли човек…
— Добре, хайде да опитаме — каза Настя, тръсна коси и се постара да запомни за последно усещането за тяхната дължина и тежест. — Повикай своята майсторка.
След известно време тя вече седеше на стол насред банята, покрита с бял ленен пешкир, и гледаше в голямото огледало насреща себе си и застаналата до нея Океана, която бе облякла върху изящния си летен костюм небесносиня на черни точици найлонова престилка.
— От какви съображения искате да се подстрижете? — попита Океана с дълбокия си глас, който в облицованата с плочки баня изглеждаше още по-дълбок и звучен. — Дължината ли ви пречи и искате същото, само че по-късо, или нещо принципно ново?