Страница 68 из 108
Доценко оцени предложението като напълно практично, но с множество недостатъци.
— А защо само за три месеца? — попита той. — Този клиент може да се е подстригал при Гребньова още миналата година.
— Млад си още — укорително поклати глава Сергей, — не обичаш да слушаш по-възрастните. Хайде, представи си: този човек се е запознал с Гребньова преди година. Той обича вечер да диша чист въздух. Гаджето на Гребньова през последната година редовно я изпраща вечер до вкъщи. И през цялото това време той е видял този любител на разходките само веднъж. Възможно ли е това?
— Всичко е възможно — философски изрече Михаил. — Каменская открай време ме учи на това.
— А ти слушай на какво те уча аз — ядоса се Зарубин. — Всяка работа трябва да се върши, като се започва от едно малко централно местенце. Това местенце трябва добре да се проучи, после според необходимостта участъкът трябва да се разширява в различни посоки. Ти понякога чистиш ли апартамента си?
— Че какво общо…
— Има общо. Отговори ми.
— Добре де, чистя го. Редовно.
— Е, представи си сега, че се захващаш едновременно с миенето на тоалетната чиния, съдовете и прозорците. Жилището не може да се разтребва на всички места едновременно, съгласен ли си? Например, когато си се захванал с кухнята, първо миеш съдовете. Това е закон. Измиваш съдовете, освобождаваш мивката и чак тогава продължаваш нататък. Ето защо ние ще вземем от салона списъка на клиентите за три месеца, а после, ако трябва, за още три и така нататък.
— Ами ако той се е записал под чуждо име?
— Защо? — учуди се Сергей. — Нали е дошъл да се подстригва, а не да краде. За какво му е да крие името си?
— Е, нали знаеш, разни хора има. Има такива, дето панически се страхуват да произнасят името си и винаги лъжат. Ей така, за всеки случай.
— Прието — кимна Зарубин. — Ще го имаме предвид. Сега ти, умни ми Михаиле, ще ми напомниш също, че човек може да живее на някой адрес, на който не е регистриран. И ние няма да го намерим в списъците на паспортния отдел. Нали?
— Да — усмихна се Доценко.
— За такива случаи съществува участъковият, при когото ние с тебе ще отидем и ще го помолим да ни даде списъка на жилищата, в които живеят нерегистрирани личности. Тези жилища няма да са толкова много и ние с тебе спокойничко ще ги обиколим със своите чудесни космати крачета.
— Така е, но ако извадим късмет и участъковият се окаже нормален — със съмнение поклати глава Доценко. — Нормалните участъкови днес са голяма рядкост. Още повече, нали ти каза, че където се появиш, властва лошият късмет.
— Ти пък не го предизвиквай! — обиди се Сергей. — Че току-виж тръгнало наопаки.
Глава 15.
Олга слезе от колата, както обикновено, на около двеста метра от блока си.
— Хайде да приближим още — предложи Роман, — такъв дъжд плющи, че цялата ще подгизнеш.
— Нищо, аз имам чадър — весело отвърна Олга и го целуна за довиждане. — Нали знаеш, прозорците на нашия апартамент гледат към улицата. Да не рискуваме излишно.
Чадърът се оказа слабо спасение. Силният вятър разхвърляше струите дъжд във всички посоки, не ги оставяше да падат вертикално. По тротоара шуртяха разбеснели се потоци далеч не топла вода и само след две крачки Олга вече не можеше да разбере дали върви с обувки, или боса. Да издържи битката на вятъра с чадъра, се оказа свръх силите й и Олга отчаяно затвори безполезното приспособление, което сякаш искаше да се превърне в парашут и да я завлече незнайно къде. Полата и блузата моментално се напоиха с вода и полепнаха по тялото й, стана й не само неприятно, но и студено. „Все пак трябваше да спрем пред самия вход — помисли си с досада Олга. — Не, не биваше. Щом продължавам сериозно да твърдя, че не мога да поискам развод от Павел, или поне ЗАСЕГА не мога, значи трябва да играя ролята докрай. Особено сега, защото Роман със сигурност много внимателно следи всичко, което засяга отношенията ми с Паша“.
Тя ускори крачка, буквално се втурна във входа и с облекчение си пое дъх. Ето на, стигна. Сега ще съблече всичките тези мокри студени парцали, ще вземе горещ душ, ще пийне вкусен чай и ако Пашка още не спи, с удоволствие ще си побъбри с него. Колко е хубаво, че има дом, в който винаги я чака стабилният, любимият, незаменимият Паша! Да, тя няма да го замени с никого, с никого и никога!
Павел не спеше. Въргаляше се на дивана в своята стая с дебело илюстровано списание в ръцете.
— Някакъв човек те търсеше! — весело извика той, когато чу, че Олга се е прибрала.
— Лично ли?
— Не, по телефона. Вече на два пъти се обажда.
— Не се ли представи?
— Нищичко не каза.
— Помоли ли да ми предадеш нещо?
Павел отговори, но Олга не чу какво. Тя срита обувките в антрето и нахълта в банята, за да съблече дрехите, от които водата на тънки струйки се стичаше на паркета. Загърната в мека хавлия, Олга влезе при мъжа си.
— Помоли ли да ми предадеш нещо? — повтори въпроса си тя.
— Не. Попита кога ще се прибереш и съвсем учтиво поиска разрешение да се обади по-късно. Естествено аз му разреших. Нали не мога да ограничавам личната ти свобода. — Павел откъсна очи от списанието и я погледна с любопитство. — Льолка, какво става, ново увлечение ли? Защо не си ми казвала за него?
Олга приседна отначало в края на дивана, после реши друго и качи на него и краката си, като пъхна стъпалата под мъхестото одеяло, с което беше завит Павел.
— Бррр, като парче лед си — потрепери Павел. — Вземи душ, стопли се, защото ще настинеш.
— Не мога, вече седнах, ще се топля в теб. Слушай, нямам представа кой се е обаждал. Може да е някой от службата ми?
— Може — съгласи се Павел. — Във всеки случай аз му казах, че ще се прибереш не по-рано от дванайсет. Вероятно се кани пак да звъни, щом ми поиска разрешение.
И сякаш чул тези думи, телефонът иззвъня.
— О, ето го и него.
Павел вдигна слушалката и я подаде на Олга.
— Да, слушам ви — нетърпеливо каза тя.
— Госпожа Плетньова? — чу се непознат глас.
— Да, аз съм.
— Няма да ви отнема много време. Имам доказателства, че зад гърба на съпруга си водите активен интимен живот. Това интересува ли ви?
— Доказателства от какъв характер?
— Видеозапис, на който се вижда колко интересно се забавлявате с любовника си. Искате ли вашият съпруг да види записа?
— Естествено не. Какво искате от мен?
— Двеста хиляди долара.
— Това е невъзможно! — неволно възкликна тя. — Откъде у мен такива пари? Вие сте полудели!
— Ни най-малко. Напълно съм с ума си. Тези пари ми трябват, а на вас ви трябва касетата. Е, какво ще кажете, госпожо Плетньова?
— Трябва да помисля.
— Добре, ще се обадя утре.
Олга подаде слушалката на Павел и го погледна озадачено.
— Изглежда, някой е решил леко да ме шантажира — замислено каза тя и изведнъж избухна в смях. — Пашка, представяш ли си, някой ме заплашва, че ще ти покаже запис, на който правя любов с Роман! Не, все пак ние с тебе сме гениални! Нас дори не могат да ни шантажират!
Светлана отдавна се бе събудила, но още не ставаше от леглото. Състоялият се неотдавна разговор с този нов познат не й излизаше от главата. Ще я излъже ли, или не? Ако не я излъже, тя много скоро ще има пари за Володя. Много пари. Ще стигнат, за да може той да финансира сам своя театрален проект, а не да лази в краката на продуцентите. Ако има тези пари, той просто ще вземе един такъв продуцент на работа, който да поеме цялата организационна страна на проекта. Ами ако я излъже? Тогава тя ще си остане с пръст в устата. Тогава — край на отношенията й с Володя, защото парите, с които тя разполага, стигат само за да го издържа два, най-много три месеца. Изявите на групата са прекратени временно, момчетата, естествено, са недоволни, но срещу Татето не се рита, като каже нещо — край. Татето обеща редовно да им изплаща заплатите според договора, дори да не свирят, но нали работата е не само в днешните пари, а и в бъдещите. Не може да се слиза от сцената — публиката моментално те забравя и прехвърля възхищението си към други изпълнители, които без да се мотаят, ще запълнят освободената ниша. Е, да речем, Татето ще ги подържи на заплата, докато търсят престъпника, но нали договорът приключва още през ноември. Ако всичко вървеше благополучно, през ноември щяха да сключат нов договор, при по-изгодни условия, защото популярността на групата расте и съответно растат доходите на Татето. А така човек не може да знае дали Татето ще пожелае да продължава отношенията си с група, която всички са забравили и на чиито изяви никой не се е затичал да присъства. И ето, че ще трябва да започват всичко отначало, вече с нов администратор, който може да постави съвсем други финансови условия. Освен това има реална опасност групата да се разпадне. Така става почти винаги, когато артистите по една или друга причина престават да излизат на сцена. Да вземем например Бек. Ами че него начаса ще го грабнат, стига някой да научи, че той вече не е ангажиран. И без това отдавна го наобикалят разни хора.