Страница 67 из 108
— Аха, а тя ще попита каква ще е тази операция. И какво ще й отговориш?
— Първо, ще й отговаряш ти, защото ти си началникът, а второ, да не би да е нужно да ти давам акъл? Ще излъжеш нещо правдоподобно. Важното е Женя да повярва, че ако разпознае Фена, ще получи възможност да се вижда със своя ненагледен Лесников.
Известно време Коротков обмисля предложението на Настя.
— Общо взето, не е лош ход — каза той най-сетне, но Настя не долови увереност в гласа му. — Но технически наистина е сложно. Много е пипкаво, а резултатът е под въпрос. Ами ако Фена наистина го няма на тези записи? Ами ако ние с тебе подозираме момичето незаслужено?
— Юра, безсмислено е да обсъждаме това. Групата „Би Би Си“ временно престава да излиза на сцена в Москва, това вече е решено. Нямаме право да рискуваме повече. Ще търсим Фена по друг начин…
— И как, ако мога да запитам? — навъси се Коротков.
— Ако ти е интересно, ела в четири часа в кабинета ми, ще научиш. Та така, остана ни последната възможност да изясним дали Фена е идвал в клубовете в понеделник и четвъртък, или не и ако е идвал, как изглежда. Други възможности няма да имаме. И просто нямаме право да не използваме този шанс. Дали подозираме Женя в недобросъвестност заслужено или незаслужено — няма значение. Ако научим със сигурност, че той не е присъствал на последните изяви на групата, би могло поне да не очакваме с ужас нови трупове. Ако пък момичето го разпознае, ще започнем бързо да напредваме. Ще оспориш ли нещо?
— Да бе, ще спори някой с тебе… Сбърка Житената питка, не назначи за свой заместник точния човек. Трябваше да назначи тебе, много хубаво щеше да ни командваш всичките.
— Хайде, може и да не грубиянстваш, нали — полувъпросително каза Настя, разбирайки, че е убедила Коротков.
— Не може. Инак ти съвсем ще ме стъпчеш в калта. А така все пак понякога си спомняш, че съм ти началник и трябва да ме уважаваш.
Идеята, хрумнала на Настя, не беше сложна и дори бе съвсем очевидна. Откъде феновете на групата „Би Би Си“ са научавали мястото и часа на поредната изява на любимите си музиканти? От интернет. Групата имаше свой сайт, създаден по инициатива на администратора Валерий Папоров. На този сайт беше поместена информация за изпълнителите, техните биографии, както и сведения за изявите им. Там имаше и страничка „Форум“, на която любителите на виртуалното общуване можеха да споделят впечатленията си за своите кумири и тяхното творчество. Часа, който Настя си изиска в телефонния разговор с Коротков за „пиене на кафе и съвземане“, тя всъщност използва, за да се убеди: групата има свой сайт, а това означава, че начинът, който бе измислила за залавянето на Фена, не е чак толкова безнадежден.
— Трябва ни компютър. Вече се опитвах да измоля временно да ми дадат един, но началството простичко ми обясни сложността на изискванията ми. Компютрите и без това не стигали, по няколко души ползвали един и никой от тях нямал намерение да остава без своето оръдие на труда. Кой има компютър вкъщи? — попита Настя събралите се в кабинета й Доценко, Зарубин и Чеботаев.
— Ти — веднага отговори Доценко.
Настя поклати глава.
— Не мога да стоя по цели дни вкъщи, тогава Гордеев направо ще ме уволни. Не мога и тук да го донеса, нужен е на Льошка.
— Аз имам компютър вкъщи — неуверено се обади Андрей Чеботаев.
— О, младата смяна, новото поколение богати ченгета! — не се сдържа Зарубин. — Сигурно по цели нощи си играеш игрички, а? Не можеш да се разделиш с детството?
— Серьожа! — скастри го Настя. — Имай малко съвест. Можеш ли да го донесеш тук? — обърна се тя към Андрей.
— Едва ли, всъщност компютърът е на майка ми, тя постоянно работи на него. Няма да ми позволи да го взема.
— А какво работи маман? — отново се намеси Зарубин.
— Журналистка е.
— Мда, не можем и да гъкнем, минаха времената, когато безсмъртните творения са се създавали с гъше перо и мастило…
На Зарубин, който едва се познаваше с Андрей, кой знае защо веднага му бе харесало непрекъснато да дразни младия оперативен работник. По-рано Настя не беше забелязвала у него такива наклонности.
— Серьожа, престани — помоли го тя с усмивка. — Остави Андрей на мира. Щом си толкова умен, намери един свестен компютър, който можем да инсталираме тук.
— Много е лесно — весело намигна Сергей. — Само ми обрисувай задачата, та да съм наясно заради какво ще се трепя.
— Ами ще се опитаме да въвлечем Фена в дискусия. Ако е истински почитател на „Би Би Си“, но не е близък с никого от групата и нейното обкръжение, той със сигурност използва интернет, за да научава кога и къде ще пее Медведева. А щом използва интернет, значи влиза и във форума. Именно там ще го пипнем. Ще пишем разни гадости за Светлана, ще го провокираме, той няма как да не реагира и тогава ще го открием по електронния му адрес.
— Страхотнооо — проточи Сергей. — И на кого ще се падне тая приятна задачка?
— Определено не на тебе — успокои го Настя. — Ти намери ли съседа на Альона Гребньова, който се е подстригвал при нея?
— Ами ние с Мишка тази сутрин… — започна да се обяснява Зарубин, но Настя го прекъсна:
— Да, именно. Вие с Миша намирате този съсед, изяснявате дали той не е забелязал подозрителен човек, който се е въртял няколко дни преди убийството на Альона около дома й. После правите същото около адресите на другите потърпевши — Фризе и Курбанов. Поговорете си със собствениците на кучета, с млади момичета, които се прибират късно вечер от срещи, намерете техните кавалери, разговаряйте с тях. Това е вашият участък.
— Когато става дума за крака — все сме ние с Мишка — обидено засумтя Сергей, — а когато е да се седи в топлото кабинетче — някой друг.
— Не за крака става дума, приятелче, а за умение да се задават въпроси и да се карат хората да си припомнят неща, които отдавна напълно са забравили или на които не са обърнали внимание — търпеливо го поправи Настя, като забеляза, че Доценко прави на Зарубин някакви знаци. — Аз не притежавам това умение, Андрей също. Миша, ако мислиш, че нищо не виждам, дълбоко грешиш. Да, да, прав си, задачата, която ви моля да изпълните, ви дава със Серьожа възможност безконтролно да водите личен живот и в работно време да обикаляте и оглеждате жилища.
Зарубин невинно облещи очи и забърбори:
— Ама ти какво, Настя Павловна, нищо подобно, как можа да си го помислиш?
— Както можах, така си го помислих — позасмя се Настя. — Всички сме живи хора и не е нужно да се преструваме, че сме роботи с пагони. Освен това може да извадите късмет и ако Женя Рубцова ни покаже Фена на запис, можем да преустановим работата по вашето направление.
— Да бе, ще извадим късмет — промърмори Зарубин. — Сякаш е имало случай някога да съм вадил късмет. Запомни ми думата, твоята Женя няма да разпознае никого.
— Защо мислиш така? — напрегна се Настя. — Някаква информация ли имаш?
— Абе не информация, а усещане, че никога нямам късмет. Аз, Настя Павловна, съм като лоша поличба. Където се появя, работите се объркват. Добре, подхващайте си кинозабавленията, влизайте във виртуалната реалност, а ние с Михайло ще се трудим по стария начин, изобретен още от дедите ни. Пък да видим кой по-бързо ще намери Фена. Хайде, младоженецо, да тръгваме — обърна се той към Доценко.
— Ей, ами компютърът? — възкликна Настя. — Нали обеща компютър.
— Ще го докарам утре сутринта — обеща Сергей.
— Хайде като начало да опитаме да действаме по най-простия начин — предложи Зарубин, когато двамата с Доценко тръгнаха през двора на Главното управление. — Да отидем сега в салона за красота, където е работила Гребньова, да вземем от администратора дневника за предварителните записвания и да извадим имената на всички мъже, които са се записвали за подстригване през последните три месеца. После ще прескочим до паспортния отдел и ще вземем списъците на живеещите в района. Може някое име да съвпадне. Така ще изпълним задачата, без да ставаме от бюрото.