Когато боговете се смеят

След още десет минути невидимият Шести съобщи, че тримата, излезли от клуба, любители на нощния живот отново са се разделили. Едното момче и момичето влезли в някакъв вход, другото момче продължило по проспект „Вернадски“. Високият шатен, или Обектът, продължил след него, като постепенно намалявал разстоянието.

— Ето на — констатира Коротков, след като даде всички разпореждания на оперативните работници и ги ориентира по места, — сега следва едно от двете. Или Фена ще се ограничи със събиране на информация, ще научи къде живее момчето и ще се подготвя, или ще се опита да го убие още днес. Вие, мадам, какво предпочитате?

— По-добре да нападне още днес, ще го заловим на местопрестъплението и всичко ще свърши. Аз няма да издържа още една такава нощ — призна Настя.

— Ей, че си ми кръвожадна, приятелко — позасмя се Коротков. — Вместо да удължиш удоволствието, да го последиш, да се помотаеш, да се повълнуваш… Та нали в това се състои цялата сладост на нашата детективска работа. А ти искаш да стане с раз-два — и край.

— Искам. Нещо се изнервям с възрастта, Юрик, трудно понасям напрежението, по-добре ми е нещата да стават отведнъж.

— Тъъъй — проточи той, — пак се започна. Цели два часа ми мърмори за старостта си, до гуша ми дойде да слушам това. С какви глупости си тъпчеш главата, а? Ето, погледни мен, ами че аз съм по-възрастен от тебе, а се чувствам млад и бодър. Значи ти трябва да се чувстваш още по-млада и бодра. Лично на мен целият живот ми предстои… Да, Шести, слушам те.

Той мълчаливо изслуша съобщението, изключи радиостанцията и присмехулно погледна Настя.

— Ха! Ха! Ха! — насече Коротков. — Заловили са го при опит за нападение. Всичко е, както си го поръчахте, мадам. Какво ще черпите сега?

— Коняк — с радостно облекчение отговори Настя. — Да тръгваме.

Тези, които умеят да чакат, получават всичко. Отдавна знаех това на теория, а сега го видях и от собствен опит. Моят свят очакваше своята кралица, очакваше я търпеливо и дълго и ето, че тя дойде, яви се, за да може по право да заеме своето място на престола и да ми позволи да й служа. Неслучайно толкова грижливо създавах своето кралство, правех го красиво и удобно, изпилвах до съвършенство и най-дребните подробности. Сега, когато се появи моята кралица, не се срамувам за света, който с готовност положих в нозете й.

Винаги идвах по-рано, час и половина-два преди започването. Не, не се опитвах да я проследя или видя — това е недостойно за моя свят и за моята кралица — да причакваш, да издебваш. Всичко трябва да следва своя път и един ден планетите ще се подредят в онова положение, при което моят свят ще се превърне от фантазия в реалност. Идвах предварително, защото знаех: моята кралица е вече тук и целият въздух около това място е изпълнен с нея, с нейния аромат, с нейните мисли, с нейния вълшебен глас. Просто обикалях сградата и попивах тази тайнствена и прекрасна аура, очаквайки момента, когато кралицата ще се появи пред публиката. Все още не пред мен, все още само пред евтината и тъпа публика, която възбудено се кискаше и изпълваше свещения въздух с миризма на бира, пот и похот. О, колко мразех тази публика! Но моята кралица бе направила своя избор и аз трябваше да го уважавам. Всяко нейно решение за мен е свято, както и всяко нейно желание.

Днес планетите най-сетне се подредиха, както трябва, и световете размениха местата си. Аз минавах покрай служебния вход на сградата, в която след по-малко от час трябваше да се състои появяването пред публиката, когато изведнъж вратата се открехна и нечия ръка докосна рамото ми. Обърнах се и видях нея, моята кралица. В спокойния мрак на нощната улица, озарена единствено от уличните лампи и светлините на минаващите автомобили, тя изглеждаше малко различна, не каквато я бях виждал при появяването й пред публиката, на ярко осветената сцена, прорязвана от разноцветни лъчи. Беше още по-прекрасна и много по-млада. Тогава, когато случайно я срещнах на улицата, аз не можах да я разгледам добре, защото тя постоянно разговаряше с някаква жена и често ми обръщаше гръб, освен това ни деляха значително разстояние, минувачите по улицата и пътниците в тролея и метрото. Сега обаче стояхме лице в лице и аз усещах на бузата си нейния дъх. Тя ме покани с жест на ръката и аз я последвах сред тъмната прохлада на дългия неосветен коридор, отрупан с някакви празни кашони, плакати и счупени столове.

— Не бива да ни виждат заедно — каза тя тихо, беше като шумолене на вятър.

— Разбирам — тихо отговорих и аз.

— Имаме съвсем малко време — каза тя.

— Разбирам — покорно повторих аз.

— Знам какво си направил за мен. Благодаря ти. През целия си живот не съм имала защитник.

— Радвам се да го чуя. Искаше ми се да научиш, но не бях сигурен, че ще го одобриш.

— Посетиха ме хора от милицията. Те вече знаят, че го правиш заради мен. Искаха да им помагам да те заловят. Отказах. Не искам да те заловят. Искам да бъдеш на свобода.

— Благодаря ти. Винаги съм знаел, че ти си най-добрата. Ти си моята кралица, само ти можеш да се разпореждаш с живота ми.

— Нуждая се от помощта ти. Нали няма да ми откажеш?

— Ще направя за тебе всичко, което пожелаеш.

След петнайсет минути незабелязано се измъкнах от прохладния коридор на улицата и си тръгнах, отнасяйки на устните си тръпчивия вкус на нейната единствена, но толкова продължителна и страстна целувка. За пръв път не изчаках тя да се появи пред публиката. Моята кралица ми разкри предназначението ми и отсега нататък съм длъжен да използвам всичките си сили и възможности, за да оправдая доверието й.

Трябват й пари. Не, тя не ми искаше пари назаем, а ми обясни откъде и как мога да ги намеря. Имало някаква жена на име Олга Плетньова, била омъжена, но имала и любовник, много богат. Ако някой я заплаши, че ще разгласи нейната съпружеска изневяра, тя ще плати. Няма чак толкова много свои пари, но любовникът й има. Адресът на тая госпожа е известен, така че няма да е много трудно да бъде проследена, да се изясни къде е любовното й гнезденце и да се направят снимки или да се заснеме с видеокамера. Телефонът й също е известен. Никакви проблеми.

Моята кралица се оказа дори още по-нещастна, отколкото предполагах. Разбира се, когато наблюдавах нейните изяви пред публиката, аз дори за миг не допусках мисълта, че при тези концерти тя се показва в истинския си облик. От наивност обаче смятах, че тя е избрала този външен вид преднамерено, защото той й позволява да изкарва хляба си, като угажда на долните вкусове на хората, които посещават концертите й, преглъщайки слюнките на похотливите си мечти. Оказа се, че моята кралица непоносимо страда от това, което трябва да прави, а то й носи съвсем малко пари, само колкото едва-едва да преживява. За да се изтръгне от този отвратителен образ обаче са й нужни пари, не жалки копейки. Истински Големи пари, които ще й позволят да не се занимава повече с този омразен занаят. Пари, които ще ни дадат възможност да бъдем щастливи и двамата. Точно така каза: „Ние няма да можем да бъде заедно, докато сме бедни. Намери парите, накарай я да ги плати — и ние с тебе ще се махнем оттук“. От припрените й обяснения аз разбрах, че за нея е особено важно да намеря парите именно по този начин. Да ми ги донесе Олга Плетньова. Тя нищо не ми обясни, но по трепета в гласа й, когато произнесе това име, разбрах, че Олга Плетньова за нея не е просто източник на възможни доходи. Тази жена означава за моята кралица нещо много повече. Някаква обида, скарване, конфликт. И това само укрепи увереността ми, че съм длъжен да изпълня своето предназначение. Никой няма право да оскърбява моята кралица.

Глава 14.

В девет и половина сутринта Настя се прибра вкъщи и останала без сили, направо рухна в леглото. Отдавна не бе изпитвала такова разочарование. И горчивината от поражението не се смекчаваше от думите на благодарност, които бе изслушала заради залавянето на престъпник, отдавна търсен от колегите, специализирали се в разкриването на грабежи и насилствени обири. Задържаният на име Василенко имал приятния навик да проследява жертвите си в магазини, ресторанти и други места, където хората трябва да вадят портмонета и портфейли. Работел сам, затова предпочитал да напада или жени, или пияни мъже, или трезви, но явно отстъпващи му като фигура и физическа сила. Василенко бил простодушен, късметлия и непретенциозен — изобщо не се стремял да получи един милион долара, и то веднага, а напълно се задоволявал с много по-скромни суми, естествено при условие те да постъпват редовно. Попълвал бюджета си средно два пъти седмично и за да станеш негова жертва, било достатъчно да имаш в портфейла си двеста–триста долара, можело и във вид на рубли или в каква да е твърда валута. Към момента на днешното задържане Василенко имал осъществени трийсетина грабежа, докладвани за последните четири месеца.