Страница 62 из 108
— Ето! — Той изразително вдигна показалеца си. — Ето я цялата същина на проблема ти. Ето в тези няколко думи. Приятно ли е да си малка, а, Настюха? Всички те жалят, всички те глезят и пазят. Край, Анастасия Павловна, аз взех решение. Заставам рамо до рамо с твоите началници в неравната битка за съзряването на твоята личност. Борбата ще бъде кръвопролитна и продължителна, но аз съм готов. А ти, от своя страна — хитро се усмихна той, — не се страхувай много. Ако има нещо, аз ще ти помогна. Сега ми подай картофите, те са съвсем студени, от мен да мине, не ги яж, по-добре да ти сложа още една пържола.
— Не! — Настя трескаво се вкопчи в чинията, сякаш й отнемаха най-скъпото. — Не ги давам. Ще ги ям.
— Е, ама не е вкусно така! Не ставай глупава, Ася. Хайде, искаш ли да ги стопля в тигана? Бързо ще стане.
— Не — твърдо повтори тя, като едва сдържаше смеха си. — Ще ям това заради принципа. Сама съм си виновна и сама ще си го изям.
— Аха, разбирам, започна се битката на живот и смърт. Добре, добре, работи върху себе си. В рамките на тази жестока битка ти разрешавам да измиеш съдовете след вечеря.
— Благодаря, мили — разчувствано каза Настя, задавяйки се с изстиналите картофи. — Ти си ми истински приятел.
Когато до десет и половина оставаха двайсет минути, Настя започна трескаво да изхвърля дрехи от гардероба. От една страна, трябваше да се облече така, че хем да й е удобно да седи в колата, хем да не й е студено навън. Но от друга страна, й се искаше да може да влезе в клуба, ако стане нужда. Късата пола отпада, за нея трябват дамски обувки, а по улицата не се ходи лесно с високи токове. Младите момичета са прави — те носят с миниполите много особени обувки, нещо като скиорски, с връзки, с тях сигурно е удобно и да ходиш дълго пеша, но Настя няма такива. О! Ето едни прекрасни кожени панталонки, теснички и мекички. Към тях може да подбере удобни обувки, подходящи и за ходене пеша, и за посещение на нощен клуб. А отгоре какво? Сред купчината свалени от рафтовете дрехи Настя неочаквано откри два неразпечатани прозрачни пакета. Господи, Дашка й подари тези блузки още миналата година! А тя не само не ги облече нито веднъж, но не е и отваряла пликовете, за да ги погледне. Ха! Много подходяща блузка — хем с дълги ръкави (за да й е топло), хем с голи рамене (като за клуб).
Настя грабна от дивана купчината дрехи и я напъха на един от рафтовете в гардероба, после изхвърча до кухнята, където Чистяков спокойно редеше пасианс.
— Льош, добре ли изглеждам?
Той вдигна глава и присви очи.
— Зависи за какво или за кого. Ако е за мен, е прекалено секси, Коротков може и да не те дочака.
— Е, стига и ти де — избухна в смях Настя. — За нощен клуб.
Алексей отрицателно поклати глава.
— Няма да мине. Ако там има нормален фейсконтрол, няма да те пуснат и да припариш.
— Защо? — огорчи се Настя. — Какво не ми е наред?
— Очите. Имаш очи на стара уморена костенурка. На такива като тебе мястото им не е в нощните клубове.
— Какво искаш да кажеш — че входът в нощните клубове е забранен за стари костенурки ли?
— Старите костенурки, скъпа моя, трябва и да се обличат като стари костенурки, а не като новородени гущерчета. Казвам ти това в рамките на неотдавна обявената битка. Хайде, стига, Коротков сигурно вече беснее от чакане.
Колкото повече наближаваше излизането на групата „Би Би Си“ на сцената в клуба, толкова повече се изнервяше Настя. Кой знае защо тя беше сигурна, че Фена днес ще дойде, имаше чувството, че усеща присъствието му буквално с кожата си. И много се страхуваше, че той ще успее да си отиде неразпознат.
— Какво се тресеш така, като че си болна? — сърдито й повтаряше Коротков. — Няма къде да се дене, момчетата ще го пипнат. Натъпкал съм в клуба толкова много хора, че на всеки висок блондин ще се паднат по двама наши. И отвън дежурят трима, ако не броим теб и мен. Пиле не може да прехвръкне!
Но тя се тревожеше толкова много, че дори не можеше да седи в колата. Вече почти цял час с Юра се разхождаха по една и съща улица, като за всеки случай гледаха да не се отдалечават много от колата. През това време от клуба на три пъти им съобщиха за подозрителни младежи, но или после се изясняваше, че не са сами, или поредният подходящ висок блондин си тръгваше преди изпълнението на Светлана Медведева.
Най-сетне тя излезе на сцената. Напрежението нарасна дотам, че Настя сякаш всеки момент щеше да припадне.
— Хайде да седнем в колата — предложи тя. — Нещо ми се вие свят.
Седнаха, но само след пет минути Настя отново взе да се върти на седалката.
— Не, не мога. Хайде да походим още малко.
Коротков мълчаливо завъртя пръст до слепоочието си, но покорно слезе от колата.
— Слушай, я вземи да се стегнеш! Така и ти се изнервяш, и мен притесняваш.
— Извинявай — виновно промърмори тя, — място не си намирам.
„Твоето място е вкъщи, в топлото легло — мислено си отговори Настя. — Като не те бива да се занимаваш с оперативна работа, скатавай се до печката и не се напъвай да ставаш подполковник. Вижте я само — мис Марпъл с кожените гащи. Правилно ме нарече Льошка стара костенурка. А оперативният работник трябва да бъде младо гущерче, енергично, весело и пълно със сили“.
— Какви си ги мърмориш там за някакви рептилии?
Виж ти, дори не бе забелязала, че си довършва мисълта на глас.
— Нищо, Юра, аз така, обмислям свои неща. Почакай ме тук, ще отида с бърза крачка до ъгъла и ще се върна.
Тя стигна до най-близкото кръстовище почти бегом, обърна се и тръгна обратно към колата. Бързото ходене й помогна да усмири треперенето. Настя видя, че Коротков разговаря с някого по радиостанцията, но вече не можеше да върви по-бързо, прекалено се беше задъхала.
— Е, какво става? — попита запъхтяна.
— Готово! — тържествуващо обяви Юра. — Намерили са го. Видя ли, а ти се страхуваше.
Настя дишаше тежко и често, като риба, изхвърлена на сухо. Гърлото й беше пресъхнало, беше страшно жадна.
— Сигурни ли са, че е той? Откъде са толкова сигурни?
— Висок младеж, наистина не съвсем блондин, по-скоро светъл шатен. През цялото време стоял или обикалял клуба сам. А сега е излязъл от клуба след някаква компания. Държи се на разстояние, не ги доближава. Всичко е точно, Аска! Иска да проследи някого от тази компания. Можеш да се отпуснеш и да изпушиш една цигара, момчетата работят. Няма да го изпуснат.
Краката на Настя се подкосиха и тя се принуди да се подпре на колата, за да не изгуби равновесие. Нима всичко се получи, както го бе замислила? Просто невероятно — първият й самостоятелен случай, първото отговорно решение, което тя толкова трудно взе днес — и всичко се получи.
— Не може да бъде — каза на глас.
— Какво не може да бъде? — учуди се Коротков.
— Всичко да се получава от първия път. Не вярвам.
— Слушай, я вземи да се успокоиш, а? — ядоса се Юрий. — Какъв първи път? Какви си ги измисляш? Искаш ли да ти изредя от раз двайсетина случая, при които ти си разработвала комбинации и после всичко се е получавало? Не се подценявай.
— Ти не разбираш, Юра. Да, разработвала съм комбинации, но ги утвърждаваше Житената питка. Той, а не аз, вземаше решенията за осъществяването им. А тук аз сама…
— Добре де — уморено махна с ръка той, — защо ли споря с тебе, като не разбираш от дума. Качвай се в колата да те закарам вкъщи.
— Хайде да почакаме — решително каза Настя. — Представи си, че момчетата са сбъркали и малко по-късно в клуба се намери истинският Фен?
— Представи си, та представи си… — пак взе да мърмори Коротков, но не успя окончателно да оформи претенциите си към Настя, защото запищя радиостанцията.
— Втори, Втори, тук Шести. Компанията се раздели, двама слязоха в метрото, другите трима — двете момчета и момичето — продължиха към проспект „Вернадски“. Обектът ги следва.
— Разбрах те, Шести. Колата е наблизо, ако има нещо — ще ги подхване. Край.