Страница 57 из 108
— Интуицията ми го подсказва — усмихна се Настя. — Младежите обикновено не боледуват дълго, така че ако не е дошъл в клуба в понеделник, защото е бил болен, до четвъртък определено ще се оправи. Макар и не напълно, но достатъчно, за да отиде да чуе любимата си певица. А ако е бил нощна смяна в понеделник, в четвъртък вечерта трябва да е свободен. Пресметнах също, че ако е на плаващо работно време или „денонощие през три“, пак излиза, че днес трябва да дойде. Така че да не губим надежда.
— Ами ако Женя изобщо не го познае, защото не го е запомнила?
— Пепел ти на езика! — ядоса се Настя. — Да не си посмял да мислиш негативно, това блокира нормалната работа на мозъка. Разбра ли? Ще пиеш ли кафе?
Андрей вече бе отворил уста да каже, че не обича кафе и предпочита чай, когато вратата с трясък се отвори и в кабинета нахълта Коротков.
— Край, колеги, лоша работа. Насадихме се.
— На какво? — машинално попита Настя, макар че по вида на Юрий вече бе разбрала всичко.
— На същото. Днес на разсъмване е намерен труп на младо момиче. Удушено със струна от китара. Също любителка на нощните клубове.
— Била е в понеделник в „Протон“? — ужасена попита Настя.
Значи Фена е бил там. Бил е там, а те са го изпуснали. И Женя не го разпозна. Тя не си го спомня. Бил е в понеделник в нощния клуб и днес имаме поредната жертва. Тя, Настя Каменская, не се справи и смъртта на младото момиче тежи на нейната съвест.
— Абе не, слава богу, не е била в „Протон“. Миналата седмица е ходила в клуб „Алегро“, когато там е свирила групата „Би Би Си“. Този път нашето приятелче нещо дълго време се е канило. Наливай, Аска, не се стискай, виждам, че водата ти току-що е кипнала.
Настя наля кафе на себе си и на Коротков, в чашата с вряла вода, предназначена за Андрей, пусна пакетче чай „Липтън“.
— Това, че дълго се е канил, всъщност е естествено — каза тя, след като дойде на себе си от първоначалния шок. — Момиче е.
— И какво, като е момиче? — не разбра Коротков.
— Момичетата обикновено ги изпращат кавалери късно вечер. Да хванеш само момиче късно вечер, не е толкова лесно, колкото си мислиш.
— Това, да — съгласи се Юрий, — права си, някак не се сетих. Значи нашият Фен е тук, в Москва, никъде не е заминал и поне снощи е бил жив и здрав. Какво пък, ще го очакваме днес. Не може да ни избяга.
Глава 13.
Трупът на Альона Гребньова беше намерен във входа на блока, където е живеела. Престъпникът по всяка вероятност я бе настигнал на улицата и спокойно бе я следил, докато тя отворила вратата. Тогава явно е влязъл заедно с нея. Това се е случило около един часа през нощта, когато Альона се е прибирала от работа. Била фризьорка, работела в салон, а в извънработно време често обслужвала дами, които се нуждаели от стилни прически през нощта. Сред постоянните й клиентки имало редовни посетителки на скъпи клубове и казина, няколко високоплатени проститутки и дори двама мъже с „трудни“ коси, нуждаещи се от постоянна поддръжка.
Една седмица преди гибелта си Альона прекарала около три часа в нощния клуб „Алегро“, където отишла с приятели и с постоянния си кавалер, който се канел в най-близко бъдеще да й стане годеник. Приятелите й, две момичета и две момчета, дълго не можаха да проумеят защо хората от милицията толкова педантично ги разпитват за въпросната вечер и ги карат да си спомнят кой какво е говорил. Не беше лесно да си спомнят, защото мигар можеш да възпроизведеш подробно и последователно едно общо дърдорене от преди седмица, дърдорене под звуците на гърмяща музика и обилно полято с алкохол? Миша Доценко се изпоти сто пъти, докато накара петте зашеметени от страшната вест лица, настанени пред него, да му обрисуват що-годе ясна картина. Разбра се, че най-напред си бъбрили за общи познати и собствени проблеми, после плавно преминали към професионални теми, Альона започнала да им разказва нещо за своите клиенти, за техните смешни привички и неизпълними изисквания, след което някой от присъстващите, май гаджето на Альона, повдигнал въпроса за умението на хората да виждат себе си отстрани. Защото според него неизпълнимите изисквания произтичали именно защото някои хора виждали себе си по съвършено определен начин и смятали, че еди-какво си ще „им отива“ и с тяхната коса „това спокойно може да се направи“, докато маестрото по прическите съвсем определено знае, че с наличната коса никога не може да се направи „ей това“, а крайният резултат само ще загрози клиента. Събеседниците възразили на гаджето на Альона Гребньова, че понятието „отива — не отива“ и „ще загрози — няма да загрози“ е много субективно, че клиентът си мисли, че ще стане по-красив, майсторът пък смята, че няма да стане, но нали това е въпрос на вкус. Кой е казал, че вкусът на фризьора е по-добрият? Нима това се определя само от документчето, което той получава при завършването на курса по фризьорство? Ами ако клиентът е художник и има диплома за завършено училище по изкуствата, тоест чувството за красота също не му е чуждо? Спорът бързо стигнал до задънена улица, но в този момент на сцената излязла групата „Би Би Си“ и гаджето на име Алик предложило да сменят темата с по-актуална, а именно — да обсъждат външността на артистите и техния стил на сценично поведение. Това щяло да позволи нагледно да демонстрират различията при възприемането. Идеята била подкрепена, след което всеки от шестимата, без да жали краските и мобилизирайки цялото си остроумие, започнал да критикува Светлана Медведева, Борис Худяков и Бек Бейсенов. Момчетата се гаврели предимно със светлорусия казах, към Медведева почти нямали претенции — горещо одобрявали нейните изваяни заоблени форми.
— Защо се заяждате с Бек? — възмущавали се момичетата. — Вие просто му завиждате, задето е толкова необичаен.
— Щяхме да му завиждаме, ако беше такъв по природа — възразявали момчетата. — Ама той е изрусен! И ние можем да се боядисаме зелени и също ще бъдем необичайни.
— Той е талантлив — упорствали техните приятелки, — танцува страхотно. И е необичаен не защото е блондин с мургава кожа, а защото танцува най-добре от всички. Има необикновена пластика.
— Пластиката му е най-обикновена — заявил Алик, — просто на вас ви изглежда необикновена именно защото външността му е нестандартна. Вие се захласвате по необичайната му външност и прехвърляте това възприятие върху всичко останало. Хващам се на бас, че ако го заговорите, необикновени ще ви се видят и неговите думи и мисли, макар че той няма да каже нищо особено. Хайде, опитайте да ми докажете, че не е така.
Никой не рискувал да доказва това, с Алик изобщо било трудно да спори човек — той още от дете бил луд по логиката, четял някакви сложни книжки и обичал да говори за прочутия софизъм на Еватъл, предлагайки на събеседника да реши тази логическа задача. Тъй като никой от приятелите на Алик не можел да я реши, неговият авторитет в споровете все още бил непоклатим. Ето защо всички с лекота превключили към обсъждане на певицата Светлана и тогава ролите моментално се сменили: момичетата остро я критикували, а момчетата се опитвали да защитят мнението си за несъмнената привлекателност на солистката. Особено злобна била критиката на Альона Гребньова. Обект на нейната злъч били краката, бедрата, гърдите, костюмът, гримът и прическата на певицата. Альона не харесвала абсолютно нищо у нея.
— Да сте забелязали около вас да се върти някой и особено внимателно да се вслушва в разговора ви? — попита Доценко.
Не, те не били забелязали никого, но не се и заглеждали специално. Били увлечени в спора и гледали само към сцената и един към друг.
— Погледнете тези снимки — може би сте видели някого от тези хора в клуба?
И в това на Михаил не му провървя — те не можаха да кажат нищо определено. Да, май ей този им изглеждал познат, май били виждали и този, но не били сигурни дали онази вечер в клуба, или друга вечер и на друго място. Не, не ги познавали лично, съвсем определено.