Страница 56 из 108
В същия момент се чу глухо тупване, сякаш някой горе бе изпуснал нещо тежко. И двамата изтръпнаха.
— Слушай, да не убият нашата глупачка — загрижено каза Олга. — Май се бият там. Защо не се качиш да видиш?
— Я престани, какви ги приказваш?
Павел сладко се прозина и протегна, после също погледна към тавана и се ослуша.
— Не, никой не се бие. Вече нищо не се чува. Просто са изтървали нещо, пияни хора… Засили звука, хайде да догледаме филма.
Олга натисна копчето на дистанционното, от телевизора отново се заизливаха оживени гласове, но се оказа, че вървят финалните кадри. Филмът свърши.
— Е, край, Льолка, лягаме си — изкомандва Павел. — Утре трябва да ставаме рано.
Олга изключи телевизора и тръгна към банята. И все пак реши да звънне на Светлана, просто така, за всеки случай, но в този момент на горния етаж оглушително се тръшна врата и по стълбището се чуха бързи крачки.
„Светка бяга — помисли си Олга. — Тя е, разбира се. Всеки друг човек би използвал асансьора, все пак са на дванайсетия етаж. А Светка има да претича само един етаж до нас. Сигурно все пак нещо се е случило“.
Тя бързо отвори входната врата, но вместо съседката видя непознат мъж на средна възраст с разкривено от ярост лице. По-точно, не би казала, че мъжът й беше съвсем непознат. Олга го беше виждала някъде и по-рано. Но къде?
Тази последователност на събитията й се стори странна — отначало шумен и явно недружелюбен разговор, после падане на нещо (може би тяло), после това припряно излизане на мъжа. Олга се втурна към телефона и набра номера на съседката.
— Ало! — чу се пълен с надежда глас. — Володя, ти ли си?
Олга затвори, без да продума. Ясно, скарала се е с приятеля си, сега очаква той да се обади и да се върне. Важното е, че глупавичката й млада съседка е жива и здрава. Вярно, приятелят й е някак съмнителен, но в края на краищата това не е нейна работа. И все пак — къде го е виждала по-рано?
По пътя към къщи Андрей и Ина оживено обсъждаха посещението си у певицата. Ина караше бързо, след полунощ московските улици бяха пусти и тя можеше без всякакви опасения да развива по-висока скорост.
— Не пришпорвай така колата — помоли Андрей.
— Страх ли те е? — позасмя се Ина.
— Не, просто искам да бъдем повече време заедно — неочаквано за самия себе си призна той. — Защото ей сега ще стигнем вкъщи и всеки ще се свре в своята дупчица. Инка, затъжил съм се за теб. Защо не се виждаме всеки ден, ти да знаеш случайно?
— Защото и двамата работим. И работите ни невинаги съвпадат по време. Нали ти не можеш да престанеш да преследваш бандитите си вечерно време?
— Така е. И ти не можеш да не посещаваш своите болни дечица, ако вечер вдигнат температура — въздъхна Андрей. — И къде е изходът от това положение?
— Никъде — безгрижно отговори Ина. — Изход няма, затова ще приемем ситуацията такава, каквато е. Между другото, какъв беше оня мъж при твоята певица? Дали й е съпруг?
— Не разбрах защо беше това „между другото“, но определено не й е съпруг. Тя изобщо не е омъжена. Следователно й е любовник. Ама я се опитай да ми обясниш какво общо може да има помежду им. Младо красиво момиче и тоя похабен впиянчен чичка. Умът ми не го побира за какво й е потрябвал.
— Ето на, това си ти! — весело каза Ина. — Нали винаги съм ти казвала, че нищо не разбираш от жени. Така че не се и опитвай да ги разбереш. Ти си мъж, природата ти е отнела възможността за това. На генетично ниво.
— Ами ти разбираш ли? Имам предвид отношенията между певицата и тоя алкохолик. Разбираш ли какво може да ги свързва?
— Разбирам — кимна Ина, без да откъсва очи от пътя пред себе си. — Но също на генетично ниво, така че няма да мога да го обясня с думи. А ти забеляза ли как тя се стеснява от него?
— Стеснява ли се? — учуди се Андрей. — Откъде ти хрумна?
— Браво бе, и това ми било оперативен работник! Ами нали отначало тя се опита да го представи като свой роднина, докато самият той не заяви, че без нея не си ляга. Ще ти кажа нещо повече: тя започна да лъже за роднината още преди той да довтаса при нас. Нали можеше просто да каже, че приятелят й си е легнал и трябва да пазим тишина. Но тя е предполагала, че той може да се покаже, затова се е застраховала — да не би да си помислим, че има такъв жалък любовник. Решила е да ни го представи като роднина, в случай че той все пак се появи. А той, старият глупак, й провали цялата конспирация — взе да се прави на съпруг. Горкото момиче цялото пламна от срам. Знаеш ли, в един момент ми дожаля за нея. Изглеждаше толкова нещастна, слабичка, дребничка, потисната, с очи на подгонено животно…
— Хайде, не я съжалявай, Червенушке — засмя се Андрей. — Тя печели не по-малко от теб. А може би и повече. Дребничка и потисната изглежда в присъствието на любовника си, а когато го няма, е съвсем друга.
— Така ли? — заинтересовано попита Ина. — И каква е?
— Тя през трупове ще мине, за да спечели повече пари. Чуждият живот изобщо не я интересува, стига самата тя да забогатява.
Стигнаха до блока си и още почти час седяха в колата, докато изведнъж се сепнаха, че вече е един и половина, а утре (по-точно, още днес) трябва да станат рано и да тичат за работа.
В четвъртък сутринта на път за работа Настя Каменская се опита да си спомни къде беше чувала странното твърдение: колкото по-малко спиш, толкова по-малко ти се спи. Беше го чувала отдавна и тези думи винаги й се бяха виждали абсурдни. Но тази сутрин, след като прекара нощта почти без да мигне, тя неочаквано разбра, че явно в тях има някаква истина. От деня, когато в дома й се засели кученцето, тя нито веднъж не бе успяла да посвети цяла нощ на пълноценен сън, защото Момъка постоянно търсеше внимание и ласки, скимтеше и можеше да събуди и Чистяков, свирайки се в тяхното легло. А последната нощ се оказа за Настя напълно безсънна — тя на всеки петнайсет минути ставаше и проверяваше дали състоянието на кученцето не се е влошило. За щастие диарията беше спряла, то не повръщаше вече, но все така лежеше неподвижно и дори не се опитваше да се добере до паничката, за да пийне вода.
Преди лягане Настя трябваше заедно с Алексей да издържи битката с даването на хапче на кученцето. Събралият горчив опит Чистяков веднага взе кърпите и стегнато пови като бебе Момъка. Като го стискаше здраво с едната ръка, с другата разтвори челюстта му, а задачата на Настя беше да натика късчето таблетка по-дълбоко в гърлото на кученцето. Простата на пръв поглед процедура се превърна в кошмар, Настя пребледняваше и на няколко пъти едва не припадна — кученцето се мяташе с всички сили и се опитваше да я ухапе, настървено плюеше лекарството и при това врещеше толкова жално, че сърцето й се късаше. Накрая всичко свърши успешно.
— Е, разбра ли сега? — злорадо попита Чистяков и пусна Момъка от усмирителната риза.
— Мдааа — отвърна неопределено Настя и грабна цигарата. — Така човек може да получи инфаркт. И същевременно инсулт.
На сутринта се оказа, че мъките не са били напразни. Момъка отвори очички и с олюляване се потътри към паничката с вода. Вярно, това пътешествие отне всичките му сили и когато се напи, той веднага рухна на пода. Но и това беше прогрес в сравнение с вчерашното му състояние.
Настя едва бе успяла да кипне водата за първата на работното място чаша кафе, когато пристигна Андрей Чеботаев. Носеше не много весели новини, а по-точно — никакви. Никой от хората, близки до групата „Би Би Си“, не разпознал младежите на снимките и на композиционния портрет.
— Е, ами добре тогава — с пресилена бодрост каза Настя, като се стараеше да не издаде разочарованието си, — нали и не се надявахме много. Днес пак ще снимаме в клуба, утре Женя Рубцова ще види записа. Кой знае защо, имам чувството, че утре ще го видим. Женя ще ни го покаже.
— Защо имаш такова чувство? Някакви данни ли си получила? — развълнува се Андрей.