Страница 47 из 108
— Какво ти направи? — едва не падна от дивана Павел. Вече беше съблякъл ризата си и седеше пред Олга само по дънки, гол до кръста.
— Предложение за брак — търпеливо повтори тя.
— С други думи, този твой Ромео иска да се разведеш с мен, така ли?
— Именно.
— Но ти му обясни, че това не може да стане, защото няма начин да стане, нали?
— Постарах се.
— И той разбра ли те?
— Страхувам се, че не. Паша, трябва да се измъкна някак от тази ситуация. Разбира се, той много ми харесва — и е добър човек, и е превъзходен любовник, но не чак до такава степен, че да се омъжа за него. И изобщо, не смятам да се разделям с теб.
— Дааа, Льолка, лошо си се насадила — съчувствено проточи Павел. — Добре, лягай си сега, утрото е по-мъдро от вечерта — ще измислим нещо.
Точно в десет часа сутринта във вторник Женя Рубцова застана на прага на кабинета на Настя Каменская. С чистото си нежно лице, с косата, спретнато сплетена на дебела дълга плитка, със сивото си костюмче и детските обувчици с тъпи заоблени носове тя изглеждаше учудващо млада, много по-млада от своите деветнайсет години, и поради това някак беззащитна и съвсем безпомощна.
— Здравейте, Женя — с усилие продума Настя. — Сега ще отидем да изгледаме видеозаписите. Поседнете за малко, ще дойде Игор Валентинович и ще ви заведе.
— Игор Валентинович ли? Той ли ще дойде с мен?
Тя не можа да не забележи как лицето на младото момиче грейна от радост. „Нещо доста силно реагира на Игорьок. Да не се е влюбила? Малка си още, миличка, да се влюбваш в детективи — вяло си помисли Настя. Главоболието се засили, тя вече едва говореше, всяка произнесена на глас дума отекваше в черепната й кутия като взрив, който сякаш би могъл да пръсне мозъка й. — Сигурно ми се е качило кръвното. Господи, това е непоносимо. Трябва да питам хора, които страдат от хипертония, какви хапчета пият в такива случаи. Аз съм голям спец по сърдечносъдовите проблеми, виж обаче с хипертонията не знам как да се боря“.
Вдигна слушалката на телефона и набра номера на Лесников.
— Женя Рубцова дойде — съобщи му тя едва чуто, понеже вече беше разбрала, че колкото по-тихо говори, толкова по-малко болезнени се получават тези вътрешночерепни взривове.
Игор дойде след няколко секунди — неговият кабинет беше срещу нейния.
— Игор, нали може да не идвам с вас? — почти прошепна Настя. — Нещо става с главата ми.
— Да ти дам хапче? — съчувствено предложи Лесников.
— Ако е за високо кръвно, дай.
— Не, имам само обезболяващи. Прескочи до санитарната част, там имат всичко — посъветва я той.
Прескочи до санитарната част, а! Лесно е да се каже, но не е лесно да се направи. Настя имаше чувството, че не може да стигне дори до вратата на кабинета си. Нима наистина кръвното й налягане е скочило толкова много? А тя, глупачката, се налива с литри кафе! Ами то се знае, от такива дози кофеин кръвното и на умрял човек ще се вдигне. Житената питка! Ето кой ще й помогне. Той е дебел, не може да няма проблеми е кръвното, значи има и лекарства.
Сметките й излязоха верни. В касата на полковник Гордеев се намери цял арсенал от медицински препарати за всички случаи от живота и той с щедра ръка й отсипа някакви швейцарски таблетки.
— Вземи две наведнъж и се постарай да не рипаш много поне половин час — сърдито избъбри Виктор Алексеевич.
— Какво значи да не рипам много? — попита Настя само с устни.
— Да не пушиш и да не пиеш кафе. И да не правиш резки движения.
— И ще помогне ли? — недоверчиво попита тя.
— Трябва да помогне. Ако ли не, ще ти дам кола да се прибереш вкъщи.
Настя послушно глътна две таблетки и се облегна на стола, опря тила си в стената и притвори очи. Да не пие кафе — добре, изтърпява се, още повече че и не й се пие много, но да не пуши — това е проблем. Трябва да събере цялата си воля и да мисли за всичко друго, само не и за цигара. И за какво да мисли, когато толкова я боли главата? Ами как за какво, отговори си сама, за Фена естествено. Ето, сега Женя ще изгледа записа и ще каже кого от присъствалите в клуба млади блондини е срещнала тогава на улицата. Половината работа, кажи-речи, ще е свършена. Ще установят лицето, а как ще докажат, че то е свързано с убийствата — това ще го измислят.
Главоболието взе да утихва, гаденето престана и след около четирийсет минути Настя вече с интерес взе да поглежда към пакета цигари на бюрото. „Не, ще потърпя още — реши тя. — Още десет минути, та да е сигурно“. Но след десет минути отново си даде отсрочка, после още една и още една. В края на краищата й стана просто любопитно докога ще може да се владее и да не пуши, когато има възможност. Настя се почувства много по-добре, обзе я нещо като спортна злоба. В края на краищата реши да не пуши, докато се върнат Лесников и Женя.
Наложи се да чака дълго. Най-сетне вратата се отвори и влезе Женя, придружена от Игор.
— Е, какво? — нетърпеливо попита Настя. — Открихте ли го?
— Съвсем не, Анастасия Павловна — отговори Лесников. — Женя твърди, че той изобщо не е бил в клуба.
— Как така не е бил?
Настя машинално грабна една цигара и дори не забеляза това.
— Нямало го е, Анастасия Павловна — потвърди Женя. — Гледах много внимателно, с Игор Валентинович изгледахме записите два пъти. Не е бил там.
— Ами онзи блондин, метранпажът?
— Не е той — твърдо отговори Женя. — Няма нищо общо с онзи човек.
Глава 11.
За сцената, която й направи баща й в неделя, след като милиционерите си тръгнаха, Женя се стараеше да не си спомня. Баща й и по-рано не се въздържаше да й говори обидни и според нея крайно оскърбителни думи, но този ден той надмина себе си. И главният извод от казаното беше, че дъщеря му е изпечена лъжкиня, която върши гадостите си тихомълком и нарушава неговите забрани, вместо да се вразуми и да приеме факта, че баща й знае по-добре как трябва и как не бива да се държи тя просто защото е по-възрастен и има повече житейски опит. И практиката само е потвърдила неговата гледна точка, защото ако Женя го била слушала, никога нямало да се набърка в история със сериен убиец, заради която сега е принудена да си губи времето за безкрайни посещения на „Петровка“.
— Твой дълг е да помогнеш да открият този мерзавец и да го обезвредят! — с вибриращ от злоба глас й крещеше баща й. — Това е твое свято задължение и ще правиш това, което ти кажат служителите от милицията. Но аз, между другото, оставам без секретар, докато отсъстваш, и това ми пречи да работя нормално. Няма да споменавам, че ти плащам заплата за работа, която не вършиш, защото прекарваш времето си в милицията. Защо трябва да хвърлям парите си на вятъра? Не стига, че редовно плащам данъци, от които именно се издържа нашата милиция, ами ти сега ме принуждаваш фактически да плащам и тяхната дейност по конкретен случай. И запомни: ако посмееш дори още веднъж да си разплетеш косата, да облечеш неприлични дрехи и да нацапотиш физиономията си, ще те заключа вкъщи и ще поставя охрана. А ако не разбираш защо, ще ти обясня. Този тип се е припознал веднъж, но може да се припознае отново, особено ако те види край блока, в който носи писмата си. И аз не мога да гарантирам безопасността ти. Не забравяй, че това е луд човек. Ами ако започне да те закача? Ами ако те изнасили и убие?
Женя слуша всички разсъждения на тази тема почти три часа, като се стараеше да се владее, да не изскочи от стаята и да тръшне вратата, да не се разридае. Прекара нощта почти без да заспи — мислеше ту за баща си, ту за Игор, ту за нелепия си живот. До сутринта взе решение: щом ще живее с баща си, трябва да търси пътища към сдобряване.
— Татко, в десет часа трябва да бъда на „Петровка“ — каза предпазливо, когато сервираше закуската на баща си.
— Добре — хладно отвърна той. — Сега ще отидем на работа, после Григорий ще те закара. И ще те докара обратно.