Страница 46 из 108
Роман дойде да я вземе в единайсет. Беше се захладило и днес той носеше елегантен светъл костюм и скъпа риза с още по-скъпа вратовръзка. Когато влезе в апартамента, Олга неволно се възхити на вида му. Още не беше успяла да се облече и отвори неглиже — изглеждаше твърде съблазнително.
— Здравей, мили — усмихна се тя. — Извинявай, още не съм готова. Дай ми само три минути.
Тя забеляза как заблестяха очите на Роман. Олга добре познаваше този блясък, той я радваше и възбуждаше, понеже й говореше, че е обичана и желана, и нямаше случай той да не предизвика отклик в нейното тяло. Поддавайки се на порива, тя прегърна Роман, притисна се до него. Ръцете му веднага започнаха жадно да галят бедрата й, устните му бързо плъпнаха по шията, по рамото… и спряха. Роман леко я отстрани.
— Обличай се, Оленка. Да не се увличаме.
— Но защо? — игриво попита тя. — Та нали за никъде не бързаме. Или ти си в цайтнот?
— Имаме време, колкото си искаме — сериозно отговори той. — Така че няма да бързаме. Тук е домът, в който живееш със съпруга си. Аз не мога да си позволя неуважение към това.
„А аз мога — мислеше си Олга, докато закопчаваше панталона си и трескаво избираше от дрешките в шкафа нещо подходящо за времето навън. — Дори много лесно мога. Може би съм безнравствена? Ами не, не бих казала. И аз мога да си позволя такова неуважение, и Пашка може. Със сигурност знам, че е водил тук свои любовници, не много често, но е водил. Просто Рома не знае нашата тайна, а ние с Пашка я знаем. Е, добре, ще се правя на омъжена жена…“
Почти до вечерта те обикаляха магазините, но купиха някакви дреболии — плажна чанта и един бански с парео за Олга и шорти за Роман. Винаги ставаше така — и двамата бяха придирчиви към покупките си, никога не вземаха нещо, което само приблизително приличаше на търсеното. Именно затова при подготовката на съвместния отпуск им бяха нужни най-малко десет такива пазарувания.
След магазините отидоха в апартамента, който Роман бе наел специално за срещите с нея.
— Е, ето че дочаках — прошепна той и я прегърна с такава страст, сякаш не бяха се виждали поне година, а всъщност бяха идвали тук миналия петък.
И отново Олга с неприятна за самата нея трезвост се запита: докога ще продължава това? Не е възможно един мъж да обича една жена толкова пламенно и предано в продължение на много години. Просто няма такова нещо. Рано или късно идва краят. Е, в такъв случай — кога? Колко още й остава да бъде до него? Въпросът бе зададен, но отговорът потъна в неговите жадни целувки.
После те седяха разсъблечени срещу отворения прозорец и се наслаждаваха на дългоочакваната прохлада. Роман донесе две чаши с шампанско и отвори кутия бонбони.
— Шампанско? — учуди се Олга. — По какъв случай?
— По тържествен — усмихна се той. — Оленка, искам да ти направя предложение.
Олга леко повдигна вежди в очакване. Какво ли може да й предложи? Нещо от областта на бизнеса, с който се занимава нейната фирма? Тогава обаче той би трябвало да разговаря не с нея, а с директора — тя не взема решения, защото е само заместник главен счетоводител, изпълнителски кадър.
— Ами направи го. С какво мога да ти бъда полезна?
— Вече го направих.
— Не те разбрах…
— Правя ти предложение. За брак.
Олга се смая. Роман иска да се ожени за нея? От къде на къде? Първо, тя е омъжена и второ, да направиш предложение след толкова години близки отношения, е някак си твърде… Тя не можеше да подбере нужните думи, за да формулира причината за учудването си, но интуитивно разбираше, че случващото се не се побира в обичайните и удобни за нея рамки.
— Но аз съм омъжена, Рома. Ти не си помислил за това.
Това беше единственото, което можа да каже.
— На тоя свят съществува разводът. Никога ли не си чувала за него?
— Искаш да се разведа с Павел ли?
— Настоявам. В противен случай няма да мога да се оженя за теб.
— Но, Рома… Не знам…
— Какво не знаеш?
Гласът му стана неочаквано остър, очите се присвиха.
— Не знаеш дали ме обичаш толкова, че да се омъжиш за мен? Кажи какво ти е нужно, за да прецениш това — готов съм да направя всичко, за да ти помогна.
Олга потиснато мълчеше. Тя изобщо не беше готова за подобен обрат и за такъв разговор. Целият й живот беше планиран и изграден така, че да избягва подобни ситуации. И сега не щеш ли…
— Ще трябва да кажа на Павел. Ще бъде голям удар за него. Той няма да го понесе — най-сетне продума тя.
— Ще го понесе.
— Не, Рома, ти не разбираш… Ние сме заедно от толкова години, много сме близки с Павел, той ми има доверие. Е, как сега да му кажа: знаеш ли, аз отдавна вече те мамя, изневерявам ти, имам любовник и искам да отида при него. Рома, няма да мога.
— Значи да мамиш мъжа си можеш, а да му кажеш истината — не?
Олга стана, наметна пеньоара и го загърна плътно на гърдите си. Струваше й се нелепо да води такъв тежък разговор, докато тялото й е на показ, голо. Роман я погледна и също мълчаливо се облече.
— Спиш ли с него? — попита хладно.
За пръв път задаваше този въпрос. Никога преди това Роман не беше се интересувал от интимните подробности на семейния й живот.
— Не — честно отговори Олга, като го гледаше право в очите.
— Мога ли да ти вярвам за това?
— Казвам ти истината, Рома. Нито веднъж не съм спала с него, откак се запознах с теб.
— Нито веднъж за три години — недоверчиво поклати глава той. — Странно е, ако не ме лъжеш. На какво тогава се крепи бракът ви?
— На приятелството. Рома, мили, сексът е най-незначителната част от съпружеския живот, повярвай ми. Не исках да ти казвам, защото не смятах за нужно да обсъждам с теб Павел, но… Виж сега, той има проблеми със здравето.
— Болен ли е?
— Импотентен е, Рома. Абсолютно и окончателно. Но ни свързва дългогодишен семеен живот и аз успях да го убедя, че сексуалната мощ на мъжа изобщо не го прави безпрекословно привлекателен, а немощта, обратното — не го прави отвратителен. Аз го спасих от депресията, доказах му, че хората могат да живеят и да се обичат и без секс. И как ще го изоставя сега? Ще излезе, че съм го лъгала. За него всичко ще рухне, той може да посегне на живота си, ако поискам развод.
Роман мълчаливо и на малки глътки пиеше шампанското си и гледаше през прозореца към бързо плуващите в небето тъмни облаци. После внезапно се усмихна.
— Добре, Оленка, разбрах проблема ти. Кажи ми, обичаш ли ме?
— Много. Много те обичам, Рома.
— И искаш да бъдеш с мен?
— Искам.
— Можеш ли да ми обещаеш, че с времето ще се постараеш да се разделиш с мъжа си? Аз няма да припирам, уважавам чувствата ти, но искам да бъда сигурен, че рано или късно ще бъдем заедно. Е, мога ли да бъда сигурен в това?
— Да — въздъхна с облекчение Олга, разбрала, че най-страшното е минало. — Да, да, да!
— Е, прекрасно. — Роман вдигна чашата си. — Хайде да пием за това. Смятай, че съм ти направил предложение с отсрочка.
Късно вечерта той я закара вкъщи. И отново, влизайки във входа, Олга радостно си помисли, че сега ще види Павел и всичко ще му разкаже. Нито един човек на света, освен Паша няма да я разбере. Защото само той знае тяхната тайна.
Тя нахълта в апартамента, пламнала от нетърпение да сподели с мъжа си. Павел се подаде от стаята си напълно облечен.
— Излизаш ли? — разстроено попита Олга.
— Напротив, тъкмо влизам. Дори не успях да се съблека — весело каза той.
— А къде беше?
— Където и ти — позасмя се той. — Днес е вторник, свещен ден. Да не би да забрави?
Любовницата на Павел беше омъжена за лекар, който всеки вторник ходеше да консултира в Калуга, в областната болница, приемаше пациенти до късно вечерта и се прибираше посред нощ.
— Забравих — призна Олга, — днес имах компенсация от службата, пълна илюзия за неделен ден. И как мина?
— Прекрасно. А ти защо си така развълнувана? Да не си се скарала с твоя Роман?
— По-лошо, Паша. Той ми направи предложение.