Страница 45 из 108
От павилиончето купиха две бутилки вода и картофен чипс и все така бавно закрачиха обратно към колата. Навехнатият крак я наболваше и Настя веднага отново се намести на седалката.
— Юра — жално каза тя, — а я си представи, че все пак съм сгрешила?
Изпълнението на групата „Би Би Си“ завърши в един и половина през нощта, клубът затвори в пет сутринта, а към седем станаха известни първите резултати. По време на изпълнението на групата в клуба били забелязани двама младежи, които приблизително отговаряли по външни белези на композиционния портрет. И двамата дошли и си отишли без компания. Наистина единият от тях, докато бил в клуба, се опитвал да се запознава с момичета, бъбрел си с някои, черпел ги с бира. А другият не заговарял никого, пиел си бирата сам и си тръгнал веднага след изпълнението на групата.
Първият от заподозрените се оказа наскоро пристигнал от Твер младеж, който решил да види какво представлява младежкият живот в столицата. Веднага отхвърлиха неговата кандидатура, защото след три часа успяха да установят, че той е в Москва само от две денонощия, а в дните, когато са били извършени убийствата на Фризе и Курбанов, си е бил в родния град и дори е ходел на работа. Вторият се видя на детективите по-перспективен за по-нататъшно разработване — беше московчанин, работеше като метранпаж в слабо известен и нискотиражен вестник.
— Какво пък — весело заключи Коротков, — ще смятаме, че ненапразно будувахме снощи. Кога ще дойде момичето да гледа филма?
— В десет — уморено отговори Настя, която в края на краищата започна да усеща прекараната без сън нощ. Обратно на очакванията, времето се държеше в пълно съгласие с прогнозите на синоптиците — жегата изчезна, сякаш никога не беше я имало, задуха студен вятър, а в небето се тълпяха в безреда дъждовни облаци. Рязката промяна на атмосферното налягане докара на Настя главоболие и гадене. „Май остарявам. Никога по-рано не съм реагирала така на промените на времето — разсеяно си помисли тя. — Ама какво ли се чудя, догодина навършвам четирийсет. Така си е, не съм вече младо момиче“.
— Много добре. — Коротков беше бодър и пълен с енергия, сякаш не бе седял цяла нощ с Настя в колата, а кротко бе спал в мекото си легло. — Женечка ще го идентифицира и ние спокойно ще пристъпим към наблюдение. Щом започне да дебне поредната си жертва, се приготвяме и в най-важния момент го пипваме на местопрестъплението.
Настя наля вряла вода при кафето в чашите, разбърка, добави захар. От изпитото през нощта и сутринта кафе на езика вече й горчеше, но тя знаеше, че пак ще го пие, инак ще заспи буквално в крачка.
— Ами ако не убие никого повече? Искам да кажа, че може никой друг да не му даде повод и той да не изпита желание да проследява и убива някого. Криминалистите нямат нищо, с което да го свържат с първите два трупа.
— Не може да нямат нищо — авторитетно заяви Коротков и шумно отпи от кафето си. — Те винаги имат нещо.
— Аха, имат — потвърди Настя, — но не стопроцентово. Разбираш ли, когато Фена се е приближавал изотзад към жертвата и е започвал да я души, гърбът на жертвата по естествен начин се е притискал до гърдите на убиеца. По този начин по дрехите на потърпевшите са останали микрочастици от дрехите на престъпника. Но!
Тя вдигна пръст, после замислено го разклати, взе си цигара, запали я.
— Абсолютно същите следи остават след блъсканица в обществения транспорт или във всякаква друга тълпа. Освен това сред микрочастиците, намерени по фланелките на Фризе и Курбанов, няма еднакви. Ако убиецът е извършвал престъпленията с едни и същи дрехи, щеше да има частици от тези дрехи по фланелките на двамата потърпевши. Ако можехме да намерим еднакви микрочастици в първия и във втория случай, тогава поне щяхме да знаем какви дрехи да търсим у заподозрения. Вярно, като доказателство за съда това е доста хилаво, но поне би имало за какво да говорим. А така какво имаме налице? Микрочастиците по фланелките на убитите са много, но кои от тях са от дрехите на убиеца, а кои — от случайни докосвания в тълпа — това е невъзможно да се определи. Експертите са извършили колосална работа, а полза — никаква.
— Ами следите от обувките? Нали ги е душил, сигурно поне няколко секунди е пристъпвал на място. Трябва да има следи.
— Юра, опомни се, какви следи върху асфалт? Там по цели дни сноват хора. Дори в прохода между гаражите, където е бил намерен трупът на Коля Курбанов, хората минават постоянно. Може да се заложи на почерка, може дори да се докаже, че писмата, които е получавала Женя Рубцова, са написани от човека, когото подозираме. И по-нататък какво? Ще си признае ли той тези писма и тези убийства? За нищо на света. Той, видите ли, на никого нямало да позволи „да каже лоша дума за нея“. Е, това престъпление ли е? Знаеш ли какво обичам в класическите криминалета?
— Всичко — предположи Юра.
— Правилно. Но едно нещо — особено много. Там убиецът непременно губи нещо на местопрестъплението — ту копче, ту билетче за автобус, ту някаква бележка. Приятно е да четеш — просто празник на криминалистиката. А нашият Фен — нищо.
— Какво пък, спретнато момче, не мъкне излишни неща по джобовете си. Похвално — констатира той. — И какво предлагаш, скъпа ми приятелко, за такъв печален случай — той да не реши да убие още някого?
— Не знам, Юра, затова питам теб.
— Хайде, хайде, не се преструвай, прекрасно знаеш всичко. Сто пъти сме правили това, ще го направим и за сто и първи път, не сме деца. И изобщо, защо напразно изпадаш в паника? Къде си виждала маниак, който да се спре след две убийства? И трето ще замисли, ще видиш, и тогава ще го хванем на местопрестъплението, топъл-топъл и напълно годен за употреба. За радост на следователя и за пълно морално удовлетворение на съда.
Одиторската проверка във фирмата, където работеше Олга Плетньова, завърши учудващо бързо. Разбра се, че са я направили по-скоро, за да отчетат бройка и без никакво желание да навлизат в дебрите и да изравят нещо. Във връзка с успешното й завършване ръководството даде на Олга като заместник главен счетоводител един ден компенсация, който тя реши да не присъединява към двата почивни, а да го използва във вторник. Съботата и неделята те с Павел прекараха извън града заедно с нейните родители, там дойдоха и родителите на Павел, шумно пекоха месо на скара и весело го хапваха в тесен семеен кръг, поливайки прясното овнешко с истинско грузинско червено вино. От скарването в петък вечер не остана и следа. В понеделник сутрин те заминаха за Москва, вечерта Павел я взе от работа, приятно вечеряха в ресторант, позабавляваха се, прибраха се и се заеха с отдавна отлаганата работа — гладенето на спалното бельо, с което можеха да се справят само заедно. Повече не заговориха за съседката Светлана.
Във вторник Павел отиде на работа, а Олга, след като се наспа до насита, с удоволствие се замисли как днес ще отиде с Роман на покупки за предстоящия отпуск. И макар че самият отпуск беше чак след два месеца, те двамата обичаха тези сладостни седмици на предвкусване и грижлива подготовка, с безкрайното обсъждане на обичайното време през този сезон по местата, където щяха да отидат, какъв начин на живот се води там, какви са хората наоколо и съответно какво не е нужно да си носят и какво е наложително да вземат. Роман винаги беше щедър, обичаше да й прави подаръци и настояваше за отпуска Олга непременно да си купи всичко ново — от банските и плажните рокли до джапанките и слънчевите очила. При това не пестеше парите, водеше я само по скъпи магазини.
— Жената, която обичам — казваше той, — не може да бъде облечена старомодно. А модата се сменя всяка година.
Олга имаше достатъчно пари, за да си купува всичко това сама, но Роман не искаше и да чуе за такъв вариант.
— Когато си с мен, трябва да забравиш, че имаш портмоне — не се уморяваше да повтаря той.