Страница 43 из 108
— Утре сутринта ще дойде Евгения Рубцова и заедно с нас ще гледа видеозаписите — събрала сили, каза Настя. — Камерите са поставени така, че нито един човек, който се намира в клуба, няма да бъде пропуснат. Ако си имаме работа с истински фен, който редовно присъства на всяка изява на групата, Женя непременно ще го види и ще ни го покаже. Освен това всички лица, които ни се сторят подозрителни, ще останат под наш контрол и след като излязат от клуба.
— А ако тези лица са повече от четирима? — ехидно попита полковникът. — Ако довечера в „Протон“ срещнете шест или седем блондина с безумен блясък в очите?
— Ще бъдат извикани допълнителни сили от резерва — бързо се намеси Коротков. — Това е предвидено.
Гордеев хвърли убийствен поглед на своя заместник.
— Кой ще работи с Рубцова при прожекциите на видеозаписите?
— Лесников — отговори Настя. — Разбира се, и аз.
— А какво ще правят Доценко и Чеботаев? Или пак гледаш да свършиш всичко сама, на никого нищо да не възлагаш? Назначил съм те за старша, за да се учиш да разпределяш работата и да контролираш изпълнението й, а не за да запушваш всяка дупка със себе си.
Настя почувства как бузите й пламват. Не, неслучайно се страхуваше тя от публичните отчети. Едно е да докладваш на началника насаме и дори да изслушваш справедлива критика, това става само помежду ви, и съвсем друго — да те кастрят в присъствието на другите служители. Нима занапред винаги ще е така? Нима Житената питка е престанал да я щади, както я щадеше през всичките предишни години? Или може би днес е в лошо настроение? Пак добре, че Миша Доценко не е тук, спи вкъщи след денонощното си дежурство. Наистина, Андрей Чеботаев е тук, ей го там, мига ли мига с миглите си. Ах, тази Житена питка, ах, стар лисугер такъв, ами че той нарочно е захванал всичко това — за да й облекчи работата! Той познава слабото място на Настя — тя наистина не умее да поставя задачи и да изисква изпълняването им, по-лесно й е да свърши работата сама. Е, ами не може, не може да бъде надзирател! А някои използват това — като не им е възложено, няма и да ги питат. След тази тирада на Гордеев, насочена очевидно именно към Чеботаев, Андрей сам ще се старае да прави каквото трябва, а не да чака Настя да му нареди.
— Ами уча се, Виктор Алексеевич, но то не става отведнъж. Затова сте ми началник — за да ме ръководите — отговори тя вече почти спокойно и дори успя да се усмихне.
Глава 10.
Обещаният от синоптиците циклон се препъна някъде по пътя и към полунощ над Москва висеше все същият задух. Изпълнението на групата „Би Би Си“ в клуб „Протон“ трябваше да започне след половин час. Всички камери бяха монтирани, четиримата оперативни работници, които бяха подбрани за тази задача главно по външни признаци (по-млади и по-лекомислени наглед), посръбваха бира, сливайки се с шумната тълпа, а Настя и Юра Коротков седяха в колата, паркирана на една пресечка разстояние от клуба.
— Ася, знаеш ли какво си мисля — сигурно вече за десети път подзе Коротков. — Може би Житената питка е прав и четирима души са малко. Трябваше да пратим повече.
— Юрка, прекаляваш! Във всеки клуб си има постоянни посетители, Чеботаев сто пъти ни го обясни. Прекалено много нови физиономии също е лошо, ще бие на очи.
— Само не ми казвай, че в тези клубове постоянно се върти една и съща публика. Ха, червен кът при профкомитета! Хайде да извикаме още двама — просто сърцето ми подсказва, че тия блондини с характерни муцуни ще бъдат поне двайсет. Е, какво тогава, момчетата да се разкъсат на части ли? Няма да успеят да проследят всички, определено няма, а ние после ще си скубем косите.
Настя натисна лоста под седалката и я отмести назад, протегна си краката. Никак не й се спеше, макар тази сутрин да бе станала в шест. От една страна, Коротков е прав. Портретът, съставен по описанието на Женя Рубцова, не се отличаваше с изразена индивидуалност, по лицето на Фена нямаше нито белези, нито бенки, чрез които той да бъде лесно идентифициран. Обикновено лице, такива има хиляди. И същевременно не бива да се забравя, че това все пак не е снимка, възпроизвеждаща нечие лице с абсолютна точност и всички подробности, а само композиционен портрет, съставен по нечие описание, по памет и след съвсем кратък контакт. Така че оперативните работници ще трябва да търсят Фена сред всички що-годе подобни наглед посетители на клуба. А колко ще бъдат тези подобни млади мъже? Може да са двама (което е почти невероятно), а може да са и петдесет. Клубът отвори в девет вечерта, оперативните работници влязоха там към единайсет, когато се събра доста народ. Естествено Фена ще очаква изпълнението на Медведева, така че би било глупаво да го търсят сред тези, които идват рано и си тръгват рано. За един час работа вече на три пъти съобщиха за подходящи за ролята на Фена мъже, но засега имало смисъл да наблюдават само един от тях — разбрало се, че останалите двама са дошли с компании. Според началното профилиране беше решено, че Фена е по-скоро единак. Малко вероятно е човек, който има приятели и не е ощетен откъм общуване, да започне да се държи като убиеца: да пише тайнствени писма и да преследва (стигайки до крайни мерки) абсолютно непознати хора, които всъщност не са му сторили нищо лошо. Такова беше твърдото мнение на Настя, но Коротков не го споделяше.
— Ето, виждаш ли — натрапчиво се върна той към предишната тема, когато в дванайсет и петнайсет постъпи съобщение за още един блондин, — този е вече четвъртият. А колко ли още ще дойдат?
— Юрочка, от първите трима само един е дошъл сам. Защо се вълнуваш толкова? И този четвъртият ще се окаже, че е с приятели, сигурна съм, че след две минути ще ти съобщят това.
— И все пак не разбирам — упорстваше Коротков — защо си сигурна, че Фена непременно е единак? Защо, кажи ми де, защо? Хайде, убеди ме!
— Не ми вярваш просто така, без доказателства, а? — усмихна се Настя.
— Не ти вярвам!
— Ах ти, мой Станиславски. Върви в театъра, работи като режисьор и казвай на актьорите: „Не вярвам!“. Спомняш ли си вчерашния ни разговор с жената на Лесников?
— Спомням си го, че как иначе, нали не беше миналата година? Е, та какво?
— Ами след него постоянно си мисля — защо всъщност хората общуват?
Юра се завъртя на седалката, така че да се намести с лице към Настя.
— Каквооо? — недоумяващо проточи той.
— Повтарям: защо хората се нуждаят от общуване помежду си?
— Е, как за какво? За да си разменят информация. Информационният глад е най-непоносимият стрес и най-могъщият двигател. Това е всеизвестно.
— Добре, ще ти задам въпроса другояче. Защо ти изпитваш потребност да поговориш с някого, да споделиш преживяванията си, да разкажеш какво ти се е случило? Защо се стремиш не да получиш информация, а да я дадеш? В случая ти не изпитваш никакъв глад, но въпреки това се стремиш към общуване. Можеш ли да ми обясниш защо? Ето, ти почти десет години тичаше при мен в кабинета ми и ми разказваше каква кучка е Лялка и колко си нещастен, защото не можеш да се слееш в любовен екстаз с Людмила. Забележи, аз не съм те питала за това, ти сам дотичваше и ми се жалваше.
Радиостанцията взе да пука, после се чу гласът на един от оперативните работници:
— Втори, тук Пети. Номер четири се срещна с момиче, тръгват си.
— Прав им път — избъбри Коротков под носа си и вече по-високо добави: — Пети, нека си тръгва. Отбой.
— Видя ли, а ти се тревожеше — позасмя се Настя. — Самотните младежи в наше време са голяма рядкост, особено ако ги търсим не в библиотеките, а по среднощни купони. Е, не се измъквай сега, шефе, а отговаряй на въпроса ми. Защо лееше сълзи на рамото ми и ми говореше за всеобщата несправедливост на световния ред?
— Това и кон го разбира — сопна се Юра. — За да ме съжалиш. Всеки човек се нуждае от съчувствие.
— Добре. А ако не изневеряваше на жена си Лялка, а просто се срещаше с Людмила, щеше ли да ти бъде нужно моето съчувствие?