Страница 42 из 108
Тя незабелязано въртеше дръжката на крана и правеше водата все по-студена, докато най-сетне не й се стори, че погледът на Околович стана по-осмислен, а гласът — по-сигурен. Самата тя отдавна бе премръзнала и кожата й бе настръхнала, но мъжествено търпеше студа.
— Готово — радостно каза тя, докато го разтриваше с хавлиената кърпа, — а сега все пак ще направя кафе. Трябва да се стоплим, инак ще настинем.
— Трябва да се топлим по друг начин — изкиска се Владимир.
Той игриво я щипна по задника, но този жест не можеше да измами Светлана. Тя знаеше със сигурност, че той има предвид не леглото, а чашка коняк. Нежно го погали по рамото и го целуна.
— Потърпи, Володенка, след като се срещнеш с твоя продуцент и двамата се разберете за всичко, ще си пийнем, ще отпразнуваме успеха.
Той лесно се поддаваше на такива обещания, защото вярата в успеха, в щастливия лотариен билет, който рано или късно ще му се падне, беше невъзможно да бъде убита у Околович. В началото Светлана се бе опитвала да се бори с това и да му доказва, че не бива да разчита на късмета, късметът е сляп и не знае при кого отива. Че трябва да взема нещата в свои ръце и с упорит труд да постига своето, придвижвайки се към целта крачка след крачка, но Владимир не я слушаше и не я чуваше. Той беше под властта на алкохолните илюзии и след известно време Светлана се предаде, разбрала, че е безполезно да го убеждава, а ще трябва за всичко да се съгласява с него. Света Медведева бе израснала в семейство с твърде скромен поминък, в апартамента на родителите й и до днес се използваха вехт черно-бял телевизор „Електрон“ и хладилник „Саратов“, купен много преди тя да се роди. И фактът, че днес тя се обличаше с маркови дрешки, носеше чанта от естествена кожа и лъхаше на парфюм „Живанши“, беше изключително лична нейна заслуга, тя сама си беше спечелила парите за тези неща, макар и невинаги по най-почтения начин, но сама, никой не й бе поднесъл всичко това на тепсия. Дори апартамента си бе спечелила сама, бе го платила с тялото си, а кой е казал, че това е леко и приятно, когато обичаш другиго? Само тя си знаеше колко сълзи и унижения й бе струвал този апартамент. Ето защо Света люто мразеше хората, които бяха получили всичко това без никакви усилия, на които то само бе се изсипало в ръцете. Смяташе, че това е несправедливо.
Към седем и половина, когато Света и Околович се качваха в таксито, Владимир изглеждаше напълно прилично. Гладко избръснат, с чиста риза и изгладени от Светлана панталони, той се крепеше стабилно на краката си, а зачервените очи бяха предвидливо прикрити с тъмни очила. Света пусна Владимир да върви малко пред нея, с критичен поглед прецени резултата от своите тричасови усилия и остана доволна. Тя не би повярвала, ако разбереше, че шофьорът на таксито искрено недоумяваше какво ли общо може да има между толкова красивото младо момиче и този стар сбръчкан чичка с похабено от пиене лице и плешиво теме.
В понеделник още от сутринта започна подготовката за първия етап от издирването на убиеца. За десет часа на „Петровка“ бе поканена Женя Рубцова, по чието описание да съставят портрета на престъпника, когото детективите задочно бяха нарекли Фена. Същевременно в помещението на клуб „Протон“, където довечера щеше да свири групата „Би Би Си“, се подготвяха за снимане със скрита камера. Предварително се бяха разбрали с администрацията на клуба и макар че молбата на милицията не бе посрещната с голям ентусиазъм тук, не посмяха да им откажат. Или не сметнаха за необходимо. Знае ли човек кога може да са им от полза добрите отношения с „Петровка“.
Игор Лесников сутринта беше на задание, но когато се върна, се сблъска с Женя в коридора, точно пред кабинета на Каменская. В ръката й Игор забеляза бланката на пропуска, значи тя вече си тръгваше. Лицето на момичето грейна в щастлива усмивка.
— Здравейте, Игор Валентинович — звънливо го поздрави тя.
— Добър ден, Женечка — учтиво кимна Лесников и вече щеше да подмине, но Женя го спря:
— Аз бях в лабораторията, съставихме портрета.
На Игор никак не му се бъбреше с нея, беше в отвратително настроение, днес отново бе изслушал твърдия отказ на Алиса, нещо повече — още рано сутринта в негово присъствие тя бе разговаряла по телефона с някакъв мъж, очевидно неговия щастлив съперник, и това бе лишило Игор от последната му надежда. След това, изпълнявайки заданието от Гордеев, бе присъствал на разпита на малолетна жертва на изнасилване. Клетото момиченце седеше в кабинета на следователя, трескаво вкопчило ръка в ръката на майка си, по розовите му бузки неспирно се стичаха сълзи и то толкова приличаше на Юлка, любимата дъщеричка на Лесников, че на него сърцето му се късаше. Дори закоравелите престъпници мразят отрепките, които изнасилват малки момиченца, какво остава за милиционерите, особено ако имат дъщери на същата възраст. Като всеки мъж, чиято съпруга го напуска и отвежда детето им, Игор бе преследван от видения, кое от кое по-страшни, и в тези видения с неговата Юлечка се случваха чудовищни неща, и то само защото тя оставаше без баща. Той беше сигурен, че ако Алиса и Юлечка останеха с него, нищо лошо не би могло да се случи, той щеше да бди над детето и винаги можеше да го защити. Как ще съумее да го направи с неговите крайно редки почивни дни — Игор не би могъл да отговори, но кой знае защо беше сигурен, че всичко е именно така. Разводът и раздялата с дъщеря му непременно ще докарат някакво нещастие на Юлечка, нещастие като на тази малка жертва на изнасилване, че и по-лошо. Мрачните мисли го притискаха и симпатичното момиче Женечка, макар и умно, никак не го интересуваше и сега нейната жажда да пообщува с него беше съвсем неуместна.
— Извинете — припряно смотолеви Игор, — много бързам.
Но веднага се сепна и добави, за да не бъде груб:
— Бях на задание и сега началникът ме вика спешно да докладвам за него.
Усмивката на лицето на Женя угасна.
— Да, да — тъжно каза тя, — разбирам.
След два часа Гордеев повика в кабинета си всички служители, на които бе възложил да работят по случая с Фена.
— Ще започна с приятното — без усмивка каза той. — Току-що чух по радиото прогнозата за времето, до довечера при нас ще допълзи циклон от север, така че през нощта се очакват двайсетина градуса, а утре — двайсет и пет. През следващите дни ще се захлади.
Детективите дружно заръкопляскаха — жегата, която стигаше през деня до четирийсет градуса, май ужасно бе омръзнала на всички.
— А няма ли да има ураган, като миналата година? — поинтересува се Юра Коротков. — Защото бихме могли да определим срещи на всички известни ни мафиоти посред нощ под дървета, та така да ги изтребим по естествен път.
— Засега не са обещавали — кратко го информира полковникът. — Сега по случая с Фена. Колко души ще работят в помещението на клуба?
— Четирима, Виктор Алексеевич — докладва Коротков. — Клубът не е голям, може да побере не повече от сто души. Четирима оперативни работници ще са напълно достатъчни.
— Включително хората, които ще работят с видеокамерите, така ли?
— Не, техниката отделно. Четирима души само ще оглеждат посетителите.
— Добре. Да се надяваме това да е достатъчно. Как сте организирали преглеждането на заснетия материал?
— Виктор Алексеевич — отново подзе Коротков, но Житената питка го спря с нетърпелив жест с ръка.
— Но защо докладваш ти, а не Каменская? Нея съм назначил за старша по случая с Фена, затова искам да чуя нея.
Настя улови съчувствения поглед на Коротков, в който ясно се четеше: „Извинявай, приятелко, постарах се, направих каквото можах“. Гордеев за пръв път я бе назначил за старша, но Настя до последния момент се бе надявала все пак да не се стигне до административни мерки. Едно е да мислиш, да анализираш, да предлагаш версии и начини те да бъдат проверени и съвсем друго — да вземаш решения и да ги докладваш на ръководството. Дори на такова отдавна познато и любимо ръководство като полковник Гордеев по прякор Житената питка. Самата мисъл, че трябва в присъствието на други хора да се отчита пред началството, плашеше Настя до припадък. Ето защо тя предварително се бе разбрала с Коротков той да поеме тази тягостна за нея мисия. Но номерът им не успя — не можеш измами Житената питка.