Страница 41 из 108
Минаха четири години и през тези четири години Светлана постигна каквото искаше. Благодарение на приятелите на Володя от света на шоубизнеса тя получи възможността да се пробва в различни жанрове, започна да пее, събра група. Като използваше безспорната си привлекателност, с лекота намери „покровител“, който й купи апартамент, не кой знае какъв и далеч не в центъра на града, но и това беше прекрасно. Сега тя имаше собствено жилище, вече нямаше нужда да нощува при Володя или да се скита по апартаменти на негови приятели, заминаващи ту в отпуск, ту в продължителни командировки. Вярно, за всяка нощ, прекарана с Околович, Света беше готова да даде всичко, което имаше, но не забравяше: ако искаш да запазиш някой мъж до себе си, най-важното е да не си бреме за него. Ситуацията, с която бе започнало пребиваването й в столицата, се оказа напълно достатъчна, за да извлече полезни уроци.
Неистинската жена на Владимир също се изпари нанякъде през тези години, на нейно място идваха други, наричани просто „приятелки“, свързани с Околович от уж чисто делови интереси или от съвместната им работа в театъра. После приятелките взеха да се появяват все по-рядко и по-рядко, но не защото Светлана ги пропъждаше, а защото самият Владимир престана да ги допуска до себе си. С времето той бе разбрал, че Света е единственият източник на неговото съществуване, без нея той просто ще умре от глад. Така че не бива да я ядосва. Пиеше все повече и повече, в края на краищата безславно го изгониха от театъра. Околович се опита да измисли някакви невероятни перспективи, някакви шоуспектакли, които да поставя сам и в които да играе главната роля — с това можел да спечели луди пари и отново да стане богат и прочут. За целта обаче бяха нужни средства. Света даваше пари, даваше, колкото можеше, но тези пари все не стигаха, затова проектът се отлагаше или не можеше да се състои, защото парите се оказваха необходими вчера, а днес актрисата, която трябвало да участва в проекта заедно с Околович, подписала договор и заминала на снимки в чужбина. Или се намираше някаква друга причина. Виновна за неуспеха, то се знае, се оказваше Светлана, защото именно тя не е могла да осигури навреме нужната сума. Това беше несправедливо от всяка гледна точка, само не и от гледната точка на самата Светлана.
„Ние носим отговорност за онези, които сме опитомили“ — бе писал Екзюпери и Светлана смяташе, че това е абсолютно вярно. Тя не си правеше труда да се замисля, че всъщност не тя „опитомяваше“ Владимир, а той нея. Тя просто беше сигурна, че щом обича този човек и иска да бъде до него, нейно свято задължение е, каквото и да става, да му помага във всичко и при всякакви обстоятелства. Околович се пропиваше, това беше очевидно дори за нея — влюбена и необективна. Можеше да спре този процес само по един начин: като му помогне да си стъпи на краката и да се заеме с работата, която обича. Само интересната и перспективна работа може да откъсне човека от алкохола. Щом за това са нужни пари, значи нейна задача е да намери тези пари, каквото и да й струва това. Трябваше също да поддържа Владимир във форма, да го храни и облича, за да не се срине той окончателно и да не заприлича на безпризорен алкохолик — инак никой нямаше да се занимава с него. Нещо повече, тя трябваше да храни не само него, но и всички, които му ходеха на гости или с които той се срещаше за различни разговори във връзка с проекта. Ако такава среща се провеждаше в дома на Околович, тя бе длъжна да осигури трапезата и напитките, ако пък за разговорите трябваше да се отиде на ресторант, нейно задължение беше да плати сметката. Че как иначе? Нали Светлана се стреми да му помогне, а самият Владимир няма пари!
През последните няколко месеца търсенето на пари се бе превърнало в основна задача за Светлана, за нейното решаване тя хвърли всичките си сили. На хоризонта се мержелееше поредният проект, сигурно вече десетият или петнайсетият, откак бе поела издръжката на Околович, и този път Светлана бе решила да не изпуска ситуацията от контрол. Стига вече с тези несъстояли се начинания, този проект трябва да бъде осъществен, осъществен по какъвто и да е начин, инак Володя никога вече няма да стъпи на краката си. Напоследък той все по-често споделяше мисли за самоубийство, че е неудачник, безполезно провалило се същество, чието място не е на всеобщия празник на живота. Володя да напусне живота доброволно, като остави нея, Света, съвсем сама — не, това тя не можеше да допусне. Всичко, само не и това! Щом трябват пари, тя ще ги намери. Няма проблем, с който не би могла да се справи в името на Володя. Искаше да дойде при него в Москва — дойде. Искаше да бъде до него, без да го обременява с присъствието си в неговото жилище — постигна го. По какъв начин — това е вече друг въпрос, но не беше нужно той да интересува Володя, за нея пък изобщо нямаше значение. Искаше да печели пари, за да му помага (тоест да го издържа) — печели. За нея няма нищо невъзможно, когато става дума за любовта й. Само дано той има търпение и още мъничко да почака, само дано не се отчае, само да не се реши на най-страшното…
По пътя към Околович Светлана се отби в един магазин, който работеше в неделя. Трябваше да купи на Володя чорапи и риза с къси ръкави — днес му предстоеше поредната среща с някакъв продуцент, който обещал да разгледа възможността да се заеме с проекта. Володя трябваше да изглежда добре, в такава жега сигурно нямаше да има чисти чорапи, а и летните му ризи бяха все стари. Вярно, Света съвсем наскоро му бе купила две скъпи маркови фланелки „Келвин Клайн“, но те ставаха за разговори в домашна обстановка, а за ресторант — не. Само дано не се е напил още от сутринта!
Още щом Околович й отвори, Света разбра, че опасенията й са се оправдали. В носа я удари миризмата на алкохол, а и Володя не се държеше твърде стабилно на краката си.
— Ама Володенка, нали ми обеща — жално каза тя. — Кажи, не можа ли да се въздържиш? Имаш толкова отговорна среща, а ти…
— Не ми давай акъл — сопна се Околович. — Те имат отговорна среща, а не аз. Къде щяха да бъдат всичките тия продуценти, ако ни нямаше нас, актьорите? С кого щяха да поставят спектакли? Така че да се радват, че все още има актьори, които са готови да работят с тях.
Светлана премълча. Така де, може ли да се спори с него сега. Нейната задача беше друга: да го освести и да го приведе в приличен вид, така че продуцентът да не си тръгне още преди да е започнал разговорът. Беше четири и половина, срещата беше определена за осем, щеше да е необходим приблизително половин час за път, ако Володя вземе такси. Тя разполагаше с цели три часа. Между другото, трябваше да извика таксито — в този затънтен район на улицата не можеше да се хване. За таксито впрочем трябваше да плати пак тя.
— Хайде да ти направя кафе — миролюбиво предложи Светлана.
— Не искам. Горещо ми е.
— Прав си — покорно се съгласи тя, — наистина е доста горещо. Да идем да си вземем душ, а? Прохладничък, освежаващ. Ще ти изтъркам гърба.
Понякога се налагаше да се държи с него като с дете, но Светлана знаеше, че това е участта на всички съпруги на алкохолици. Придумване, глезене, обещания за мечтана играчка — всичко, целият арсенал за въздействие влиза в употреба, когато трябва да постигнеш нещо от пиещ мъж. Случва се дори да го храниш с лъжица, едва ли не насила да напъхваш в устата му някаква храна, когато той бърза да гаврътне чашката без мезе. На празен стомах по-бързо те хваща, Володя знаеше това и се стремеше към него, Света обаче също го знаеше и искаше да го предотврати.
Успя да го завлече в банята. Света се съблече и също застана под прохладната вода. „Господи — мислеше си тя с умиление, нежно движейки насапунисаната гъба по гърба, ръцете и корема му, — колко е хубав! Колко е красив! Колко е прекрасен, строен, дългокрак, широкоплещест, каква гъста коса има, какъв изваян профил! И колко е талантлив! На света няма по-добър от него! Колко съм щастлива, че мога да бъда до него“. В този момент тя изобщо не разчиташе да пробуди у него сексуален интерес, макар че ситуацията беше повече от предразполагаща към това. Света не обичаше да прави любов с нетрезви мъже. Разбира се, много пъти й се налагаше да го прави, но това беше, когато „печелеше“ пари за Володя със своите любовници, готови да я направят своя държанка. Тя знаеше, че трябва, затова търпеше. Виж, с Володя всичко беше другояче и тя никога не би го унизила, изтърпявайки мълчаливо неговите ласки и преструвайки се, че изпитва удоволствие. Ето защо сега, застанала до него под душа, тя дори не си помисли колко е обидно това: ето я пред него, толкова красива, гола, млада, любяща, а той дори не й обръща внимание и не реагира. Тъй като светлите моменти, в които Околович беше трезвен, се случваха напоследък все по-рядко, тяхната близост придоби характер на епизодични, приблизително веднъж на два-три месеца кратковременни (до следващата бутилка) лумвания, но Светлана се радваше и на това. Когато намери пари за проекта на Володя, когато му помогне да го осъществи, когато Володя си стъпи на краката и престане да пиянства — тогава ще започне нейният истински живот, изпълнен с радост, любов и секс. А сега може и да почака. Тя има цел и в името на тази цел Света е готова на всякакви жертви.