Страница 38 из 108
— Но аз те обичам — отговаряше с недоумение Игор на всички нейни опити да му обясни, че й е нужно неговото внимание.
Той наистина я обичаше и го доказваше всеки ден в леглото в продължение на десет години. Като жена тя му беше интересна и с годините този интерес не само не се изгуби, но дори се изостри. Но на нея, на Алиса, изобщо не й беше нужен такъв неудържим секс. Не твърде темпераментна по природа, тя най-много ценеше приятелското общуване и беше готова всеки момент да се откаже от любовните наслади в замяна на възможността да си поговорят. А Игор не разговаряше с нея. Той четеше вестници, гледаше телевизия или просто мислеше за нещо свое, вперил очи в стената.
Юлка беше вече деветгодишна ученичка и тя нямаше какво особено да му разкаже дори за нея. Че е донесла две отлични и една много добра оценка, че е здрава, че идущата седмица ще има родителска среща. И толкоз. За какво й е на Алиса такъв семеен живот? Защо да пере ризите и да готви на мъж, който вижда у нея само красивото тяло и не забелязва нищо друго? Това е унизително за нея, та нали тя е човек, личност, а не предмет. Студено й е в това семейство, студено и самотно. Вече не иска да живее с Игор, няма смисъл.
— Напускаш го заради някого или просто го напускаш? — попита Коротков.
— Няма друг мъж в живота ми. Докато съм омъжена, не смятам за възможно да въртя любов навън, ако имаш предвид това. Но съм сигурна, че когато остана свободна, ще реша този проблем.
Алиса помълча, разглеждайки ръцете си, и Настя забеляза, че халката вече я няма на пръста й.
— Вижте какво, не обвинявайте Игор, той няма никаква вина. Той е такъв, какъвто е, и ме обича, както умее. Той не може да обича другояче, така е устроен. Но на мен — тя вдигна към Настя очи, пълни с тъга, — на мен такава любов не ми трябва. Сега разбрах грешката си.
— Каква грешка?
— Аз трябваше да си намеря съпруг от моите професионални среди — тогава на него щеше да му бъде интересно същото, каквото и на мен. Вероятно съм човек, на когото трябва да разказват всичко, с когото да споделят, чието внимание да търсят. Аз не мога да крия в себе си своите мисли и емоции, изпитвам нужда да ги споделям, да ги обсъждам с някого. А Игор е съвсем друг. Той изобщо не изпитва потребност да споделя, да изслушва някого, той не умее да съчувства и съпреживява, живее сам в себе си и не се нуждае от общуване, моето бърборене само го дразни. Ние по принцип не можем да бъдем заедно, защото сме коренно противоположни. Но нима човек може да разбере това, когато е на двайсет? На двайсет аз имах чувството, че ще живеем дълго и щастливо, на двайсет и пет започнах да се съмнявам в това, а на трийсет вече съм сигурна, че един до друг ние само ще се измъчваме.
— Ти ще се измъчваш — с тон на обвинител уточни Коротков. — А Игор се чувства много добре до теб, нали самата ти не се съмняваш, че той те обича. Ти си взела решение, което е добро само за теб. Но за Игор не е.
Алиса рязко се изправи и се отдалечи от масата, край която бяха седнали тримата. Облегна се на перваза и студено погледна Коротков.
— В тази ситуация няма решение, което да е добро и за двама ни. Някой от нас трябва да страда — или аз, оставайки с Игор, или Игор, оставайки без мен. Можеш ли да предложиш трети вариант? Естествено ти би предпочел да страдам именно аз, а твоят любим приятел Игор да си живее живота. А ти, Настя, какво предпочиташ?
— Не се сърди, Алиса — тихо каза Настя. — Всеки от нас има мнение за ситуацията и тъй като ние сме много различни, и мненията ни са различни. Прави това, което смяташ за нужно, само не очаквай всички да го одобрят. Човекът не е златна жълтица, постъпките му не могат да се харесват на всички. Непременно ще се намерят хора, които ще останат недоволни от него и ще го осъждат. Ти имаш твоята истина, Игор — своята. Аз разбирам. Значи нищо не може да се поправи?
Алиса мълчаливо поклати глава.
— Е, тогава извинявай. — Настя стана, свали от облегалката на стола чантата си, метна я през рамо. — Не ни се сърди, че дойдохме. Знаеш ли, много често съпруги напускат детективите, защото престават да им вярват. Струва им се, че съпрузите им ги мамят. Затова си помислихме, че може би и ти… заради това. С една дума — извинявай.
Те с Коротков вече бяха стигнали до вратата, когато изведнъж Алиса попита:
— Ще кажете ли на Игор, че сте идвали при мен?
Настя и Юрий се спогледаха. Наистина, да му кажат ли, или да не му казват? Не бяха мислили за това предварително.
— Всъщност не смятахме — неуверено подзе Коротков. — Но ако ти искаш, ще му кажем.
— Няма смисъл — отговори решително Алиса. — Не му казвайте. Ще му стане неприятно, че някой се бърка в живота му. И аз нищо няма да му кажа. Още повече че и без това практически не разговаряме, освен да разменим по някоя дума за Юлка. Е, всичко хубаво.
Когато излязоха от блока, Настя и Коротков известно време вървяха мълчаливо към колата на Юра.
— Е, какво ще кажеш? — попита той най-сетне, докато палеше автомобила.
— Ами нищо няма да кажа — разсеяно отговори Настя. — Тъжна работа. Жал ми е за Игор. Жал ми е за Алиса. Но тя е права — няма трети вариант, някой от тях трябва да пожертва интересите си — или тя, или той. Е, ти защо смяташ, че трябва да се жертва именно тя, а не Игор?
— Защото е съпруга на детектив, а съпруга на детектив е професия, която предполага постоянна саможертва.
— Я стига си дрънкал глупости! — ядоса се Настя. — Какво общо има тук съпругата на детектив? Дори Игор да беше водопроводчик и да се държеше като всички порядъчни съпрузи, Алиса пак щеше да има същите проблеми. Защото в случая работата не е в професията, а в характера на човека. Самият Игор не се нуждае от човешка топлина и затова не е готов да дава от своята на другите, това е всичко. А дали е детектив, или не е детектив — това няма никакво значение.
— Така ли?
Коротков се обърна към нея и присви очи.
— А ти никога ли не си помисляла, че Игор не общува вкъщи с жена си именно защото е детектив? Че също така не може и не иска да слуша дърдорене за рюшове и полички именно защото цял ден си е имал работа с трупове, убийци, кръв и сълзи? Какво, за всичките тия прелести ли да й говори? Има три категории хора, за които не съществува понятието „край на работното време“: това са творците, научните работници и детективите. Техните глави непрестанно са заети с това, което вършат в момента, те не могат да изключат, продължават да работят дори когато са си вкъщи пред телевизора. Защото утре детективът трябва от сутринта да хукне да издирва човек, с когото е необходимо да проведе разговор, и то така, че да изчовърка нужната му информация. За такъв разговор той трябва да се подготвя, предварително да го премисля, да събере в една шепа всичко, което знае за съответния човек, да прехвърли всички възможни варианти за развитие на ситуацията и предварително да реши как да се държи при един или друг вариант, така че разговорът да даде резултат и всичко това да не се окаже напразно пропиляно време, а задачата — неизпълнена. И ето че този детектив си седи в кухнята, дъвче кюфте и мисли, мисли, мисли, а жена му чурулика до него, чурулика, чурулика… Как ти се вижда тази картинка?
— Ще помисля — много сериозно отговори Настя. — Знаеш ли, никога не съм разглеждала ситуацията откъм тази й страна. Ще се опитам да я видя с твоите очи.
— Аха — съгласи се Коротков, — и после не забравяй да споделиш изводите си. Интересно ми е какви ще бъдат. Къде да те закарам сега?
— Вкъщи. Трябва да наглеждам кученцето, защото в петък изгриза една чужда дисертация. Льошка замалко да го убие заедно с мен.
— Слушай, защо се тормозиш? Предай го в някоя ветеринарна лечебница, там да чака стопанина си.
— Я стига, ти да не си луд?! Какви ги говориш?!
Настя внезапно се чу отстрани и разбра, че почти крещи. „Виж ти, колко интересно — с любопитство си помисли тя. — Завчера мечтаех стопанинът на Момъка да си го прибере по-скоро. А днес вече съм готова да крещя на всеки, който ми предложи да се разделя с него. Все пак странно е устроен човекът“.