Страница 34 из 108
— Днес беше за шест плюс.
По гласа на Олга Павел разбра, че тя се усмихва.
— И бельото ли се оказа сполучливо?
— Ами да — позасмя се тя, — опитът учи. А ти как прекара вечерта?
— Ако искаш, ще ти разкажа, но историята е дълга, макар и ужасно смешна. Уморена ли си?
— Не чак толкова, че да не чуя твоята смешна история. Освен това утре е събота, мога да спя до по-късно. Легнал ли ще ми разказваш?
— Хайде да пийнем чай — предложи Павел. — Сега ще стана.
Те седнаха в кухнята, като предварително плътно затвориха вратата, та литналите към светлината комари да не се промъкнат в стаите. Докато Олга се миеше и преобличаше с безтегловното си пеньоарче, Павел направи чай и го наля в чашите.
— Представяш ли си, нашата Светик предприе днес решителна атака спрямо мен — весело съобщи Павел. — Трябваше да чуеш това.
— Какво значи „да го чуя“? — попита Олга. — Нямаше ли какво да се види?
— Ами нямаше — тя седеше на дивана, аз — във фотьойла. Но да беше чула какви ги приказваше!
Той с удоволствие и с подробности преразказа на Олга цялата сцена със Светлана, като добавяше към нея своите злъчни коментари.
— Само след пет минути разбрах накъде бие и не си спестих удоволствието да я подразня. Престорих се, че се поддавам на нейните съблазни, и започнах да отлагам момента. Представяш ли си, тя беше стопроцентово сигурна, че съм се хванал, че ей сегичка направо ще й предложа да стане дама на сърцето ми, чиято издръжка ще поема частично или изцяло. А аз се правя, че наистина искам да й предложа това, но се стеснявам и не смея. Такъв цирк беше, Льолка!
— И как свърши всичко? — лениво попита Олга, вече допивайки чая си.
— С това, че й предложих далеч не каквото бе очаквала. Повторих същото, което си й казала тогава на стълбището. Ау, колко се ядоса! Мислех, че направо ще ме убие на място. Защото тя си беше въобразила, че работата й е вече в кърпа вързана, че съм налапал въдицата и няма начин да се измъкна, че трябва само да изтръгне последната дума от мен. И не щеш ли — такова разочарование. Изпитах огромно удоволствие.
Олга го погледна толкова сериозно, че Павел се сепна.
— Какво бе, Оля? Нещо лошо ли казах?
— Струва ми се — бавно отговори тя, — че си направил нещо лошо. Защо си се държал така с нея?
— Как така защо? — възмути се Павел. — Как трябваше да се държа според тебе? Да легна с нея и после да й позволявам да ме скубе? Изобщо не ми е потрябвала, такива хлапачки отдавна не ми харесват.
— Пашенка, не знам за леглото, но не бива ТАКА да се държиш с жените. Ами ако наистина й харесваш? И да е решила да ти го признае, е, може би не много умело и не твърде умно, но… според силите си. А ти отначало си я обнадеждил, позволил си й да подържи ръчичката ти, престорил си се, че ти е приятно, а после — тряяяс! Защо така, Паша? С какво е заслужила такова отношение?
— С това, че е нахална малка мръсница, която се натрапва на чужд съпруг и се опитва да го отнеме от съпругата му, с която, между другото, се познава много добре — ядно отвърна Павел. — Това пък изобщо не съм го очаквал — че ще се хвърлиш да я защитаваш. Мислех си, че ще те развеселя, а си спечелих едно нравоучение.
— Паша, тя е обикновено влюбено младо момиче, което още няма достатъчно опит, за да се държи подобаващо и достойно. Трябва да бъдеш снизходителен към нея. И при всяко положение не е хубаво да оскърбяваш чувствата й.
— Добре — сухо отговори Павел и вдигна чашите от масата. — Разбрах отношението ти по въпроса. Ще си направя изводите.
Олга мълчаливо изми съдовете, докато Павел прибираше в шкафчетата захарницата, бисквитите и конфитюра. Разотидоха се по стаите си, като за пръв път от много години не си казаха лека нощ и не си размениха обичайните целувки. Когато влезе в спалнята си, Павел си свали панталона и вече се канеше да си легне, но внезапно реши друго. Не му се занимаваше отново с копчета, затова бързо си наметна халата и отиде до вратата на Олгината стаята.
— Оля, може ли да вляза?
— Влизай — чу се студен, недружелюбен глас.
Той отвори вратата и застана на прага.
— Ти разбираш ли какво се случи сега? — попита замислено.
— Е, какво се случи? — все така студено отговори Олга.
— Ами случи се това, че тази мерзавка все пак успя да ни скара. Льолечка, с теб не сме се разделяли трийсет години и за последен път се карахме, ако не ме лъже паметта, когато бяхме на петнайсет.
— На четиринайсет — тихо го поправи Олга. — Случи се няколко дни преди рождения ни ден. Предстоеше ни да навършим петнайсет. Скарахме се, защото не можахме да се разберем кои от твоите приятели и моите приятелки да поканим.
— Да — с усмивка потвърди Павел. — И през ум не ни мина, че можем да празнуваме поотделно рождените си дни. Още тогава можехме да съществуваме само заедно. Оттогава не сме се карали по никакъв повод. И ето сега заради някаква си хлапачка, заради някаква глупост… Льолка, това е ужасно. Ако съм направил нещо погрешно, прости ми.
— Ами тя? — тихо попита Олга. — Тя ще ти прости ли?
— Това не ме вълнува — рязко отговори Павел. — Тя не означава нищо в моя живот. А без теб не мога да живея.
Глава 8.
На Сергей Зарубин предстоеше доста неприятна мисия — да съобщи на Рубцов за ситуацията с неизвестния почитател на дъщеря му. По-точно самият разговор с Рубцов изглеждаше на Сергей доста лесен — той се готвеше да успокои разтревожения баща и да го увери, че Женя за нищо не го е излъгала и няма никакви тайни връзки. Всичко това беше прекрасно, но оставаше и самото момиче, за което това съобщение едва ли щеше да бъде толкова радостно, колкото за нейното свръх-грижовно татенце. Кой знае защо Зарубин изпитваше остро съжаление към нея и все отлагаше момента, когато трябваше да й каже истината. В това си малодушие той дори се опита да се ограничи с разговор само с Рубцов.
— Искам да ви успокоя — бодро каза той по телефона, — вашата дъщеря ви е казала истината. Тя наистина не познава човека, който й пише писма. И Женя няма никакво отношение към тези писма. Така че можете да спите спокойно.
— Откъде научихте всичко това? — мнително попита Рубцов.
— Въпросът ви е несериозен. Но аз ви гарантирам, че информацията е точна.
— Трябва да бъда сигурен — продължи да настоява Рубцов. — Искам да ми разкажете всичко, и то колкото може по-подробно. Няма да посягам на вашите професионални тайни, но тъй като плащам за работата и информацията, трябва да бъда изцяло в течение.
Сергей направи опит да се измъкне, като се оправда със заетост по служба, но Рубцов беше непреклонен. В края на краищата той изтръгна от Зарубин обещание да се видят в неделя.
В петък вечерта по телефона му се обади Каменская.
— Трябва подробно да си поговорим с Женя Рубцова — каза тя. — Трябва да направим композиционен портрет на младежа, когото тя е видяла. Ти си общувал с нея, имал си възможност да я опознаеш. Как ти се видя? Дали е по-добре като начало да се разговаря с нея в дома й, или може веднага да я викнем на „Петровка“?
„Разбира се, че е по-добре на «Петровка» — понечи да каже Зарубин. — Вкъщи баща й толкова я потиска, че тя се страхува да диша“. Но веднага му хрумна, че ако отиде на разговора с Рубцов не сам, а с представител на криминалната милиция, който води работата по престъпленията, извършени от тайнствения почитател на Женя, това сигурно ще направи съответното впечатление на татенцето. И после, Рубцов може да си позволи да разговаря с началнически тон само със Зарубин, но с оперативен работник от „Петровка“ ще се държи прилично, защото не му плаща. И ако служителят на милицията каже, че трябва да поговорят с Женя насаме, Рубцов ще трябва да си завре фукнята в съответното място.
— Мисля, Настя Павловна, че с нея можем да поговорим и в дома й — бавно изрече Сергей, който все още се съмняваше в правилността на разсъжденията си. — Между другото, с баща й сме се разбрали да се срещнем в неделя у тях. Така че можеш да ми дадеш и Мишаня, да отидем заедно.