Страница 33 из 108
Папоров я слушаше внимателно и от време на време кимаше в знак на съгласие. В движението на дългите му пръсти, с които той се потупваше по бузата, Настя не долови нито нервност, нито тревога. „Интересен навик — помисли си тя. — Дали се потупва така само по бузата, или по всички части на лицето? И само с дясната ръка ли го прави, или и с лявата? Ще трябва да го понаблюдавам. Никога не съм виждала нещо подобно. Непременно ще разкажа това на Татяна, може такъв типаж да й влезе в работа за някоя книга“.
— Анастасия… ммм… Павловна ли бяхте? — колебливо попита той.
— Павловна — потвърди Настя.
— Ами ето какво, Анастасия Павловна, би било абсолютно неправилно да сравнявате Светочка с мен. Тъй както, между другото, и Боря с Бек. Впрочем вие май още не сте се срещали с Боря? Света и Бек вече ми се обадиха, а Боря още мълчи.
— Не сме се срещали. Честно казано, смятахме първо да поговорим с изпълнителите, защото те по-добре познават своите почитатели и може би ситуацията би се прояснила веднага. Но след като не научихме нищо интересно и срещнахме такава реакция от страна на Медведева, решихме да се срещнем първо с вас, а после с Худяков. Продължете, моля.
Пръстите на Папоров се преместиха малко по-нагоре, към слепоочието, и започнаха да се движат по-бавно. Настя успя да забележи, че когато той слушаше, пръстите мърдаха ритмично и много по-бързо, а когато говореше, темпото се забавяше и ставаше някак хаотично.
— Разбирате ли, аз наистина нарекох Светочка неуравновесена глупачка, но в известен смисъл това е преувеличение. Тя далеч не е толкова глупава, колкото може да ви се стори на пръв поглед. Тя е достатъчно умна, за да разбира, че без образование и солидна професия след трийсетата си година едва ли ще бъде интересна на някого. Света не иска да учи, но не защото няма достатъчно ум в главата, а защото просто не иска. Нали знаете, случва се — човекът няма интерес към получаване на знания. Едни хора имат такъв интерес, други нямат, но това далеч не означава, че тези другите са по-глупави или по-лоши. Просто на едни хора не им е интересно да работят като стругари, на други — да пеят, на трети — да учат. Така че Светочка във финансово отношение се опитва днес да вземе от живота всичко възможно, така че някак да си осигури бъдещето. Разбира се, надява се да се омъжи сполучливо, но някакви пари все пак са й нужни, съгласете се. Аз пък съм съвсем друго нещо. На мен ми харесва да бъда администратор на група, смея да се надявам, че се справям добре и имам намерение да свържа бъдещия си живот именно с шоубизнеса. Но какво ще се случи утре — знаете ли?
— Какво ще се случи утре? — с любопитство попита Настя. Папоров започваше да й харесва, макар че неговите непрекъснато сновящи по лицето му пръсти леко я дразнеха.
— Утре групата ще се разпадне. Или ще се изпокарат помежду си, или Света ще се омъжи и съпругът й ще й забрани да пее, или Бек — пу, да не чуе дяволът — ще получи тежка травма и няма да може да танцува повече. Или ще престане да им харесва как ги ръководя и те ще си намерят друг администратор. Или просто успехът лека-полека ще започне да ги напуска и накрая ще ги напусне съвсем, след което те ще разберат, че повече няма смисъл да излизат на сцена в такъв състав и с такъв репертоар. Може да има много причини. Резултатът ще е един: аз вече няма да бъда техен администратор. Е, какво бихте ми казали тогава — да отида да се обеся ли? Разбира се, ще си потърся друга група, която да взема под крилото си и да я развия. За да може група или отделен певец да имат дълъг творчески живот, да бъдат на сцена петнайсет-двайсет години, че и повече, те трябва да бъдат наистина от висока класа. Такива са единици. И администратор, който е имал късмет да започне работа с такива изпълнители, може при определени условия да не се безпокои за бъдещето си.
— Значи „Би Би Си“ не е такава група?
— Ама разбира се, това е типична еднодневка, която разчита на доста тесен кръг от хора с определен вкус. Самите членове на групата не разбират това, но аз го разбирам. И го разбирам, защото ако не ми провърви, както на някои, и не извадя късмета да работя с истински талантливи изпълнители, пред мен периодично ще се изправя въпросът за новата група, с която бих започнал да се занимавам. В този смисъл кое е най-важното за мен?
Той направи пауза, очаквателно загледан в Настя, и пръстите му бързо-бързо затупкаха по брадичката му.
— Предполагам, че за вас най-важното е репутацията — предпазливо каза Настя, макар да не беше сигурна, че предположението й е правилно. Нали вече беше разбрала, че тези хора имат съвсем друга логика.
— Абсолютно вярно — одобрително кимна Валерий. — Именно репутацията. Още повече, че артистите са хора ужасно суеверни. Вие дори не можете да си представите до каква степен. Да речем, че аз откажа да изпълня вашите указания и поради това — пу-пу, да не чуе дяволът, се случи някакво нещастие, пострада някой от групата или например нашият визажист. Какво ще се говори за мен след всичко това?
Той отново направи пауза и затупка с пръсти този път по носа си. Настя едва се сдържа да не прихне — толкова смешна й се стори тази картинка. Нима самият той не може да се види как изглежда отстрани? Впрочем това е глупав въпрос — естествено, че не може.
— Ами няма да е нищо добро, определено — каза тя с усмивка. — От вашата репутация няма да остане почти нищо, ако изобщо остане.
— Правилно. — Пръстите на Папоров за миг замряха, отново се преместиха върху бузата и продължиха движението си, но доста по-бавно. — Нито един изпълнител няма да иска да си има работа с мен, а дори да се намери такъв камикадзе, ние няма да можем да привлечем в групата нито свестен „саунд“, нито добър стилист, нито талантлив хореограф. С такъв изпълнител няма да иска да работи никой, докато край него съм аз. И тъй като аз се надявам да живея още много години, по-лесно ми се вижда днес да пожертвам пари, отколкото своето бъдеще. Ето защо, Анастасия Павловна, вие можете да ми задавате всякакви въпроси и да ми поставяте всякакви изисквания. Всичко ще бъде изпълнено точно.
Докато се прибираше към къщи, Настя мислено се връщаше към всички подробности от разговора си с администратора на група „Би Би Си“ и все повече се убеждаваше, че Папоров всъщност не се различава толкова много от Светлана Медведева. Естествено той е готов да се съгласи с всички изисквания на милицията, искрено не желае да се появят нови жертви на този странен младеж, който е безумно влюбен в певицата, но само защото се тревожи за себе си, за своята репутация и за своето бъдеще. Нито веднъж в думите му не се мярна дори подобие на съчувствие към убитите, дори намек за страх за хората, които тепърва е възможно да загинат от ръката на психопата. Или тя не е права? Може би просто не е доловила това?
Павел Плетньов дълго се въртя в леглото, но така и не можа да заспи. Невъзможно е да се живее без климатик при затворени прозорци, а през отворените прозорци веднага радостно нахълтват комари и започват да си правят банкет върху живото ти тяло, като при това нахално бръмчат — според тях това бръмчене сигурно означава празнични наздравици. „Не биваше да спя следобед — с досада си мислеше той. — Сега още два часа няма да мога да мигна. И да чета ме е страх — ако запаля лампата, изобщо няма да се отърва от тези кръвопийци. Дано поне Оля да се прибере скоро, в приказки времето ще мине по-бързо“.
Когато чу звука от отварящата се врата, беше вече един и половина.
— Льоля! — високо извика Павел. — Не е нужно да пазиш тишина, аз не спя.
След няколко секунди в стаята влезе Олга.
— Само не пали лампата, че тези гадове ще ми налетят — побърза да я предупреди той.
— Защо не спиш? — уплашено го попита тя. — Случило ли се е нещо?
— Жега, комари и моята собствена глупост — жално простена той. — Прибрах се от работа по-рано и легнах да подремна, затова сега се тормозя. Как мина срещата ти?