Страница 24 из 108
Тя плати и излетя като куршум от магазина, зарадвана, че бе успяла да се размине със съседката.
— Хайде, по-бързо — нервно припираше тя Бек, който товареше бирата в багажника.
— Закъде се разбърза? — позасмя се през зъби Бек. — Има много време до довечера, ще успееш да се натряскаш.
— Млъкни — избъбри Света и се качи в колата, която приличаше на нажежена пещ.
След петнайсет минути спряха пред нейния блок. Светлана веднага видя пред входа сребристото волво на Павел Плетньов. Така значи, съпругът си е вкъщи, а жена му се забавлява с любовника си! Е, справедливо ли е това? Не, твърдо реши Света, докато се качваше с Бек в асансьора, това е несправедливо и трябва да се поправи. И не как да е, а в изгодна за нея, Светка Медведева, посока.
Глава 6.
Биримбек Бейсенов дори не подозираше каква неприязън изпитва към него Светлана. И то далеч не защото тя толкова ловко криеше отношението си, а само защото не си правеше труда да се вглежда и вслушва, да вниква в нюансите на думи и постъпки. Той гледаше на света през призмата на две неща, които го интересуваха най-много: танците и любовта към приятелката му Ксения. Само това му изглеждаше важно и достойно за внимание, всичко останало нямаше значение.
Той остави касите бира до хладилника в кухнята и вече тръгваше към вратата, когато на нея се звънна.
— Отвори, Бек! — извика Светлана някъде от другия край на апартамента. Още от прага тя се бе втурнала към банята да се измие и да смени влажните от потта дрехи.
На вратата стоеше красив младеж. На Бек веднага направиха впечатление гъстите му дълги мигли, които биха подхождали повече на някоя красавица, отколкото на млад мъж със спортен вид. „Да можеше моята Ксюша да има такива — неволно си помисли той. — Защото тя, горката, вечно се тормози, че миглите й са светли и редички, струва й се, че заради това очите й са неизразителни. Дори купува някакъв специален туш, за да ги удължи. Глупавичката ми, сякаш я обичам заради красотата…“ Бек се улови, че по навик мисълта му го поведе към Ксюша. По някакъв невероятен начин той си спомняше за нея във всякакви моменти и ситуации, каквото и да ставаше наоколо, с когото и да разговаряше и за каквото и да ставаше дума. Единствените моменти, в които можеше да не мисли за нея, бяха, когато се намираше на сцената. Тоест той можеше да не мисли, но далеч невинаги осъществяваше тази възможност.
— Добър ден — каза младежът с достойните за завист мигли. — Търся Светлана Медведева.
— Здравейте — учтиво отговори Бек, отстъпи и направи път на гостенина да влезе. — Влизайте, тя си е вкъщи. Сега ще дойде. Света! — извика той. — Аз си тръгвам. Имаш гостенин.
— Един момент — спря го младежът. — Вие Бейсенов ли се казвате?
— Да.
— Тогава ще ви помоля да останете. И вие ми трябвате.
— А вие на мен — не — много сериозно каза Бек. — Бързам, имам работа.
— Много ви моля. — Младежът внезапно се усмихна, миглите му затрепкаха и Бек съвсем не на място си помисли дали в такава жега той може да ги използва като ветрило, да си разхлажда поне бузите. Мисълта се стори забавна на Бек и той се поотпусна.
— Ще отнеме ли време? — попита той и погледна часовника си.
— Страхувам се, че да, но повярвайте ми, става дума за нещо много важно.
— Във връзка с нашите сценични изяви ли е?
— И за тях ще стане дума. Разбирате ли, аз съм от криминалната милиция. Около вашата група се появиха сериозни проблеми.
Оп-па! На Бек чак му прилоша. Ето докъде ги докара Татето с неговата „черна каса“, ама и всички те си бяха виновни — вземаха парите на ръка, не декларираха доходите си и съответно не плащаха данъци. Но защо именно тях докопаха? Всички групи работят така и засега не са стиснали никого за гърлото.
От банята изскочи Света — измита, с бяла кожа, бели изопнати шортички и блузка с тънки, почти невидими презрамки. Като видя момчето с дългите мигли, тя леко се люшна назад, по лицето й се изписа едва забележимо разочарование. „Явно е очаквала друг човек — с присмех си помисли Бек. — Виж ти, дори такава глупачка има почитатели“. Ако някой кажеше на Биримбек Бейсенов, че Света Медведева е много привлекателно момиче, той страшно би се изненадал.
Въпреки че си бе представял приблизително какво момиче ще види, Андрей Чеботаев едва сдържа смайването си. Живата, домашна Светлана Медведева нямаше нищо общо с образа, който бе виждал на сцената. На изяви на група „Би Би Си“ Андрей никога не бе присъствал, но миналата година клип с песента „Не ми обръщай гръб“ се въртеше по един от телевизионните канали. На екрана Андрей бе видял страстна тъмноока брюнетка с дълга коса, която прелъстяваше две нежни светлокоси момчета с невинни физиономии и похотливи движения. Като цяло клипът му се стори съмнителен от гледна точка на целомъдрието, но напълно правдив от житейска гледна точка. През последните няколко дни оперативният работник постоянно събираше информация за групата и вече знаеше, че в живота Светлана Медведева е синеока блондинка, а дългата черна коса и ярките сини очи са просто перука и грим около контактните лещи. И все пак дистанцията между екранно-сценичната жена вамп и хубавичката блондинка с приветлива усмивка се оказа по-голяма от очакваната.
Приветливата усмивка наистина кой знае защо моментално угасна и отстъпи място на слисано мигащи очи. „Ако не знаех, че Бейсенов си има постоянна приятелка, щях да си помисля, че съм дошъл в лош момент и съм нарушил интимната им среща — мислено се позасмя Чеботаев. — Впрочем в наше време фактът, че някой има сериозна приятелка, не е гаранция. Всичко се случва…“
Тя кой знае защо беше сигурна, че е дошъл Павел. Откъде идваше тази увереност, Светлана не би могла да обясни. Просто й се бе привидяла сцена от красив филм: Павел е забелязал от прозореца, че тя се прибира, и е решил да се отбие — нали Олга не си е вкъщи и по всичко личи, че няма да се върне скоро. Защото, когато тръгват за любовна среща, неверните съпруги обикновено измислят някакво продължително мероприятие като например вечерен банкет по случай сполучливо приключени преговори. Но вместо Павел в хола стоеше абсолютно непознат младеж на около двайсет и пет години.
— Здравейте, казвам се Андрей Чеботаев — представи се той. — Аз съм от криминалната милиция. Трябва да разговаряме с вас.
— За какво? — бързо попита Света и хвърли бърз поглед към Бек. По физиономията му разбра, че двамата с Бек мислят за едно и също. Татето е сгазил лука и е изложил на риск всички. Ах, дъртият пръч! Лошо е, че го няма тук, човек не знае какво и как да говори, може вече да е на топло и да дава показания, а те сега ще изтърсят нещо, дето не бива… По дяволите! Затова значи го нямаше днес на репетиция.
— Аз не мога да разговарям с милицията без нашия администратор — твърдо заяви тя. — Извикайте го, тогава ще си говорим.
— Светлана е права — поде Бек, — няма да говорим без администратора.
— Но защо? — искрено се учуди младежът от милицията. — Бих ви разбрал, ако ви разпитваше следовател в качеството на обвиняеми, да отказвате да отговаряте на въпросите му без адвокат. Но вие дори не знаете за какво искам да говорим, а вече викате на помощ администратора си. Да не би да сте непълнолетни, а той да ви е като баща?
Светлана неочаквано избухна в смях — неволният каламбур се оказа толкова точно уцелване на истината, че тя не можа да остане сериозна.
Андрей със задоволство си каза, че от подготовката и домашната работа има полза. Естествено, преди да тръгне към дома на Светлана Медведева, той бе направил всякакви справки за групата „Би Би Си“ и знаеше не само имената на всички, свързани с дейността й хора, но и техните прякори. Освен тримата изпълнители и техния администратор Папоров той си направи труда да запомни имената и на хореографа, визажиста, гардеробиера и „саунда“ — човека, който отговаряше за апаратурата в случаите, когато изпълнението на групата вървеше на плейбек. При това Чеботаев изобщо не се бе подготвял да бъде посрещнат враждебно и се наложи някак да разведрява обстановката. Да се въоръжи с тези знания му бе наредил Миша Доценко.