Страница 12 из 108
В очите на Светлана бликнаха сълзи, устните й затрепериха.
— Колко си злобна, Льолечка — почти прошепна, но по-скоро просъска тя. — Какво съм ти сторила? Защо ми говориш така?
Олга меко се усмихна и леко докосна рамото й.
— Защото ми е жал за тебе, не изпитвам лоши чувства и искам животът ти да се нареди. А той никога няма да се нареди, докато не погледнеш истината в очите. И щом няма кой друг, налага се аз да ти кажа тази истина. Между другото, има един прекрасен филм — „Москва не вярва на сълзи“. Е, съветвам те да си помислиш защо този филм получи „Оскар“. Когато се сетиш — тогава мозъкът ти ще си е дошъл на мястото. Е, бягай, приятелите ти те чакат с нетърпение.
Момичето мълчаливо кимна, преглътна сълзите и се заизкачва по стълбите. Олга се върна в апартамента и не видя как лицето на Светлана стана злобно, а устните й помръднаха: „Куучка! Един ден ще ми платиш за това“.
— Неприятности ли имаш? — съчувствено попита Павел, когато Олга влезе в кухнята. — Ревизорите ли те изтормозиха?
— Не, не. — Тя въздъхна и посегна към фруктиерата, в която имаше ябълки и круши. — Всичко е нормално, както обикновено. Суматохата е в повече — всички са нервни, търчат насам-натам, страхуват се. В такава обстановка е трудно да запазваш спокойствие. Защо, зле ли изглеждам?
— Ти винаги изглеждаш великолепно — усмихна се Павел, — обаче за пръв път толкова злобно нападаше Светка. Та затова си помислих, че не си в настроение. Защо се заяждаш с хлапето? Тя винаги си е била такава, днес не научи нищо ново за нея. По-рано това не те вълнуваше особено, а сега си същинска фурия.
— Не знам. — Олга шумно захрупа едрата златистожълта ябълка. — Прихвана ме нещо. Добре де, ще й мине.
— Ами ако не й мине? Ако се обиди?
— Абе да прави каквото ще. — Олга безгрижно махна с ръка. — Да се обижда. Или това те безпокои?
— Не че ме безпокои… Но знаеш ли, неудобно е някак. Тя е такава сладка глупачка, с такова доверие идва у нас. Да нападаш нея — все едно да нападаш свят безумец.
— Тя не е безумец, тя е глупачка — отсече Олга. — Клиничен случай на глупост. Все гледа да дойде, когато мен ме няма вкъщи, и флиртува с тебе с надеждата да те прелъсти. Или това вече не е надежда, а реален факт?
— Не говори глупости — спокойно отговори Павел, — ако бях преспал с нея, ти щеше да си първата, която щеше да научи това, можеш да не се съмняваш. Хлапачката изобщо не ме вълнува, моят вкус е друг. Хайде в хола, донесъл съм нови касети, ще си изберем някой симпатичен филм и ще го изгледаме.
Избраха една американска мелодрама и удобно се наместиха на дивана. Остатъкът от вечерта премина приятно и мирно и когато си лягаше, Олга вече напълно беше забравила за лошото си настроение и с искрено недоумение си спомняше за своето поведение спрямо съседката. Така де, какво я беше прихванало?
Когато излезе от метрото, Настя Каменская подмина автобусната спирка и тръгна към къщи. Да ходиш пеша в такава жега, никак не е приятно, но да чакаш на спирката и после да се тъпчеш в препълнения автобус, не е по-хубаво. През последните месеци тя се стараеше да ходи повече и изпитваше удоволствие от нещата, които срещаше по пътя си. Страхът от смъртта, който наскоро се бе стоварил върху й, бе породил у нея жажда за впечатления, което някои философи наричат жажда за живот. Настя започна да проявява интерес към театрите и концертите, с готовност приемаше покани да отиде на гости и в това си увлечение понякога стигаше до абсолютно невероятни подвизи. Не много отдавна например отново я заболя гърбът, но вместо да се качи в автобуса, тя нарочно тръгна пеша от метрото към къщи, като си мислеше радостно: „Ходя, боли ме, това означава, че съм жива и мога да усещам нещо. Ако бях умряла, нямаше нищо да усещам. Да, боли ме, ужасно ме боли, но по-добре така, отколкото да не чувствам нищо. Щом ме боли, значи съм жива. Господи, какво щастие е, че живея!“. Вървеше, едва местейки крака, чудеше се на собствените си мисли и до безумие се радваше на живота.
„Горещо ми е, задушно е, плувнала съм в пот, колко е хубаво, че мога да усещам всичко това“ — мислеше си и този път, докато вървеше към къщи.
И тъй, докъде стигнахме с двойното убийство? Версия първа: някакви отношения и общи действия са свързвали Курбанов и Фризе, а обстоятелството, че няма никакви потвърждения, че са се познавали, още нищо не значи. Днес родителите често знаят твърде малко за живота извън дома на своите почти вече възрастни деца.
Версия втора: младежите не са се познавали, но от един от тях се е заинтересувала милицията, а чрез втория, Курбанов, са притискали баща му. Наистина Курбанов-старши отрича това, но първо, той може да е забравил и второ, просто може да не е знаел, че пътищата за разкриване на някакво престъпление са се пресекли с Валерий Фризе, а трето — може и да лъже. И по тази версия има да се върши доста работа.
И накрая, версия трета: просто е станала грешка, объркали са момчетата. Неслучайно на Настя й направи впечатление, че те си приличат. Тоест при внимателно вглеждане се вижда, че Фризе и Курбанов са съвсем различни, няма нищо общо между тях. Но ако не познаваш един човек по физиономия и се ориентираш само по словесно описание, като нищо може да сбъркаш. Да допуснем, че престъпникът от самото начало е искал да убие именно Николай Курбанов, научил е, че Коля ще ходи съответната вечер в нощния клуб „Херакъл“, където ще свири групата „Би Би Си“, чийто почитател е той, и че младежът е извънредно късо подстриган, носи широка черна тениска, широки панталони до под коляното, а на ухото има обеца. Убиецът застава пред нощния клуб, където свири въпросната група, оглежда излизащата от сградата публика, вижда човек, който напълно пасва на това описание, проследява го чак до дома му и научава къде живее. На другия ден продължава следенето, издебва удобен момент и го убива. След известно време се изяснява, че е сбъркал. Изчаква следващата изява на групата, защото Коля Курбанов непременно ще присъства, и всичко се повтаря от самото начало. Този път без грешка. Друг е въпросът на кого и защо е потрябвало да убива Курбанов.
Тук има и още един деликатен момент. Ако се вярва на Миша Доценко, младежите, изглеждащи точно като Фризе и Курбанов, трябва да са били много в този нощен клуб. Във всеки случай, явно повече от двама. Ако убиецът е нормален човек, той, след като е видял поне няколко момчета, отговарящи на описанието, би трябвало да се замисли, да отложи акцията и да поиска допълнителна информация. Защо не е постъпил така? Защо след като е видял още първия подобен младеж, без колебания го е взел за Курбанов?
Настя веднага започна да подрежда по въображаемите полици вариантите за отговори, обясняващи поведението на престъпника. Първо: той не отговаря на критериите за нормално мислене. Тя например, Настя Каменская, както и хиляди други хора, биха се замислили и биха започнали да търсят възможности да уточнят характеристиките на обекта. Той обаче не го е направил, защото не разсъждава нормално. Каква ужасна перспектива, а — да търсиш откачен човек! Второ обяснение: в нощния клуб „Херакъл“ не е имало толкова много младежи, изглеждащи като Фризе и Курбанов. Може да са били само трима-четирима и убиецът да е „клъвнал“ на първия, когото е видял, тъй като останалите са излезли по-късно. По този начин проблемът с избора не е стоял пред престъпника, покрай него са минали например петнайсет–двайсет души, един от които е отговарял на описанието. На кого би хрумнало да постои още и да почака дали няма да се появи и друг? Може да се появи, а може и да не се появи, а докато той кисне тука, първият с бръсната глава и обеца на ухото ще е вече далеч, иди, че го търси после.
За проверката на тази версия ще трябва дълго и педантично да се изясняват всички обстоятелства около излизането на публиката от нощните клубове „Херакъл“ и „Нощна пеперуда“ след изявите на групата „Би Би Си“. Младежите определено не ходят там по самички, а в компания, трябва да се издирят всичките тези приятелчета и строго да се разпитат в какъв ред са излизали от клуба, дали са тръгнали навън веднага, или са се позабавили и така нататък. И ако се разбере, че Валерий Фризе наистина е излязъл от клуб „Херакъл“ доста преди Курбанов, версията няма да рухне веднага и работата по нея ще трябва да продължи. Ако пък се окаже, че Курбанов е излязъл сред първите — слава богу, една грижа по-малко.