Страница 101 из 108
— Книгата ли? — пошегува се Миша. — Обичайте книгата — тя е източник на знания, както ни учеха в училище.
— В училище ни учат неправилно, приятелю. Нашият последен източник са съседите. Ако и съседите не ни помогнат, ще притискаме нашето момиче, докато не ни разкаже всичко. Ще пратя теб, като дресьор в клетка с тигър, и ще те накарам да използваш цялото си мъжко обаяние и детективски умения.
— Я по-добре да вървим при съседите — бързо се съгласи Доценко.
В апартамента под този на Светлана Медведева им отвори мъж. Когато научи какво се е случило с неговата съседка, той ахна, нажалено поклати глава, покани ги да влязат и повика жена си.
— Льоля, тези хора са от милицията. Представяш ли си, някой е пребил Света.
Настя и Миша Доценко се бяха разбрали да не говорят нищо за изнасилването. Все пак беше нещо деликатно, не всяка жена би искала съседите й да знаят за това.
Олга и Павел Плетньови доста добре познаваха Светлана Медведева, оказа се, че тя често им е идвала на гости.
— Света никога ли не е споменавала, че някой от нейните познати живее на улица „Дубнинская“? — попита Доценко.
— Не… — Олга Плетньова замислено погледна мъжа си. — Изпати си значи Светка, глупавичко момиче. Спомняш ли си, у тях горе веднъж имаше някакъв скандал, дори ми се стори, че я убиват.
— Спомням си — отговори мъжът й, — ти тогава дори искаше да се кача да видя какво става.
— И качихте ли се? — попита Доценко.
— Не беше нужно. Първо реших да й се обадя по телефона, да я попитам всичко ли е наред. Мислех си — ако не вдигне, тогава мъжът ми ще се качи. Вече бях до телефона, когато чух, че входната й врата се затръшна. Помислих, че наистина нещо се е случило и Светка слиза да търси помощ при нас, втурнах се към вратата, отварям — отгоре слиза някакъв мъж. Все пак й се обадих, тя вдигна, значи беше жива и здрава. Нищо не я попитах, просто затворих.
— По-рано виждали ли сте този мъж?
— Не, никога — отговори Плетньова. — Тоест… Никога не съм го виждала със Света, но лицето му ми се стори познато, дълго се мъчих да си спомня откъде го познавам.
— Е, и? — напрегнато попита Настя. — Можахте ли да си спомните?
— Да. — Плетньова радостно се усмихна. — Не съм сигурна, че е той, но много прилича. Спомняте ли си, някога имаше един филм „Човек от миналото“? Отдавна беше, преди десет-дванайсет години, аз още бях студентка.
Настя мълчаливо кимна — спомняше си, че имаше такъв филм и тя май дори го бе гледала, беше нещо за разузнавачи и за любов.
— Е, та мъжът, който тогава си тръгна от Светлана, страшно много приличаше на актьора, който играеше главната роля. Само че остарял, занемарен.
— Да си спомняте името му случайно?
Плетньова отрицателно поклати глава.
— Там е работата, я… Този актьор тогава направи фурор, всички момичета бяха влюбени в него, но той повече не се появи в киното и хората го забравиха. Ако името му се чуваше, щях да си го спомня. Имам чувството, че това име ми е буквално на езика… — Тя виновно погледна Доценко, после Настя. — Не съм знаела, че със Светка ще се случи такова нещо. Инак щях и денем, и нощем да се мъча да си спомня как се казваше човекът. А, и още нещо. Когато мъжът си отиде и аз след малко звъннах на Света, тя вдигна и веднага каза някакво име. Дали беше „Серьожа, ти ли си?“, или „Альоша, ти ли си?“. Не обърнах внимание какво име каза, само си помислих, че Света се е скарала с този мъж и очевидно е очаквала той да се обади и да се извини.
Все е нещо. Андрей Чеботаев беше споменал след едно от посещенията си у Медведева, че е заварил там любовника и, мъж значително по-възрастен от Светлана и доста пиян. При това Светлана се опитала да го представи като свой роднина. Но кога е било това?
— Това преди около две седмици ли се случи? — попита тя Плетньова.
— Да, нещо такова. Паша, ти не си ли спомняш по-точно?
— Не, по-точно не мога да си спомня, но беше преди около две седмици.
Интересно, а самият Чеботаев дали е разпознал актьора, разбира се, ако това е бил именно този актьор, а не някой който много прилича на него? Ох, доста се напатиха напоследък с тези приличащи си мъже и жени! Дали зрителната памет на хората се е влошила, дали зрението на всички е започнало да отслабва, дали пък наистина всички не заприличваме един на друг — като продукти на техническия прогрес и генното инженерство…
— Ще ми разрешите ли да използвам вашия телефон?
— Ама разбира се, моля.
Настя реши да се обади на Стасов. Вярно, той не е кинодеец, но има широки връзки със света на киното, знае кого може да попита и бързо да получи отговор.
— Няма проблеми — с готовност се отзова Владислав Стасов, — сега ще звънна на моята бивша, нали е кинокритик, има купчини всякакви справочници. И изобщо знае всичко за киното. Обади ми се след десетина минути.
Точно след десет минути Стасов съобщи на Настя името на актьора, изиграл главната роля във филма „Човек от миналото“.
— Владимир Околович — каза Настя и погледна Плетньова.
— Именно! — облекчено въздъхна Олга. — Точно Владимир Околович. Как не си го спомних! И Света тогава каза по телефона: „Володя, ти ли си?“. Да, да, така беше.
— А може ли пак да се обадя?
— Разбира се, обаждайте се, колкото трябва, защо питате!
След още няколко минути Настя си записваше адреса на Владимир Петрович Околович, който живееше на улица „Дубнинская“.
Тя не смяташе да си ляга, преди да получи известия от Доценко и Зарубин, които отидоха на „Дубнинская“. Тръгнаха към девет часа — веднага след като благодарение на Олга Плетньова бе установен познатият на Светлана, живеещ близо до мястото, където тя е била пребита. Но ето че наближаваше единайсет, а от тях — никаква вест.
Телефонът иззвъня в единайсет и половина.
— Настя Павловна, почивай си до утре — бодро съобщи Сергей Зарубин. — Намерихме Околович, но с него е безполезно да се говори.
— Защо?
— Защото е мъртвопиян. В апартамента му има още няколко любители на пийването и хапването като него, докарахме всички и ги заключихме до сутринта. Да преспят, защото две думи накръст не могат да кажат. Между другото, Светлана е била в този апартамент, и то съвсем наскоро.
— Те ли ти го казаха? — скептично попита Настя. — Нали спомена, че не можели две думи накръст да кажат.
— Но аз имам очи, нали! И мога да отлича дамско портмоне от мъжки портфейл, особено ако в него намирам кредитна карта на името на Светлана Медведева.
— Солидна карта ли е?
— „Виза“, издадена от нашата Спестовна каса. Освен това в портмонето има касова бележка от магазин, с вчерашна дата. Следователно жената е била у Околович именно вчера. С една дума, Павловна, картината е ясна. Когато имаш любовник алкохолик, нещата могат да свършат само така. Сто пъти съм виждал такива случаи.
И Настя беше виждала. Деца алкохолици пребиват и гонят от къщи родителите си, съпрузи и любовници пребиват и изнасилват жените си, а в милицията не постъпва нито една жалба, там фигурират само бележки за повиквания по повод „семеен скандал“. Пребитите и унизени жени отказват да подават жалби, въз основа на които техните мъчители биха могли да бъдат подведени под отговорност. От чувство за съжаление. Само не е ясно за кого им е жал — за себе си или за тях. Милицията отива и си тръгва и всичко остава, както преди. Та ето и Светлана очевидно не иска да се оплаче от Околович и ако се окаже, че й се е разминало с леки телесни повреди, нищо не може да се направи. Взел й портмонето? Ама моля ви се, тя сама си го е забравила в апартамента на Околович. Изнасилване? Какво приказвате, нищо такова не е имало, а дето експертизата показва наличие на сперма от няколко мъже, тя сама такова… Да, такава е тя, гадна, понякога се забавлява с групов секс. С мъртвопияни мъже? Ами да, така й харесва, вкусът й е извратен. И никакви основания за възбуждане на наказателно дело. Светлана ще защитава своя Околович, а той ще продължава да пие и да я бие. Но всичко може да тръгне и другояче, когато бъде определен характерът на нанесените на Светлана телесни повреди. Когато е била намерена, жената е била в безсъзнание, значи не е изключено мозъчно сътресение, а това вече е сериозно. Дано…