Страница 102 из 108
„Господи, как разсъждавам! — уплашено се пресече Настя. — Излиза, че искам Светлана да е пострадала, колкото може по-сериозно, за да можем да вкараме в затвора Околович и пиянската му компания. Но от друга страна, ако тя се е отървала с незначителни травми, всичко ще си остане, както преди. Щом го прикрива, значи го обича и иска да остане с него, а това рано или късно ще доведе или до осакатяване, или просто до убийство. И такива неща съм виждала десетки пъти. Всяка година в Русия четиринайсет хиляди и петстотин жени загиват от ръцете на съпрузите си, това е статистика, а не болна фантазия. Е, кое е по-добро — да е получила средни телесни повреди, да се отърве от Околович и да остане жива или почти да не е пострадала сега, но да живее под постоянна смъртна заплаха? Ето ти дилема! И тъй, и инак — няма да има абсолютна печалба. Защо ли Иван ми напомни за Джек Лондон! Препрочетох разказа и сега автоматично започвам да преценявам всичко, което става наоколо, според идеята за абсолютната печалба. Май писателят е прав, наистина такава не съществува“.
Чистяков, излегнат на дивана, увлечено гледаше футбол по телевизията.
— Льоша — побутна го Настя по крака, — как мислиш, ти спечели ли от това, че се ожени за мен, или загуби?
— Разбира се, че загубих — отговори той, без да откъсва очи от екрана. — Само грижи по тебе: ту си гладна, ту те боли гърбът, ту работиш нощем, ту домъкваш някое куче. Каква полза може да имам от всичко това?
— Е де, Льоша, питам те сериозно. Какво, съжаляваш ли, че се ожени за мен?
— Ася, струва ми се, тия дни ти се накани да пораснеш. Да не би да се отказа от идеята?
— Не, питам те от диалектична гледна точка.
— А от диалектична гледна точка подобен въпрос е неправилен. Няма плоскости с една повърхност, това с тебе ни го преподаваха още в училище по математика.
— Добре, ами лентата на Мьобиус?
— Лентата на Мьобиус е математически фокус, който няма нищо общо с живота. Ето, виж футболистите — тичат по терена, мъчат се да вкарат гол, искат да спечелят мача. Смяташ ли, че ако победят, това ще бъде чиста печалба?
— А какво ще бъде? — учуди се Настя. — Нали ще победят!
— Асенка, не бъркай победата с печалбата. Победата е постигане на желан резултат, нищо повече. А печалбата е такова постигане на желан резултат, при което загубите и щетите непременно са по-малки от придобитите преимущества. Е, какви преимущества ще получат тези футболисти, ако победят в играта? Пари, слава, поздравления. И толкоз. А загубите? Съсипано здраве, получени травми, времето, което са прекарали по тренировки и лагери, вместо да обичат, да създават приятелства, да бъдат със семейството си, да учат, да усвояват професия. Аз изреждам само приблизително неща, които лежат на повърхността. Просто за да разбереш по какво победата се отличава от печалбата. Стига, Аска, остави ме да гледам мача.
Настя оклюмано се потътри към кухнята, седна на диванчето и отвори книгата, която тормозеше вече втора седмица, с намерението да прочете поне две глави и не забеляза как задряма.
Сутринта донесе със себе си дъжд и неочаквана информация. Под дъжда Настя Каменская здравата се намокри, защото не си бе направила труда да вземе от къщи чадър, лекомислено надявайки се, че съвсем леките облачета не предвещават никакъв разгул на стихията. А сведенията, които й стовари Сергей Зарубин, я хвърлиха в тотален смут.
— Е, какво, Настя Павловна, хайде, похвали ме, че съм голям юнак — заяви той, нахлувайки в кабинета й.
— Получаваш похвала — послушно каза тя. — За какво?
— Такава приказчица ще ти разкажа, че направо ще паднеш, дръж се здраво. Околович, след като премина през процедурата за насилствено отрезняване, ми обясни, че изпитвал силни и неприятни подозрения относно своята любовница Светочка Медведева. Че когато твоят млад любимец Андрюшенка посетил Медведева и й показвал разни снимки, господин Околович присъствал и можел да заложи пияната си глава, че Светлана е разпознала някого на тези снимки. Направил това заключение въз основа на наблюдението си над вазомоторната реакция на въпросната Светлана, която — пак според него — силно пребледняла, после се изчервила и ръчичките й започнали да треперят. Как ти се струва това?
— Ами никак. — Настя сви рамене. — Кого може да е разпознала там, след като се изясни, че Яровой не прилича на нито един от тях?
— Ти не ме доизслуша, Павловна. Яровой не е присъствал на онези снимки, но в момента, когато са й ги показали, Медведева може да е имала реални основания да се притесни. Нали може? Като нищо — веднага си отговори той. — А сега слушай по-нататък. Много скоро след този случай нашето момиче Света казало на Околович, че в най-близко бъдеще тя ще получи много пари, които ще сподели с него, за да може той да осъществи собствен проект за спектакъл. Откъде, питам аз?
— Е, и откъде, смяташ?
— Знам ли? — разпери ръце Зарубин. — Но се създава впечатление, че тази жена е решила да се набърка в нещо престъпно. Ще ти кажа и още нещо, ако ти не се сещаш. Спомняш ли си как седяхме на същото това място и твоят млад фаворит…
— Серьожа! Дръж се сериозно — помоли Настя, криейки усмивката си.
— … Андрюша се покайваше и си посипваше главата с пепел, задето провел лошо първия разговор с Медведева, освен това каза, че му се сторило, сякаш тя прекрасно знаела за кого става дума и кой е Фена, но по някакви съображения криела това. Спомняш ли си?
— Ти обаче не присъстваше тогава — веднага го парира Настя. — Тебе по-късно те включиха в групата.
— Мишка ми разказа. Подробно и цветисто.
— Клюкар е тоя твой Мишка.
— Какъв клюкар! Той е прекрасен разказвач. Е, продължавам да обяснявам гениалната си идея. Светлана прекрасно знае кой е Фена и когато при нея внезапно се изтърсва твоят… старши лейтенант Чеботаев и казва, че ще й покаже снимки, как е трябвало да реагира? Трябвало е да се уплаши — ами ако ей сега види ОНЗИ човек? И естествено, докато е гледала тези снимки, тя не може да е останала равнодушна — нали човек не овладява страха си толкова бързо, отначало пребледнява, после се изчервява, ръцете и краката му се разтреперват и така нататък, макар че всичко вече е свършило и торпедото е префучало встрани от него. Ето това е станало в действителност.
— Ти си фантазьор, Сержик… — Настя се запъна, впери поглед в отворения прозорец и си помисли, че само преди година от мястото си зад бюрото можеше да види отделни струйки от дъжда, а сега не ги вижда, всичко се слива. — Касетите. От Яровой са взели касети. Излиза, че Светлана не ни го е предала, а го е запазила за себе си. Те заедно са шантажирали някого. И този някой е убил Яровой и е взел касетите. Не, Сержик, ти не си фантазьор, ти си гений. Казвал ли ти го е някого?
— Лично аз ти го казах преди пет минути. Не кради хорските мисли, Павловна, не е хубаво.
Настя решително стана иззад бюрото и взе чантата си.
— Да вървим в болницата.
Игор Лесников реши да достави удоволствие на Женя и й определи среща в същото заведение в търговския комплекс — „Охотний ряд“, където го бяха зарадвали цените и асортиментът от пресни сокове. В края на краищата днес смяташе да отправи към момичето толкова неприлична молба, че се налагаше да подслади хапчето.
— Женечка, моите колеги внимателно прегледаха документите, които вие любезно им предадохте — поде той. — Но за съжаление те не са достатъчни. В бележниците също не открихме имена, които биха могли да потвърдят вашите подозрения. Разбирате ли, ако баща ви наистина… ммм… е свързан с престъпния бизнес, но и до днес живее и процъфтява благополучно, това означава само едно: той има свои хора в нашето ведомство, в нашите служби, които му помагат. Разбирате ли за какво говоря?
— Да, разбирам.
— В бележниците не намерихме нито един телефонен номер на служител в МВР. Може би баща ви има друг бележник и се свързва с тези хора пряко, а не чрез вас?