Страница 100 из 108
— Ще отида аз. А ти прати там и Миша за всеки случай.
— Добре. Запиши си адреса.
— Намерихме я в една градинка близо до улица „Дубнинская“. — Младичкият сержант от милицията погледна Настя със зачервени от безсънната нощ очи и вдигна длан до устата си, за да прикрие прозявката. — Беше в безсъзнание, отначало си помислихме, че е пияна, напила се е и е заспала там, където е паднала, вече искахме да я караме в изтрезвителното, започнахме да я качваме в колата и тогава полата й се дръпна нагоре… Що да видим — бельото й цялото разкъсано, по краката драскотини, такива едни характерни, нали знаете — когато двама държат човека за краката… За всеки случай решихме да я закараме в болницата. Лекарят каза, че с нея вече може да се разговаря, но вашите от „Петровка“ заръчаха да почакаме вас.
— Намерихте ли чантата й до нея?
— Намерихме, но без портмонето, аз проверих, защото и ние си помислихме, че може да е обир. Абе какви мъже се навъдиха напоследък, бе! — Той съвсем по детски окръгли очи. — Хайде, напил си се, това все още мога да го разбера. Ама да нападнеш младо момиче, да го пребиеш, да му вземеш парите, че и да го изнасилиш…
На Настя кой знае защо й дожаля за него, толкова млад и розовобузест, който трябва да прибира нощем из улиците пияници, вместо да ходи с момичета по дискотеки и после да спи спокойно в удобното си легло.
— Вие вървете — меко каза тя, — аз сама ще се оправя.
Сержантът благодарно се усмихна и отново се прозя. Сигурно работи в милицията съвсем отскоро, помисли си Настя, не е свикнал още с денонощните дежурства.
Когато се качваше към стаята, където лежеше Светлана, Настя се готвеше да види обезобразено от рани и синини лице, но въпреки очакванията й лицето на момичето почти не беше пострадало. То беше все така красиво, само че сякаш принадлежеше на много по-възрастна жена. Кожата беше все така гладка, без бръчки, но ъгълчетата на устните — отпуснати надолу, гънките около носа и устата — по-дълбоки, а очите — тъжни.
— Казвам се Анастасия, аз съм от криминалната милиция — представи се Настя. — Какво ви се е случило? Можете ли да разкажете?
— Не си спомням — тихо отговори Светлана и извърна очи.
— Не може да не си спомняте, не сте били пияна. Кой ви преби така, Света?
— Не ги познавам.
— А откъде се взеха? Просто ви спряха на улицата и започнаха да ви бият, или отначало разговаряхте с тях? Може би сте се запознали?
— Спряха ме и започнаха да ме бият…
Колкото повече въпроси задаваше Настя и колкото повече чуваше неопределени отговори, толкова по-силно се убеждаваше, че Медведева лъже. От думите на пострадалата жена излизаше, че тя е минавала през градинката, когато насреща й са изникнали трима или четирима (не си спомня точно) пияни мъже, които започнали да я бият, а после я изнасилили. Защо не е викала ли? Ами затиснали й устата с ръка. Какво е правела в градинката след полунощ толкова далече от дома си? Отивала към метрото. Откъде? От никъде, просто се разхождала. Може би се е прибирала от гости? Не, тя нямала познати, които да живеят на улица „Дубнинская“. Как са изглеждали тези мъже? Не ги видяла добре, било тъмно, там няма улични лампи.
— Лъже, за всичко лъже — въздъхна Настя, когато се срещна с Миша Доценко, който я бе изчакал пред входа. — Прикрива някого. Или самата себе си.
— Защо смяташ, че лъже? Малко ли случаи сме имали, при които нощем разни пияници се развилняват и нападат минувачи без какъвто и да било повод?
— Мишенка, аз нямам съмнения относно пияниците. Имам съмнения във връзка с Медведева. Ти колко млади момичета си виждал да се разхождат просто така, съвсем сами и без никаква видима цел, в район, където не живеят нито те, нито някой от познатите им, при това доста далече от собствения им дом?
— Виждал съм такива — усмихна се Миша. — Виждам ги всеки ден. Колкото по-късно става вечер, толкова повече. Вярно, те не се шляят по градинки, а най-вече край шосетата. Начело със своите Мадам.
— Това е ясно. Но Медведева не е проститутка. Тя знае кой я е пребил и мълчи. Или не знае, но иска да скрие причината, поради която се е разхождала из този район. Слушай, защо не я зарежем? Намерихме Фена, наясно сме с убийствата, а личният живот на мадмоазел певицата не е наша работа, да се оправят в районното. Още повече че Медведева определено не иска ние да се занимаваме.
— Златни ти уста — подзе Доценко. — Само не забравяй, че убиха и Яровой, така че и това тежи на нашите плещи. А Медведева, макар и косвено, е свързана с него. Така че, Настася Павловна, не ти се пише да си седиш сред тишина и спокойствие над твоите листове и цифрички. Гледам, че нещо настроението ти не е работно. По-рано всичко беше наопаки — аз гледах да изклинча, а ти като старши наставник ми обясняваше, че не съм прав. А и изглеждаш някак празнично. Какво, някакъв специален повод ли имаш? Или се каниш да напускаш?
— Започвам нов живот — каза през смях Настя. — Държа се, както е редно за стандартна жена, а не за работохолик с компютър вместо глава.
Михаил неодобрително поклати глава:
— Нещо не ти се получава много, шефе. Не се стараеш достатъчно.
— Ще се поправя. Но по принцип ти си прав, Мишенка — трябва да си довършим работата. Хайде в службата, ще звъним на когото можем. Ще се опитаме да научим дали на „Дубнинская“ живее някой познат на Медведева.
Преди новата си среща с Женя Рубцова Лесников бе принуден да изслуша поредната порция наставления.
— Дръж се внимателно, да не вземеш да провалиш всичко — каза му Коротков. — Абсолютно очевидно е, че хлапачката неслучайно е подхванала историята с татенцето. Или е влюбена до уши и търси повод да се вижда с тебе, така че след като приключихме с Фена е измислила тая проверка на фирмата на баща й.
— Или?
— Или татенцето ни я пробутва. Не на нас, разбира се, а на колегите, но чрез нас, тъй като дъщеря му е в контакт с нас. И това не бива да забравяш. Всичко може да е спектакъл, който Рубцов е режисирал сам. Да пробута на икономическия отдел идеално чисти документи, а те да си мислят, че са ги получили по оперативен път. Да се убедят, че с фирмата всичко е чисто, и завинаги да го оставят на мира. Ето защо не проваляй играта на хората, прави се на пълен наивник и пази боже, не задавай някакви сложни въпроси. Какво ти обеща тя за днес? Какъв повод измисли?
— Каза, че ще направи копия от всички документи, от които успее. И от бележниците, които използва, за да свързва баща си с нужните му хора.
— Не е зле — одобрително кимна Коротнков. — Колегите ще ги прегледат и ще кажат има ли там нещо ценно, или не. Ако няма абсолютно нищо, значи си имаме работа с игра на Рубцов. А пък ако се намери, още по-добре. Вярно, че…
Той се запъна и извади цигарите, запали и силно издуха дим през стиснатите си зъби.
— Не ми харесва това девойче, повече ми прилича на момченце на име Павлик Морозов2.
До вечерта Настя добросъвестно разговаря по телефона с всички хора, които вече бяха разпитвани във връзка с издирването на Фена. С изпълнителите Худяков и Бейсенов, администратора на групата Папоров, стилиста, хореографа, с познати и приятелки на Светлана, които често се събирали на купони в дома й. Никой от тях никога не бе чувал за улица „Дубнинская“ и дори Бек Бейсенов, който редовно бе изпращал Светлана с колата си до дома й, нито веднъж не бил пътувал с нея из тази част на Москва.
— Може наистина да се е озовала там случайно? — неуверено предположи Доценко, когато Настя приключи с телефоните и отметна последното име в списъка. — Ето виж, никой дори не е чувал за тая „Дубнинская“. Как е възможно?
— Възможно е, Мишенка. Когато една жена иска да запази тайната си, всичко е възможно. Е, какво, годенико, остана ни последният източник на знания.
2
Според официалната версия популярен с това, че през 1931 година предал баща си, обвинен, че е помагал на кулаците. По-късно убит заедно с 8-годишното си братче от роднини на баща си. Нарицателно за отцепредател. — Б.пр.